Определение № 2635 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4748/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, представлявана от изпълнителния директор И. К., подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Х. А. против решение № 133/20.07.2023г., постановено по в.гр.д. № 221/2023г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 159/04.04.2023г. по гр.д. № 474/2022г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, представлявана от изпълнителния директор И. К. срещу „Шугър Импекс Трейдинг“ ЕООД, ЕИК 831657540 иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ИА – ищец сумата от 105 000 лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 21, ал. 4 от сключен между страните договор за наем № Н-7/04.08.2020г. на ресторант, находящ се в гр. Велико Търново, пл. „Майка България“ № 1 за неизпълнение на инвестиционна програма по график съгласно Приложение № 1 към договора за периода 2020/2021г. – профилактика състоянието на покрива на Военен клуб – Велико Търново, в размер на 50% от стойността на инвестицията, която ответникът, в качеството му на наемател се е задължил да извърши за своя сметка, за което вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК № 277 от 23.03.2022г. по ч.гр.д. № 545/2022г. по описа на Районен съд – Велико Търново. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което се отправя искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде уважена. Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно в обжалвания акт въззивният съд е приел, че задълженията на ответника – наемател са неясно разписани в инвестиционната програма, както и че ответникът не дължи на ИА „ВКВПД“ исковата сума поради забава на кредитора – ищец, освобождаваща длъжника от отговорност. Поддържа, че съдът не е отчел бездействието на ответника, който в продължение на една година и след нея не е предложил изпълнение; не е поискал от наемодателя уточнения относно видовете дейности, които следва да изпълни, нито упълномощаване за снабдяване с необходимите документи, както и че уговореният краен срок за изпълнение на ремонта е бил 04.09.2021г. Към този момент е изтекъл уговореният между страните в договора едногодишен срок, а към датата на сключване на споразумението от 24.11.2021г., с което са конкретизирани видовете строителни работи за изпълнение, ответникът вече е бил в забава и фактическата обстановка между страните преди този момент не е съобразена от съда. Поддържа също, че поетите от наемателя задължения са били за текущ ремонт и за изпълнението им разрешение за строеж не е било необходимо. Същият е извършен понастоящем от ищеца и доказателствата за това, представени пред въззивния съд не са съобразени от него. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Шугър Импекс Трейдинг“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Г. Н. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. В изложението е отправено искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в специалните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното: За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установени следните факти: след проведен търг с тайно наддаване на 10.07.2020г. въз основа на Заповед № 767/16.07.2020г. между страните е сключен договор за наем Н-7/4.08.2020г., по силата на който наемодателят – ищец предоставил на наемателя – ответник временното и възмездно ползване на обект - ресторант, находящ се в гр. Велико Търново, пл. „Майка България“ 1, публична държавна собственост, съгласно Акт № 2029/09.11.2017г. за срок от десет години. Съгласно чл. 20, ал. 2 от договора наемателят се задължил да реализира в пълен размер двустранно подписана Инвестиционна програма /Приложение 1/, неразделна част от договора, като извърши за своя сметка инвестиции в общ размер на не по-малко от 222 000 лева без ДДС в съответствие с инвестиционна програма – Приложение 1 към договора; да отчита размера на осъществените инвестиции в срок не по-късно от един месец след изтичане на съответната година на договора, през която те трябва да бъдат извършени, като отчетът съдържа необходимите документи съгласно ЗСч и ЗУТ /чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от договора/; като при неизпълнение на задължението за извършване на инвестиции в общия договорен размер, наемателят дължи неустойка в размер на 50% от стойността на нереализираните инвестиции /чл. 21, ал. 4 от договора/. Уговорено е наемателят да реализира всички дейности по инвестиционната програма на територията на наетия обект за своя сметка и след предварително съгласуване с наемодателя, отразено в двустранно подписан от страните протокол. Съгласно Приложение 1 към договора за първата година 2020/2021 е предвидена инвестиция в размер на 210 000 лева без ДДС за „профилактика състоянието на покрива“; за втората година 2020/2021 – „благоустройване и разширяване на санитарни помещения“ – 3 000 лева без ДДС; за третата година 2021/2022 – „благоустройване на фасадата“ – 5 000 лева без ДДС; за четвъртата година 2022/2023 – 4 000 лева без ДДС – „енергийно обследване с издаване на енергиен паспорт; техническа паспортизация, включително възстановяване на строителни книжа за сграда с 1204 кв.м. РЗП“. С писмо от 09.08.2021г. по искане на наемателя, наемодателят посочил, че необходимите за изпълнение дейности са подмяна на покривното покритие на покрива, подмяна на обшивки, улами, улуци и водосточни тръби. Отправил искане наемателят да представи предвидените мерки по т. 2 от инвестиционната програма и след одобрението им да пристъпи към изпълнение на инвестицията. В отговор с писмо от 29.09.2021г. ответникът уведомил наемодателя, че е в оперативна готовност за изпълнение на заложените дейности в инвестиционната програма по договора, но за целта е необходимо издаване на разрешение за строеж, респективно обследване на сградата по чл. 176в от ЗУТ и съставяне на технически паспорт на строежа по реда на Наредба № 5/28.12.200г. за техническите паспорти на строежите, като инициативата за стартиране на строителните процедури съгласно закона следва да е на собственика на имота. С писмо от 05.10.2021г. на ИА „ВКВПД“ уведомила „Шугър импекс трейдинг“ ЕООД, че за предвидените дейности по т. 2 от инвестиционната програма са не се предвижда подмяна на конструктивни елементи по покрива на сградата – касае се за текущ ремонт, за който не е необходимо разрешение за строеж. Вследствие разменената между страните още кореспонденция и отговор на главния архитект на питане от наемателя, на 24.11.2021. между страните е сключено споразумение за изпълнение на дейности по инвестиционната програма, неразделна част от договора за наем, в точка 2.1. от което са конкретизирани работите, необходими за осъществяване на „профилактика състоянието на покрива“ с оглед изпълнение на задълженията на наемателя по т. 2 и т. 3 от инвестиционната програма. Издадена е Фактура № [ЕГН]/01.12.2021г. от ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ на „Шугър импекс трейдинг“ ЕООД за 105 000 лева – неустойка на основание чл. 21, ал. 4 от договора за наем за първа година от инвестиционната програма 2020/2021. Последвала нова кореспонденция между страните и между наемателя и главния архитект и директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство до 09.10.2022г., когато наемателят уведомил наемодателя, че без необходимите книжа е в невъзможност да изпълни договорената инвестиция по договора за наем и споразумението към него. Въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, депозирано от ищеца на 01.03.2022г. е образувано ч.гр.д. № 545/2022г. на РС – Велико Търново, по което е издадена Заповед за изпълнение № 277/23.03.2022г. и изпълнителен лист с предмет исковата сума. По депозирано от ответника възражение, в срок е предявена исковата молба, инициирала настоящото производство. Няма спор между страните, че изпълнение чрез реализиране на „профилактика състоянието на покрива“ по Приложение 1 към договора за наем не е налице, но е налице изготвен от наемателя проект по т. 4 от програмата, касаеща благоустрояването и разширяването на санитарните помещения. От заключение на СТЕ е приел за установено, че не е възможно възложеният ремонт на покрива на сградата на Военен клуб Велико Търново да се извърши без подмяна на компрометирани конструктивни елементи, чието състояние и количество ще се установи с точност след демонтажа на покривното покритие /керемиди, летвена скара и дъсчена обшивка/. Предвиденото в сключеното споразумение „усилване на носещи греди – около 5%“ означава да се укрепят или да се подсилят същите, при което ще се използва нов дървен материал – първоначално вложеният материал е износен или амортизиран и е загубил своята носимоспособност. Според обясненията на експерта течовете по целия покрив, по дъсчената обшивка и по всички носещи елементи не е възможно да са само от една или две години – причинени са в резултат на течове от покрива, вероятно разместени цигли и липса на хидроизолационна мушама. При тези факти, от правна страна въззивният съд е приел, че в Приложение 1 към договора за наем страните не са уговорили конкретни видове дейности, които трябва да осъществи наемателя, като едва със споразумението от 24.11.2021г. са конкретизирани по вид дейностите, които следва да изпълни „Шугър импекс трейдинг“ ЕООД по „профилактика състоянието на покрива“ съгласно инвестиционната програма. С оглед липсата на детайлно описание на видовете дейности до 24.11.2021г. приел, че дружеството-наемател обективно не е могло да изпълни задължението си по „профилактика състоянието на покрива“, а в сключеното между страните споразумение страните не са уговорили срок. С това обосновал, че не са налице предпоставките на чл. 21, ал. 4 от договора за плащане на неустойка. Въз основа на уговорените в споразумението от 24.11.2021г. дейности, необходими за точно изпълнение на „профилактика състоянието на покрива“, установеното от експертното заключение, водената между страните кореспонденция и отговорите от главния архитект на общината, приел, че уговорените между страните дейности са били за основен ремонт, а не за текущ такъв. За изпълнение на същите приел, че е било необходимо издаване на строително разрешение, а за осъществяването на дейностите, уточнени със споразумение от 24.11.2021г. по „профилактика състоянието на покрива“ е било необходимо съдействие от страна на наемодателя. Въпреки поисканото съдействие от наемателя, такова наемодателят не е оказал, поради което приел, че кредиторът е изпаднал и в забава, освобождаваща длъжника от последиците на собствената му забава – осъществяването на уговорените дейности от страна на ответника е било обвързано и в зависимост от изпълнението на насрещно задължение на ищеца да съдейства за изготвяне на необходимите книжа за реализиране на същите. Недаването на това съдействие посочил, че допълнително освобождава дружеството от последиците на неговата забава по задължението за осъществяване на инвестицията по т. 2 от Приложение 1 към договора за наем, както и от заплащане на неустойка по чл. 21, ал. 4 от договора. Като краен извод извел, че предявеният иск е неоснователен, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът ИА „ВКВПД“ се позовава на наличие на основание за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, както и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност. Поставя в тази връзка следните значими за изхода на делото въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да обследва /в контекста на всички събрани по делото доказателства и доводи на страните/ налице ли е забава в изпълнението на договорните задължения на длъжника, преди да направи извода, че е налице забава на кредитора /поради неоказване на съдействие за изпълнение/ по смисъла на чл. 95 от ЗЗД? 2/ Допустимо ли е съдът да направи извод за установена забава на кредитора /поради неоказване на съдействие за изпълнение/ по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, макар от цялостната фактическа обстановка да се установява, че е било невъзможно длъжникът да изпълни задълженията си в договорения между страните срок? 3/ Следва ли да се третира като забава на кредитора /поради неоказване на съдействие за изпълнение/ по смисъла на чл. 95 от ЗЗД да съдейства за издаване на разрешение за строеж, предвид наличие на основателно предположение, че същото не е необходимо, тъй като в договора ремонтът е договорен като текущ /което не е пречка ответника да изпълни предвидените дейности в ИП към договора/ и следва ли това да се приравнява на отказ от изпълнение от страна на длъжника? 4/ Задължен ли е в такъв случай кредиторът /наемодател/ да се съобрази с твърденията на длъжника /наемател/, ако в договора ремонтът е уговорен като текущ, поради което издаване на разрешение за строеж, не се изискват тези документи за извършване на текущия ремонт? 5/ Допуснал ли е въззивният съд нарушение, необсъждайки засегнатите във въззивната жалба на жалбоподателя релевантни за спора обстоятелства, с оглед задължението му да отбележи в мотивите на постановения от него съдебен акт фактическите си и правни изводи, след обсъждане на всички доводи на страните? Според касатора въпросите са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, обективирана в Определение № 1414/02.06.2023г. по гр.д. № 3776/2022г. на ВКС, III ГО и Решение № 120 от 13.03.2023г. по т.д. № 66/2022г. на ОС – Варна. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК, съдът съобрази следното: Всички въпроси, част от които фактически, с изключение на въпрос № 4, който е объркан и неясен, са поставени в контекста на поддържаното от касатора оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на решаващия в него извод за недължимост на исковата сума поради забава на кредитора, освобождаваща длъжника от последиците на собствената му забава, както и за неотчитане на неизпълнението на наемателя в първата година от сключване на договора – до 04.09.2021г. Поставеният в същия контекст процесуалноправен въпрос № 5 е за задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, който поначало е част от предмета и обуславящ решаващата воля на съда по всяко дело. Въпросите не са отнесени към някой от допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, като осъществяването на някоя от специалните предпоставки предопределящи приложното поле на касационно обжалване не е установено от касатора. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, допълнителните основания представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване, а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Цитираната от касатора съдебна практика не отговаря на понятието практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК съгласно разрешението по т. 1 от цитираното ТР. Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК от своя страна предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Формулировката, съответно и обосновката на въпросите в случая не е аргументирани с конкретни съображения в този смисъл, поради което не е удовлетворено изискването за съдържанието на правните въпроси по смисъла на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Предопределящият изхода на делото решаващ извод на въззивната инстанция за неоснователност на предявения иск в случая е, изведен от безспорния по делото факт, че по сключен между страните договор на 04.08.2020г., част от предмета на договорното правоотношение /конкретните видове дейности по „профилактика състоянието на покрива“ съгласно уговорена инвестиционна програма, които ответникът поел задължение да изпълни/ е определен със споразумението от 24.11.2021г., т.е. след изтичане на първата година от сключване на договора. Със сключване на това споразумение ищецът се е съгласил, че до този момент конкретните дейности по изпълнение на инвестиционната програма не са били ясно уговорени. В споразумението срок за изпълнение страните не са уговорили, а към момента на сключването му срокът по инвестиционната програма вече е изтекъл, поради което задължение за плащане на неустойка по чл. 21, ал. 4 от договора не е възникнало за дружеството ответник. При този решаващ извод доводите на касатора, че към изтичане на първата година от инвестиционната програма – 04.08.2021г. е било налице неизпълнение на ответника, а ищецът не бил поканен да съдейства; че ответникът не е предложил изпълнение, поради което забавата на кредитора е изключена и дали за изпълнение на поетото задължение е било необходимо или не разрешение за строеж, както и продиктуваните от тях въпроси са необуславящи водещите крайни решаващи изводи на въззивния съд. Формулираните на тази плоскост въпроси се отнасят до специфичните за спора факти, тяхната доказаност, логическите връзки между тях и несъществените изводи на съда относно техните последици, т.е. въпросите са по фактите, правилността и обосноваността на решението, а не по съдържанието на приложимото право. Същите са в подкрепа на оплакванията на касатора за материална незаконосъобразност и необоснованост на фактическите изводи на съда и не са годни да обосноват приложно поле на касационно обжалване. Проверката на въззивното решение, с оглед даване на отговор по тези въпроси изисква извършване на същински касационен контрол, относно приложението на материалния закон към конкретните за този спор факти и контрол върху процесуалните действия на съда и страните и на обосноваността на фактическите и правни изводи. Такава преценка е извън обхвата на селективното производство по чл. 288 от ГПК, съгласно ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Същата се извършва по критериите по чл. 281 от ГПК, разглеждането на които е обусловено от основателността на молбата за допускане на касационно обжалване по предпоставките в чл. 280, ал. 1 от ГПК. Последните не са установени по делото. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 от ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от такива пороци. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, както не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. В обобщение, съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на „Шугър Импекс Трейдинг“ ЕООД следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 8850 лв. – платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение