Определение № 2323 от 14.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5136/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. М. Д., чрез адв. Г. Г., срещу въззивно решение № 261166/25.09.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 15259/2017 г. по описа на Софийския градски съд в частите му за присъдената издръжка и определения режим на лични отношения на жалбоподателката със сина й И. Л. Д., а именно: всяка първа и трета събота на месеца от 09:00 ч. до 19:00 ч., всяка нечетна година от 09:00 ч. на първия ден на есенната и междусрочната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и науката, до 19:00 ч. на последния ден на всяка от тези ваканции; всяка четна година от 09:00 ч. на първия ден на пролетната училищна ваканция до 19:00 ч. на последния ден на тази ваканция; всяка година през първата половина на лятната училищна ваканция от 09:00 ч. на първия ден на тази половина до 19:00 ч. на последния ден на тази половина, всяка четна година по време на Великденските празници – от 19:00 ч. на Велики четвъртък до 19:00 ч. на Светлия понеделник, всяка нечетна година през първата половина на коледната училищна ваканция от 09:00 ч. на първия ден на тази половина до 19:00 ч. на последния ден на тази половина; и всяка четна година през втората половина на коледната училищна ваканция от 09:00 ч. на първия ден на тази половина до 19:00 ч. на последния ден на тази половина. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение в тези части, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторката поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) кои критерии е длъжен да съобрази съдът при преценката си за съответния режим на лични отношения; длъжен ли е с оглед интересите на детето да вземе предвид всички установени конкретни обстоятелства; 2) може ли въззивният съд отнапред да прецени дали ще бъде в интерес на детето личните контакти с единия родител да са по местоживеене на последния в чужбина. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 1/03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 1/1974 г. и с решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата Л. С. Д., чрез адв. Е. П., е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е прието за установено, че страните са родители на детето И. Л. Д., родено на 01.10.2011 г. по време на съвместното им съжителство. Детето понастоящем живее в [населено място], с баба си по бащина линия – Г. И. С., като баща му живее в [населено място], Б., а майка му – в [населено място], А.. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, представения социален доклад, заключението на приетата по делото съдебно-психологична експертиза и становищата на страните, въззивният съд е приел, че е в интерес на детето, с оглед неговите потребности, възраст и пол, да продължи да живее при неговата баба по бащина линия. Майката не е била последователна в усилията си да общува с детето, сравнително рядко е търсила контакт със сина си. Установено е, че И. изпитва ревност към другите две малки деца на майката и негативизъм към новия й съпруг и новото й семейство. За осигуряване на възможност на детето да общува със своята майка, от което общуване има неудовлетворена потребност, съдът е определил обичайния режим на лични отношения с майката, въпреки установеното местоживеене на детето и този родител в различни държави. Обсъждайки възрастта и нуждите на малолетното дете, материалните възможности на неговата майка (получавано месечно нетно трудово възнаграждение в размер около 500-600 британски лири), както и предвид обстоятелството, че тя има задължения за издръжка към още две малолетни деца, съдът е определил тя да заплаща месечна издръжка за И. в размер на сумата 200 лв. При тези решаващи мотиви на въззивната инстанция, Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че въпросите в изложението, касаещи определянето на режима на лични отношения с детето при съблюдаване на неговия най-добър интерес, след изследване на конкретната за случая съвкупност от обстоятелства, са правно релевантни и обуславят селектирането на жалбата в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивното решение следва да се допусне за проверка за противоречие с посочената от жалбоподателката практика на ВС и ВКС - ППВС № 1/1974 г., т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и цитираните в изложението решения на състави на ВКС. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение