Определение № 235 от 17.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2506/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С определение №331 от 14.11.12г. по гр.д.№483/12г. на ВКС, ІІІ ГО, са оставени без разглеждане касационните жалби на В. С. Ю. и А. П. Ю. срещу решение №1411 от 01.08.2011г. по в.гр.д.№2795/08г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. чл.134 ЗЗД, с цена 4766,50лв. Съставът на ВКС е приел, че исковете са с цена под 5000лв., а касационните жалби са подадени след 21.12.2010г., при действащата към настоящия момент редакция на чл.280, ал.2 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000лв. Частна жалба срещу прекратителното определение на предходния тричленен състав на ВКС е подадена от А. П. Ю.. Той счита, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като производството, по което е постановено, е образувано през 2008г., преди изменението на чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010г./. Счита, че производството по делото е висящо по смисъла на §25 ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010г./, затова следва да се разгледа по стария ред, който допуска касационно обжалване по дела с обжалваем интерес над 1000лв. Ответниците в производството не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните: Първоначалната редакция на чл.280, ал.2 ГПК гласи, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000лв. С ДВ бр.100/21.12.2010г. текстът на чл.280, ал.2 ГПК е изменен в смисъл, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 5000лв. за гражданските дела и до 10 000 лв. за търговските. С §25 ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010г./ е прието изрично, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред. В практиката на ВКС по прилагането на посочените текстове се приема, че правилото на чл.280, ал.2 ГПК, в първоначалната му редакция, се прилага за всички касационни жалби, постъпили от влизане в сила на действащия ГПК – 01.03.2008г., до влизане в сила на изменението на чл.280, ал.2 ГПК – 21.12.2010г. Всички касационни жалби, които са постъпили преди 21.12.2010г., се разглеждат по стария ред и за тях важи първоначалната редакция на чл.280, ал.2 ГПК. Всички касационни жалби, постъпили след 21.12.2010г., се разглеждат по новия ред и за тях се отнася изменената редакция на чл.280, ал.2 ГПК. Висящи производства по смисъла на §25 ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010г./ са тези, които са образувани по касационни жалби, подадени преди това изменение на ГПК. В настоящия случай касационното производство, по което е постановено атакуваното прекратително определение, е образувано на 02.09.2011г., след изменението на чл.280, ал.2 ГПК. То не е висящо по смисъла на §25 ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010г./. За него се прилага новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК. Цената на исковете, по които касационната жалба е оставена без разглеждане, е под 5000лв., ето защо правилно предходният тричленен състав на ВКС е приел, че по тези искове касационната жалба е недопустима. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,