Определение № 3344 от 27.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2137/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба /погрешно наименована “частна жалба”/ на “Макроадванс” АД, ЕИК[ЕИК], срещу определение № 1064/18.07.2025 г. по в.ч.гр.д. № 563/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен в частта, с която е потвърдено определение № 200/08.05.2025 г. по гр.д. № 543/2024 г. на Районен съд – Никопол. С първоинстанционния съдебен акт е изменено постановеното по делото решение № 36/24.03.2025 г., като “Макроадванс” АД е осъдено да заплати на адв. Д. В. М. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА допълнително сума от 80 лева - стойността на дължимия данък добавена стойност върху присъденото му адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна защита. С частната касационна жалба се въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че данък добавена стойност върху определеното адвокатско възнаграждение не е дължим, доколкото в хипотезата на чл. 38 ЗА се предоставя безплатна правна помощ, а съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС такъв се начислява само за възмездни сделки. Излагат се съображения, че правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна и представлява безвъзмездна доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 8 ЗДДС. Заявява се искане за спиране на настоящото производство до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело C-744/23 г., с аргументация, че отговорът на поставените в отправеното преюдициално запитване питания е от значение за предмета на спора. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и оставяне без уважение искането на адвоката за начисляване на ДДС върху присъденото му възнаграждение. Добавя се, че в производството по чл. 248 ГПК разноски на насрещната страна не се дължат. Искането за допускане на касационен контрол се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК по въпроса: “Може ли съдът да начислява ДДС върху дължимото за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение?”. Твърди се, че обжалваното определение е постановено в противоречие с казуалната практика на касационната инстанция - определение № 917/02.05.2023 г. по гр.д. № 1323/2023 г. на ВКС. Релевира се и практика на окръжните, административните и районните съдилища. Подаден е отговор от адв. Д. В. М. – пълномощник на Н. И. Н. – К., в който се възразява срещу искането за достъп до касация и се оспорва частната касационна жалба като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното: Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. С решение № 36/24.03.2025 г. по гр.д. № 543/2024 г. на Районен съд – Никопол е уважен предявеният от Н. И. Н. – К. против “Макроадванс” АД иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 10 от сключения между страните договор за потребителски кредит № 260232/22.07.2024 г., предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по договора. Първоинстанционният съдебен състав е определил по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение на адв. Д. М. в размер от 400 лева. Сезиран с молба на същия по чл. 248, ал. 1 ГПК, районният съд е изменил постановеното по делото решение в частта за разноските, като му е присъдил допълнително сумата от 80 лева, представляваща стойността на дължимия ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна защита и съдействие. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение по чл. 248, ал. 1 ГПК, е споделил направените от първата инстанция изводи, че предоставената адвокатска услуга не е безвъзмездна такава въобще, а само към момента на сключването на договора за правна помощ, като в случай, че насрещната страна е осъдена за разноски, на адвоката се дължи възнаграждение. Изтъкнал е, че се касае за хонорар, който адвокатът получава, независимо дали въз основа на сключен договор с клиента или определен от съда в хипотезата на чл. 38 ЗА, като се дължи ДДС, ако процесуалният представител е регистриран по ЗДДС. С тези съображения е отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателя, че начисляването на ДДС не се отнася за възнагражденията, определение по реда на чл. 38 ЗА. Не е уважил искането за спиране на производството до приключване на дело С-744/23 г. на СЕС. С решение от 23.10.2025 г. по горепосоченото дело на СЕС е дадено тълкуване на член 2, § 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. Предвид горното обективираното в частната касационна жалба искане за спиране на настоящото производство следва да бъде оставено без уважение. При това положение следва да бъде разгледано искането на частния касатор за факултативен достъп до касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният от обжалващия въпрос отговаря на общия селективен критерий, тъй като е значим за спорния предмет и е обусловил решаващата воля на въззивния състав. В константната практика на касационната инстанция (определение № 50417/05.10.2022 г. по ч.т.д. № 2213/2021 г. на ВКС, I т.о., определение № 542/12.12.2019 г. по ч.т.д. № 2725/2019 г. на ВКС, I т.о., определение № 442/28.06.2019 г. по ч.т.д. № 502/2019 г. на ВКС, II т.о., определение № 50449/04.11.2022 г. по ч.т.д. № 2475/2021 г. на ВКС, I т.о., определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, II т.о., определение № 521/25.10.2017 г. по ч.т.д. № 1225/2017 г. на ВКС, I т.о., др.) се приема, че в случай на предоставена при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА безплатна правна помощ, когато адвокатът е регистриран по ЗДДС, при присъждане на адвокатското възнаграждение следва да се начисли и ДДС. Наличието на така формираната практика на касацията, която е в съответствие с възприетото разрешение от СЕС в решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 г. и която не се обосновава от частния касатор да се нуждае от осъвременяване, изключва приложението на поддържаната допълнителна селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол. В обжалвания съдебен акт въззивният съд не се е отклонил от тези постановки, като е приел, че доколкото адвокатът, осъществил в полза на ищцата безплатна правна защита, е регистриран по ЗДДС, върху определеното му по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение се дължи ДДС. Поради това поставеното от обжалващия питане не удовлетворява и заявения от него допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за осъществяване на касационна проверка. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че решаващият мотив на ВКС в цитираното от частния касатор определение касае характера на доставката на услуга за оказана безплатна правна помощ, в какъвто аспект въпрос не е зададен от страната. Релевираните съдебни актове на окръжни, административни и районни съдилища също не могат да обосноват достъп до касационно обжалване, тъй като след изменението на чл. 280, ал. 1 ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) от обхвата на касационните основания е отпаднал “въпрос, решаван противоречиво от съдилищата”. По изложените съображения следва да бъде отказано допускане на касационна проверка на определението на Окръжен съд – Плевен в обжалваната част. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,