Определение № 1394 от 29.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1946/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. В. Г. ЕГН: [ЕГН] и Е. З. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №99 от 06.07.2023 г. на Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. №94/23 г., В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение №5/16.01.2023 г. по т.д. № 90/22 на ОС-Плевен, в съответните осъдителни части, са били отхвърлени исковете на двете ищци срещу ЗД „БУЛ ИНС“АД ЕИК[ЕИК] за разликите от по над 128 000 лева до размера на сумите от по 160 000 лева за всеки от тях - обезщетения за причинени неимуществени вреди от смъртта на З. Е. Д.-лице, с което първата ищца е живяла на съпружески начала и баща на втората, в резултат на ПТП, настъпило на 17. 10. 2020 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение в обжалваните части. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК и на очевидна неправилност по чл.280 ал.2,предл. 3 ГПК, относно извода на въззивния съд за наличие на съпричиняване, по чл.51 ал.2 ЗЗД, на вредоносния резултат от страна самия пострадал само въз основа на факта, че последният е бил без предпазен колан по време на ПТП и без да се съобразят данните в заключенията на САТЕ за конкретния механизъм на настъпване на ПТП и съответно: липсата на причинно- следствена връзка на това неправомерно поведение на пострадалия с настъпилите смъртоносни увреждания. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция под формата на адв. възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, в обжалваната част относно извода за съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД, въззивният съд е изложил следните съображения: От събраните пред първоинстанционния съд доказателства по делото са безспорно установени като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства: Ищците. са съответно фактически съжител и дъщеря на З. Е. Д.., загинал при ПТП на 17.10.2020 г. Обстоятелството, че Г. е живяла на семейни начала с Д. се установява от показанията на всички разпитани по делото свидетели, които безпротиворечиво излагат, че през 2015 г. те заживели заедно в дома на загиналия в [населено място], направили сватба без да сключват граждански брак, както обичайно се практикувало в общността им, били добро и сплотено семейство, обичали се, заедно полагали грижи за роденото през 2016 г. дете Обстоятелството, че Е. е дете на пострадалия, се установява, според съда, от проведено след смъртта на З. Д. производството по иск с правно основание чл.69 СК, по което с влязлото в сила Решение по гр.д.№ 384/2021 г. по описа на ОС – Плевен е признато, че починалият е неин биологичен баща. Механизмът на ПТП е изяснен от заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза: На посочената дата, на път ІІІ-114 при км 36+000 в землището на [населено място] поле, общ. Р., обл. В., в тъмната част на денонощието, лек автомобил „Ауди А3“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван със скорост 160.85 км/ч от З. В., е осъществил челен сблъсък с намиращо се на пътното платно домашно животно – биволица, при което автомобилът се отклонил наляво спрямо първоначалното си направление, излязъл от левия банкет, навлязъл в крайпътната канавка, загубил устойчивост, започнал вертикална ротация на купето с навлизане в терен с храсти и дървета, ударил се в дървета и се установил на място. Според вещото лице по приетата автотехническа експертиза от техническа гледна точка произшествието е било предотвратимо от водача при спазване на ограничението на скоростта за конкретния пътен участък от 60 км/час или дори при движение със скорост 90 км/час и предприети своевременни действия за спиране с максимална ефективност на спирачната система. При ПТП пътникът на предната дясна седалка З. Д. е получил черепно-мозъчна травма, лицева травма със счупване на долната челюст и избиване на зъби и счупване на дясна ключица и като пряко усложнение от първите две увреждания – от черепно-мозъчната травма, довела до безсъзнателното му състояние и потискане на кашличния рефлекс и кръвозагубата от лицевата травма, настъпила смъртта му вследствие на механична асфикция по механизма на вдишване на кръв. Съдът е приел за установено, че и водачът, и пострадалия Д. са били без поставени предпазни колани, които при огледа са открити в прибрано състояние. При ПТП са се отворили аербеците на автомобила, счупено е предното панорамно стъкло и тялото на пострадалия е изпаднало от купето. Според вещите лица по комплексната експертиза травмите на Д. са били резултат от удари върху прилежащите вътрешни повърхности на купето и в обекти от местопроизшествието и по своите медико-биологични белези не са несъвместими с живота. Във връзка с възражението на застрахователя за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия експертите са посочили са, че поставен обезопасителен колан би предотвратил лицевата травма, но не и черепно-мозъчната, която има инерционен характер – в резултат на сътресение на мозъка в черепната кухина от инерционите движения на главата. Заключили са, че поради високата скорост на движение на автомобила поставеният колан би действал като твърдо тяло с възможност за причиняване на травматични увреждания, включително смъртоносни такива – счупване на ребра, травми на гръдни и коремни органи, гръбначно-мозъчна травма в областта на шията. Отговорността на водача на процесния автомобил е била застрахована по валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ЗД „Бул Инс” АД. На 01.07.2021 г. ищците са предявили претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение и по образуваните преписки по щета на 09.07.2021 г. са постановени откази. При съвкупния анализ на съответните доказателства за претърпените неимуществени вреди от загубата на Д. за всяка една от ищците, съставът на ВТАС е приел, че справедливото обезщетение за репариране на причинените на ищците неимуществни вреди правилно е определено от първоинстанционния съд на по 160 000 лв. за всяка от тях. Този размер е обоснован от съда с принципа, че обезщетението следва да служи единствено за поправяне на вредите, а не да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалите, като за целта е отчетена икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП. Критерии за икономическата обстановка са лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата през 2020 г. – 610 лв. и средната работна заплата в страната към края на 2020 г. по данни на НСИ около 1400 лв. Към настоящия момент безспорно икономическата ситуация е променена – кредитните лимити не са увеличени, но значително са нараснали и минималната заплата – 780 лв., и средната – около 1882 лв., което обстоятелство обаче не е годно да рефлектира върху размера на обезщетението, определяемо към датата на настъпване на вредоносния резултат. Видно е, че определеният размер на обезщетенията надвишава 114 пъти средната работна заплата за страната към 2020 г., при което е съобразен със стандарта на живот на българските граждани към конкретния времеви момент. Окончателният размер на дължимото обезщетение, според изложеното от състава на ВТАС, е обусловен от основателността на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Д., чийто принос се изразява в приемане да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач, и в при непоставен от него предпазен колан. Съдът се е мотивирал, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на соченото основание изисква доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за настъпването на вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неблагоприятните последици. Съпричиняването подлежи на доказване от застрахователя, който с позоваване на него цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. По делото, според съда, не е доказано виновният за ПТП водач З. В. да е бил неправоспособен, а и дори и да беше установена неправоспособността на водача, това само по себе си не е достатъчно да намали отговорността на застрахователя към пострадалото лице, а би следвало да се установи и знанието на последното за горния факт. За основателно е счетено от въззивния съд оплакването на застрахователя-ответник във въззивната му жалба относно извода на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставен предпазен колан. Безспорно било от приетата комплексна експертиза, че Д. като пътник в автомобила, управляван от В., е допуснал нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП – бил е без обезопасителен колан, че получените от него травматични увреждания /черепно-мозъчната травма и лицево-челюстната травма/ не са били несъвместими с живота и че са получени вътре в купето на автомобила, а не след изпадането му от него. Прието е, че вещите лица са категорични, че при поставен колан смъртта му е нямало да настъпи по начина, по който това се е случило, защото той не би получил лицево-челюстната травма, довела до обилно кървене, а именно тази кръв в ситуация на безсъзнателно състояние поради черепно-мозъчната травма, която според експертите не може да се твърди, че би била избегната при наличие на колан, е причина за механичната асфикция. Съдът е отчел, че съгласно заключението и при поставен колан е можело да настъпи смъртта на пострадалия, защото при високата скорост на движение на автомобила коланът би действал като твърдо тяло и би могъл да причини описани в експертизата травматични увреждания, включително смъртоносни такива. Въпреки това, според съда, от значение е това, дали процесната вреда е настъпила в пряка причинноследствена връзка с конкретното поведение на пострадалия, а не дали би настъпила друга вреда със същия краен резултат. След като било доказано, че вредоносният резултат е предпоставен не единствено от поведението на застрахования водач, но се дължи и на противоправно поведение на пострадалия, то въззивният съд е приел, че е налице съпричиняване и съответно основание за редуциране на определения размер на обезщетенията. За да бъде установен действителният обем, в който деликвентът и увреденият са допринесли за настъпването на вредите, следва да се съпостави тежестта на допуснатите от тях нарушенията на правилата, които всеки от тях е бил длъжен да съблюдава. Н. в случая основната вина за настъпване на вредите е на застрахования водач В.. Той виновно е причинил ПТП при нарушаване на множество правила по ЗДвП и е управлявал е автомобила с изключително превишена скорост, при което, както бе посочено, дори и пострадалият пътник да беше да изпълнил задълженията си по чл.137а ал.1 ЗДвП летален изход за него не е изключен, а вероятен поради възможността от получаване на смъртоносни коланни травми. Съществуването на тази вероятност, според съда, значително намалява/ но не изключва/ приноса на Д. за сметка на този на В., поради което и отговорността им следва да бъде разпределена в съотношение 20 % за пострадалия и 80 % за водача. При това положение обезщетенията на ищците следва да бъдат намалени от 160 000 лв. на 128 000 лв. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на подалите КЖ, се сочат, като обуславящи изхода по спора, въпроси множество такива, които обобщено се свеждат до това: как се доказва и чия е доказателствената тежест за установяване на наличието на причинно- следствена връзка на неправомерното конкретно поведение на пострадалия с настъпилите конкретни увреждания, както за съдържанието самото понятие причинно- следствена връзка като елемент от фактическия състав на нормата в законовата разпоредба на чл.51 ал.2 ЗЗД. По така уточнения обобщен въпрос е налице постановена служебно известна на съда съдебна практика – решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 96 от 15.10.2012г. по т.д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 39 от 16.07.2010г. по т.д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., както и посочените от страна на касаторите: решение № 137/06-01.2021 г. по т.д. № 1308/2019г., Първо т.о.,и решение № 60117 /01.02.2022 г. по т.д. № 667/2020 на Второ т.о., всички постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно коиято при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени, доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Обжалваното решение на АС-Велико Търново следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК, за проверка относно съответствието му по повдигнатите въпроси с посочената практика на ВКС по чл.290 ГПК. Касаторите са освободени от внасяне на държавна такса на осн. чл.83 ал.2 ГПК с опр. №236/05.07.2022 г. по т.д. № 90/22 на ОС-Плевен. С оглед изложеното, съдът