Определение № 497 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1462/2010 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат А. Д. - повереник на Л. В. М. - П. и Л. Н. М., срещу въззивното решение от 04.06.2010 г. по гр. д. № 657/2004 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решението от 29.04.1999 г. по гр. д. № 138/1996 г. на Софийския районен съд и са отхвърлени искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на 1 365 кв. м. като част от имот пл. № 392 от кв. 8 по плана на м. “Военна рампа” в [населено място], при посочени съседи, отделена с ограда. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Ответникът по касация [фирма] [населено място] счита, че касационно обжалване не следва да се допуска. При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: Въззивният съд приел, че предявеният от Л. Н. М., както и от В. Н. М., починал след постановяване на въззивното решение и заместен от процесуалния си правоприемник Л. Вл. М. - П., иск за собственост е неоснователен, тъй като ответникът е придобил спорния по делото имот на основание чл. 79, ал. 1 ЗС като владелец на същия от 1959 до 1986 г. За да достигне до този извод, съдът се позовал на обстоятелството, че имотът е застроен от завод “И.” поетапно през посочения период и тази проявена от него активност сочи на установяване на фактическа власт с намерение за своене. Представените писмени доказателства за заплащане на наем, определен по реда на чл. 33 ЗНО /отм./ от 1968 г. нататък, съдът счел за ирелевантни, тъй като не е установено те да касаят именно спорния имот, а освен това не са достатъчни да обосноват промяна в намерението на ответника, доколкото наемът е определен с административен акт, който не е подлежал на контрол. Последващият договор за наем за периода от 01.04.1989 г. до 11.01.1996 г. не е взет предвид по съображения, че към този момент ответникът вече е бил собственик на имота поради придобиването му по давност, на който придобивен способ държавното предприятие е могло да се позовава. Касационното обжалване следва да се допусне по поставения от касаторите определящ изхода на делото въпрос, уточнен от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК: текла ли е придобивна давност за недвижим имот, отчужден при действието на ЗПИНМ /отм./ за мероприятие на държавно предприятие не по установения законов ред, по отношение на лица, лишени от възможността до 1989 г. да защитят правата си с предявяване на иск за собственост. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с т. 1 на ТР № 6/2005 г. от 10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 г. на ОСГК на Върховния касационен съд /а не, както поддържат касаторите, с представените от тях решения, които са неотносими към поставения въпрос/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.