Определение № 836 от 04.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2890/2020 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от О. Й. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 1190 от 11.06.2020г. по в.гр.д. № 337/2020г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 6207 от 22.08.2019г. по гр.д.№ 11199/2017г. на Софийски градски съд като е отхвърлен предявения от О. Й. К. иск против Т. Г. Я.-Д. за сумата от 150 000лв., на основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 1.09.2017г. и са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Т. Г. Я.-Д., чрез процесуалния представител адвокат М. адвокат В., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване. Излагат се и доводи по съществото на спора. Претендира разноски, по списък, за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000лв., реалното извършване на които установява с представен договор аз правна защита и съдействие от 21.08.2020г., в чл.2.2 от който сумата е отразено, че сумата е заплатена в брой. Касационната жалби е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт, като е приел следното: По делото е установено, че ответницата е получила сумата от 150 000лв.от ищеца на 4.09.2012г. Представената разписка, с която това е удостоверено не е оспорена относно авторството, а само липсата на оригинал. Възражението, касаещо оригинала е неоснователно, защото нотариално завереният препис, който е представен е със същата доказателствена сила като оригинала. Другите възражения относно невключване на сумата в подадената данъчна декларация и относно задължението по Закона за ограничаване плащанията в брой за плащане чрез извършване на превод или внасяне по платежна сметка, не променят извода за реално плащане и получаване на сумата в брой. В разписката, без конкретизация, общо е посочено, че сумата е получена „във връзка с договор за правна помощ“. Въз основа на този запис и установените по делото факти, че към посочената дата ищецът е бил изпълнителен директор и представялващ на „Битова Електроника“АД, което дружество, по повод на оспорен от него ревизионен акт е било страна по висящо пред ВАС адм.д.№ 7702/2011г. на І отд. и представен от ответницата договор, сключен между нея и същото дружество за предоставяне на правни услуги от 30.05.2011г.,съгласно който дружеството е поело ангажимент да й заплати сумата от 300 000лв. „в случай на положително решение“, “произнесено по горецитирания ревизионен акт от Върховен административен съд“, като сумата следва да бъде заплатена „в деня на произнасяне на решение на ВАС,в случай че същото е в полза на клиента“, въззивният съд е приел, че именно този договор основанието, въз основа на което ответницата е получила процесната сума. Обосновал е извода си със „съдържанието на представения договор, хронологията на фактите, твърдението на двете страни в производството за неизпълнение на ищцата и частично изпълнение по вина на дружеството на обещание за съдействие за делото пред ВАС“ и житейската логика за плащане на половината от възнаграждението за оказване на очакваното съдействие преди постановяване на съдебния акт. Касаторът се позова на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като поставя следният въпрос: При предявен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, следва ли ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да докаже изпълнението от своя страна на типичната и непосредствена цел, която се преследва със сключването на договора и извършването на плащането? Счита, че след като е доказал даването и е твърдял отрицателния факт, че не е настъпило основанието за даване, ответната страна е тази, която е следвало да установи основанието за получаване на сумата и неговото изпълнение /защото е установено, че резултатът по делото пред ВАС е отрицателен и съгласно договорът, на който съдът се е позовал, сумата не се дължи/. Основанието не се предполага /предполага се само по чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД, каквато настоящата хипотеза не е/. Позовава се противоречие с множество решения – по гр.д.№ 5403/2007г. на V гр.о., гр.д.№ 3473/2007г. на ІІІ гр.о., т.д.№ 265/2008г. на І т.д., т.д.№ 335/2008г. на ІІ т.д., гр.д.№ 46/2009г. на ІV гр.о., гр.д.№ 436/2008г. на ІІ гр.о., гр.д.№ 5922/2007г. на ІІІ гр.о. На същото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът поставя и следният въпрос: Относими и допустими ли са писмени доказателства, съдържащи индиция за извънсъдебно признание на иска, оспорени от насрещната страна веднага след представянето им и следва ли въззивният съд да събира доказателства, за които е имало обективни пречки за събиране пред първата инстанция? Следва ли да се възприеме изцяло прието по делото заключение, без то се съобрази с останалите приети по делото доказателства? Позовава се на противоречие с решение по гр.д.№ 502/2011г. на ІІІ гр.о., гр.д.№ 3530/2008г. на ІV гр.о. Отделно, счита постановения въззивен акт и за очевидно неправилен, тъй като при постановяването му и приемането, че договорът за предоставяне на правни услуги от 30.05.2011г. е основанието за получаване на процесната сума, съдът освен, че не е съобразил включеното в него изискване, че сумата се дължи само „в случай на положително решение“, още не е съобразил и че към посоченият момент ответницата не е имала адвокатски правомощия и не е могла реално да изпълни поетото от нея задължение за „извършване на цялостно правно обслужване и защита на правата и интересите по повод съдебното производство срещу ревизионен акт № 900448 от 18.11.2009г. на ТД на НАП Велико Търново“. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по първия поставен въпрос, касаещ разпределението на доказателствената тежест при предявен иск по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на получено при начална липса на основание, поради евентуално противоречие с приетото в т.1 от Постановление № 1/28.05.1979г. по гр.д.№ 1/79г.на Пленума на ВС и трайно установената въз основа на него съдебна практика. С оглед на изложеното, на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК, Върховен касационен съд