Определение № 154 от 05.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4925/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 21.10.2019г. по гр.д.№223/2019г. на ОС Силистра,с което е отхвърлен иск за отмяна на дисциплинарно наказание ”предупреждение за уволнение”. Жалбоподателят – Н. Б. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът – „Многопрофилна болница за активно лечение-Слистра” АД, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил иска на Н. Б. за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Съдът е бил сезиран и е разгледал иск с правно основание чл.357, ал.1 във връзка с чл. 358, ал.1, т.2 КТ. Установил е, че със Заповед № 448/15.02.2019 г. на жалбоподателя- ищец в производството пред първата инстанция, е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че ищецът е направил опит за присвояване на арматура, кафе, компресор и ютия от очно отделение и е приел, че наложеното наказание е законосъобразно, поради което е отхвърлил иск за отмяната му. При тези данни и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 ГПК Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима. Според цитираната разпоредба не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на исковете по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ и исковете за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000лева. В случая е постановено решение от въззивен съд по трудов спор относно законността на наложено на ищеца наказание „предупреждение за уволнение“, което не подлежи на касационен контрол. Ето защо с оглед разпоредбата на чл.286, ал.1, т.3 ГПК касационната жалба срещу същото следва да бъде върната, а производството по делото пред настоящата инстанция прекратено. Предвид изложените съображения, съдът