Определение № 4 от 04.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2358/2020 г.
ВКСI гражданско отделение04.01.2021 г.докладчик Гълъбина Генчева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196 от 15.01.2020 г. по в. гр. д. № 532/2019 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 129 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 867/2017 г. на Петричкия районен съд, в частта, с която са били уважени предявените от С. Т. Д. срещу Д. Т. Г., К. К. Г. и Я. В. Т. искове по чл.108 ЗС за 1/5 идеална част от шест земеделски земи в землището на [населено място], съставляващи поземлени имоти с идентификатори ....; ....; ....; ....; .... и ...., както и в частта по чл.537, ал.2 ГПК. Указва на жалбоподателите да внесат по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 150 лв. и в същия срок да представят доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната. Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата. На жалбоподателите и на ответницата по жалбата да се изпрати за сведение копие от молбата на Я. В. Т. за присъединяване към касационната жалба. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 196 от 15.01.2020 г. по в. гр. д. № 532/2019 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 129 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 867/2017 г. на Петричкия районен съд, в частта, с която са били уважени предявените от С. Т. Д. срещу Д. Т. Г. и К. К. Г. искове по чл.108 ЗС за 1/5 идеална част от шест земеделски земи в землището на [населено място], съставляващи поземлени имоти с идентификатори ....; ....; ....; ....; .... и ...., като за първия имот искът е уважен само в установителната му част; искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариалния акт, с който Д. Г. е признат за собственик по давност за правата над 4/5 ид. части от тези имоти, както и в частта, с която е бил уважен предявеният от С. Д. срещу Я. В. Т. иск по чл.108 ЗС по отношение на 1/5 ид. част от ПИ с идентификатор ...., както и в частта, с която Д. и К. Г. са осъдени да заплатят на С. Д. разноски за производството пред районния съд в размер на 4873,46 лв. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която съдът е уважил непредявени искове за собственост срещу Я. В. Т. за 1/5 ид.ч. от имоти с идентификатори ....; ....; ....; .... и .... Въззивният съд е приел, че ищцата С. Т. Д. и ответникът Д. Т. Г. са брат и сестра. Процесните земеделски земи са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ с решение от 28.01.2000 г. на името на техния дядо М. К. Г., починал на 01.05.1981 г. Общият наследодател М. Г. е имал пет деца, едно от които - Т. М. Г., е баща на ищцата и ответника. Т. Г. е починал на 13.06.2006 г. Със саморъчно завещание от 04.08.1999 г. Т. Г. е завещал наследствената си част от възстановените земеделски земи, принадлежали на родителите му М. Г. и П. Г., на своята дъщеря – ищцата С. Д.. След смъртта на Т. Г. между наследниците са правени опити за доброволна делба на процесните земи, но такава не е извършена поради претенциите на ищцата да се ползва от завещанието. През 2017 г. ответникът Д. Г. се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесните земи, по време на брака си с втората ответница К. Т., и през същата година продали ПИ с идентификатор ... на ответницата Я. Т.. От правна страна съдът е приел, че предявените искове са основателни, тъй като ищцата се легитимира като собственик на процесната 1/5 ид.част от процесните земи въз основа на оставеното в нейна полза завещание. Това завещание е валидно, към момента на смъртта си през 2006 г. завещателят е бил собственик на 1/5 ид. част от земеделските земи, възстановени през 2000 г. на наследниците на баща му М. Г.. Неоснователно е направеното от ответника Д. Г. възражение по чл.30, ал.1 ЗН – съдът е препратил към мотивите на първата инстанция, като е добавил и това, че правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството е погасено по давност. Прието е, че ответниците Д. и К. Г. не са станали собственици на процесната 1/5 ид. част от земеделските земи по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Преди възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ давност не тече. Давност не е могла да тече и до смъртта на Т. Г., тъй като никой по делото не твърди, че Д. е владял срещу своя баща. Възможният начален момент на придобивната давност е от 13.06.2006 г. – след смъртта на Т. Г.. Доколкото обаче имотите са сънаследствени между наследниците на М. Г., приложимо е ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. При съсобственост, основана на наследяване, съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху имота, е владелец на собствената си наследствена идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници. Презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение в отношенията между сънаследници. Завладяването на идеалните части на останалите сънаследници и промяната в намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи владение за себе си. В настоящия случай някои от наследниците /не всички/ се съгласили Д. Г. „да се грижи“ за процесните имоти. Това означава, че му е предоставено държане, без данни да го е обърнал в давностно владение. Отделен е въпросът, че преобладаващата част от свидетелските показания са за фактическата власт преди възстановяване на собствеността, която няма значение за придобивната давност. Ирелевантно е дали ищцата е владяла имотите или не. Веднъж придобила собствеността по силата на оставеното в нейна полза завещание, тя не я губи, освен ако друг не я придобие. За да изключи правата ѝ, Д. Г. е следвало да проведе насрещно пълно доказване на изтекла в негова полза придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС, считано от откриване на наследството на Т. Г.. Такова доказване не е проведено, тъй като свидетелските показания доказват държане, а не владение. Съдът е съобразил и изявлението на Д. Г. в хода на устните състезания пред районния съд, че признава на ищцата права до размер на припадащата ѝ се 1/3 ид. част от наследствените имоти. Това признание е относимо към субективния елемент на твърдяното владение и изключва намерението за своене на наследствената ид. част от спорните имоти. Въззивният съд се е произнесъл и по жалбата в частта за разноските, присъдени с първоинстанционното решение. Приел е, че след като не е имало възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, то е правилно определено с оглед изхода на делото. По делото са представени и доказателства, че разноските реално са извършени – договорите за правна защита и съдействие и анекси към тях, както и разписки за платени суми. Законът не изисква да бъде приложен и адвокатският кочан за установяване на сторените разходи. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. Т. Г. и К. К. Г. Жалбоподателите считат, че са придобили спорната идеална част по давност. Ищцата не потърсила правата си цели 11 години след смъртта на своя баща, от чието завещание черпи права. Д. Г. не знаел за завещанието. В случая жалбоподателят обработвал нивите след възстановяването им през 1991 г. от ПК П. до влизане в сила на плана за земеразделяне от 2000 г., както и след това. Неправилен бил изводът на съда, че липсва субективният елемент от владението. Свидетелите са установили, че останалите наследници на М. Г. са се разбрали да оставят нивите на жалбоподателя. Спорът по делото бил обусловен от влошаване на личностните отношения между жалбоподателя и сестра му. Жалбоподателите считат също, че съдът е уважил искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в разрез с всякакви правни и морални норми. Стойността на дела на ищцата от процесните имоти е десетократно по-нисък от представените „доказателства“ за платен адвокатски хонорар от майката /ищец/ на дъщерята /адвокат/. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос, който не е изрично формулиран. Поддържа се, че въззивното решение противоречи на ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС, а по въпроса за разноските – на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С молба вх. № 10124/21.12.2020 г. Я. В. Т., чрез пълномощника си Г. Л. Б., се е присъединила към касационната жалба на Д. и К. Г. Ответникът в производството С. Т. Д. оспорва жалбата. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е формулиран въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд по иск за собственост, което не е изключено от касационен контрол с оглед цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка на извода на въззивния съд, че по отношение на владението на лице, което е извън кръга на съсобствениците на имота, намират приложение разясненията на ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС. С оглед изхода на делото по този въпрос ще бъде дадено разрешение и по въпроса за разноските за първата инстанция. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,