Определение № 1062 от 30.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2865/2015 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадена от З. К. С. и К. С. С., срещу въззивно решение № 19445/29.12.2015 г. постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 13100/2014 г. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, осъдил К. С. С. да заплати на З. К. С. сумата от 10 000 лв. на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното издължаване. Ищецът по делото З. К. С. твърди, че въззивното решение е недопустимо, нищожно и неправилно, защото първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, което втората инстанция е следвало служебно да провери. З. С. бил уточнил в хода на първоинстанционното производство, че искът му следва да се счита като частичен за 10 000 лв. от общо дължимата сума от 45 000 лв.; за разликата от 35 000 лв. било образувано гр.д. № 11395/13 г. Обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси (уточнени от съда) – въззивният съд трябва ли служебно да следи за валидност и допустимост на първоинстанционното решение и произнесъл ли се е по непредявен иск съдът, когато не е съобразил, че в хода на процеса ищецът е уточнил, че исковата сума се търси като частична. Поддържа противоречие с Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК и решение № 300/14.10.2014 г. на ВКС ІV го. По гр.д. № 1442/2014 г. и решение № 138/25.06.2010 г. на ВКС, ІІ г.о. на ВКС по т.д. № 927/2009 г. К. С. е отговорил, че касационната жалба на З. С. е недопустима – просрочена е и липсва правен интерес, защото съдът е уважил изцяло иска на З. С.. Излага и съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът К. С. С. обжалва въззивното решение, като излага доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Той поискал в срока за отговор на исковата молба искът на З. С. да бъде отхвърлен след прихващане с негови насрещни вземания. Първостепенният съд неправилно отказал да приеме за съвместно разглеждане възражението за прихващане. Във връзка с оплакванията в негова въззивна жалба, съставът на Софийски градски съд, във въззивното решение, приел, че възражението за прихващане е предявено в срок и е допустимо съвместното му разглеждане с главния иск, но тъй като не било доказано, се явява неоснователно, а доказателствените искания на страната са преклудирани. К. С. счита, че въззивният съд е следвало да постанови нарочно определение, с което да приеме за съвместно разглеждане възражението за прихващане, като извърши по него доклад, вкл. разпредели тежестта на доказване; доказателствените искания на страната за установяване на претенциите, заявени чрез възражение за прихващане не са преклудирани. Обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с процесуалноправните въпроси: за процесуалните действия на въззивния съд, когато първата инстанция неоснователно е отказала да приеме за съвместно разглеждане възражение за прихващане (уточнен от съда); длъжен ли е ответникът да представя доказателства, относими към направеното от него възражение за прихващане, след като съдът е отказал да допусне за разглеждане по делото това възражение и настъпва ли преклузия за правото на страната по делото да сочи доказателства за твърдяните от нея факти, след като в доклада по делото по чл. 146 ГПК съдът не е посочил как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, съответно за кои от твърдяните от страната факти не са посочени доказателства. З. С. е отговорил, че касационната жалба на К. С. „съвпада по исканията” с неговата и затова я подкрепя, „а в първоинстанционния съд ще докаже, че ответникът греши в някои правни постановки”. Съставът на Върховния касационен съд намира, че двете касационни жалби са допустими. З. С. е уведомен за въззивното решение на 05.01.2015 г. и е подал касационна жалба („молба”), макар и нередовна, на 30.01.2015 г., в срок. Има правен интерес от касационната жалба, доколкото твърди, че съдът е разглеждал и уважил иска му за сумата от 10 000 лв., но не като частично предявена претенция. Касационната жалба на К. С. също е подадена в срок, при наличие на правен интерес – цели отхвърляне на иска поради извършване на прихващане с негови вземания. И двете касационни жалби са подадени от легитимни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: По касационната жалба на З. С.: Въпросът дали въззивният съд трябва служебно да следи за валидност и допустимост на първоинстанционното решение е принципно значим, но в случая не се установява поддържаното противоречие с цитираната от страната задължителна съдебна практика. Няма никакви съмнения в теорията и в съдебната практика кога съдебното решение е нищожно и кога недопустимо, като, безспорно, твърдяният от З. С. порок не попада измежду тях. От друга страна, сам той признава, че сумата от 45 000 лв. е сборът на общо дължимата от ответника сума, но за разликата над 10 000 лв., претенцията е друга и е образувана за разглеждане в друго висящо дело, следователно не е налице хипотеза на предявен частичен иск. При частичния иск вземането е едно, произтича от едно основание, като ищецът иска от ответника да бъде осъден да му предаде само определена част от него. Цената на иска и предмет на производството е заявената част и изменение по чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е възможно чрез увеличаване или намаляване на първоначално заявения, като частичен иск, размер; последващо волеизявление, че искът е предявен като частичен е недопустимо да се разглежда като вид уточнение на иска или като изменение на иска по чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК. В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на З. С.. По касационната жалба на К. С.: Повдигнатите от него в изложението правни въпроси са относими към постановеното от въззивния съд, като се установява противоречие на приетото в обжалваното решение и разясненията по приложените от касатора решения – № 305/2012 г. от 11.01.2013 г. по гр.д. № 674/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 307/2011 г. по гр.д. № 284/2011 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 84/06.07.2012 г. по т.д. № 142/2011 г. на І т.о.на ВКС. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационно обжалване следва да се допусне. Мотивиран от горното, съдът