Определение № 119 от 09.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1039/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Д. от [населено място] срещу решение № 2754 от 11.12.2019 г. по гр. д. № 2376/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, І-5 състав решение № 1961 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 11790/2015 г., предявеният от касаторката срещу „Дженерали Застраховане“ АД, [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 21.03.2015 г. е отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до 96 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изразено е несъгласие както с определения размер на обезщетението за неимуществени вреди (100 000 лв.), така и с извода за съпричиняване на вредите, респ. с приетия обем на съпричиняване. Касаторката счита, че при определяне на обезщетението решаващият състав не е оценил в достатъчна степен получените при произшествието множество травматични увреждания, в т. ч. и мозъчно-черепна травма, които са допринесли за сериозно задълбочаване на атеросклеротичната й деменция и за влошаване на цялостното й здравословно състояние. Освен това, според нея, решаващият състав неоснователно е приел, че приносът й за настъпване на произшествието е 50%, без да отчете категоричното заключение на автотехническата експертиза, че ударът е настъпил поради късното й възприемане от водача на автомобила, който се е движил с по-висока скорост от разрешената за населеното място и не е намалил скоростта на движение на автомобила, за да предотврати удара. Като значими за допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Приложението на принципа за справедливост във връзка с критериите при определяне на конкретен размер обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя във връзка с приложението на т. 11 от ППВС №4/68 г.; 2. Приложението на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия във връзка с приложението на т. 7 от ППВС № 17/65 г.“. Ответникът по касация – „Дженерали Застраховане“ АД, [населено място] – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване С обжалваното решение въззивният съд е споделил изцяло извода на първата инстанция, че в случая са осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответния застраховател за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на пътно-транспортно произшествие от 21.03.2015г.: наличие на сключена с „Дженерали Застраховане“ АД застраховка „Гражданска отговорност” за причинилия произшествието л. а. „Фолксваген Голф“ с ДК [рег.номер на МПС]; извършено противоправно деяние от страна на застрахования делинквент-водач на лекия автомобил, изразяващо се в нарушение на правилата за движение – движение с превишена скорост в населено място (чл. 21, ал. 1 ЗДвП); вредоносен резултат (претърпени неимуществени вреди от ищцата – травматични увреждания, причинили влошаване на менталното и физическото й здраве); причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат. При преценката на елементите от фактическия състав на деликта съдът е взел предвид и влязлото в сила решение по нахд № 16626/2015 г. на СРС, 23 състав. При определяне обема на вредите решаващият състав е преценил като значими за случая следните обстоятелства: множеството травматични увреждания, получени от ищцата – тежка черепно-мозъчна травма и тежки травми на опорно-двигателния апарат, оставили трайни и необратими последици както за менталното, така и за физиологичното й здраве; неблагоприятната прогноза за подобряване на състоянието й; продължителността на лечението и на възстановителния период (около 8 месеца); интензитетът на болките и страданията през този период, който е особено висок през първите 3 месеца; загубата на личностните характеристики на ищцата и изпадането й в пълна зависимост от чужда помощ; възрастта й към датата на произшествието – 72 години; установените в страната лимити на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ и икономическата конюнктура в страната към същия момент. Въззивният съд е счел обаче, че определеното от първата инстанция обезщетение е завишено, доколкото не е отчетен фактът, че към датата на произшествието ищцата е страдала от заболявания, които вече са били отключили негативни ментални прояви и също са били с неблагоприятни прогнози, а именно – преживян мозъчен инсулт, довел до тежки физиологични и психологични промени на здравето й. С оглед на това, като справедливо обезщетение е преценил сумата 100 000 лв. Решаващият въззивен състав, както и първата инстанция, е счел за основателно възражението на застрахователя за съпричиняване на вредите от страна на починалата предвид допуснатото от нея нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в това, че е пресичала оживен градски булевард в пиков час на необозначено място, вкл. с мантинели, ясно указващи забрана за пресичане, на около 150 метра от пешеходна пътека, даваща възможност за безопасно преминаване. Не е споделил обаче извода относно обема на приноса за настъпване на вредите. Преценявайки конкретния механизъм на произшествието и тежестта на нарушението на правилата за движение на всеки от участниците в него, въззивният съд е приел, че съпричиняването е в обем 50 %, а не 20 %, но доколкото самият ответник е претендирал само 30 % съпричиняване, именно с този процент е намалено дължимото на ищцата обезщетение, като, след частична отмяна на първоинстанционното решение, й е присъдено обезщетение в размер на сумата 70 000 лв. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Поставените от касаторката два въпроса не могат да бъдат преценени като обусловили изхода на конкретното дело по смисъла на указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, тъй като те са относими към правилността на постановеното решение. В действителност, въпросите отразяват субективната преценка на страната, че съдът не е взел предвид всички значими за случая обстоятелства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и че не е налице причинна връзка между поведението на ищцата и настъпилото произшествие. Това становище обаче е в явно противоречие с мотивите на обжалвания акт. Въззивният състав, в изпълнение на задължителните указания в ППВС № 4/68 г., е посочил конкретно обстоятелствата, които е счел за релевантни за определяне обема на неимуществените вреди, като подробно е аргументирал значението им. Освен това, въззивният съд е отчел допуснатите нарушения на правилата за движение от всеки от участниците и именно въз основа на съпоставката между тях е направил извод за обема на съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи също, че въпросът за съпричиняването не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и на самостоятелно основание – тъй като е поставен с оглед твърдението на страната за определен от въззивния съд еднакъв процент на съпричиняване от водача на автомобила и от пострадалата, което не съответства на мотивите на решението. Действително, решаващият състав е изразил становище за равна степен на съпричиняване, но е намалил дължимото на ищцата обезщетение не с 50%, а с 30%, т. е. с процента, който е поддържан от ответника. С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК