Определение № 478 от 30.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2258/2020 г.

Производството е по чл. 282, ал.2, т. 1 от ГПК. „Кеник“ ООД е поискал спиране изпълнение на осъдително решение на Окръжен съд – Бургас, с което е осъден да заплати посочени парични суми. Сочи, че решението е обжалвано с касационна жалба. Представя доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р България в размер на 30 643,83 лв. Иска да се спре производството по делото, на основание чл. 282 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Видно е от представеното от молителя в заверен препис решение № V- 217 от 13.10.2020. по в.гр.д. 1779/20 г., Окръжен съд – [населено място], че е потвърдено изцяло решение на Районен съд – [населено място] по гр.д. 451/2019 г. Районен съд - Царево, с което „Кеник“ ООД е осъден да заплати на В. В. Ф., Руска федерация, [населено място] сумата от 30 643,83 лв, представляваща внесени от ищцата по сметка на дружеството допълнителни парични вноски както следва: на 13.5.2014 г. - 2 146 лв, на 25.3.2014 г. – 2 440 лв, на 12.9.2014 г.- 250 лв, на 26.11.2014 г. 4 557,71 лв, на 15.1.2015 г. 250 лв, на 26.1.2015 г. 725 лв, на 5.3.2015 г. 3 511,56 лв, на 5.5.2015 г. 2 342,40 лв, на 24.8.2015 г. 7 339,65 лв, на 31.8.2015 г. 4 504,50 лв, на 13.10.2015 г. 2 596,16 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба от 18.10.2019 г. до окончателното й изплащане. Представено е копие от съобщение за връчване на препис от решение № V-217/13.10.2020 г. по гр.д. 1779/20 г., Окръжен съд Бургас на „Кеник“ ООД чрез адв. Д.. Видно е от разписката към това съобщение, че на 20.10.2020 г. е получен препис от решението на съда. Представено е копие от касационна жалба с клеймо на Окръжен съд – Бургас, от което е видно, че е подадена на 16.11.2020 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК. Молителят е представил вносна бележка, издадена от „Централна кооперативна банка“ АД за внесена сума от 30 643,83 лв, от „Кеник“ ООД като обезпечнеие за спиране на изпълнение на основание чл.282, ал.2, т. 1 от ГПК на гр.д. 1779/20 г., БОС. Видно от удостоверение от счетоводител на Върховния касационен съд сумата 30 643,83 лв е внесена по сметка на ВКС на 25.11.2020 г. и към 30.11.2020 г. е налична по същата сметка. Предвид така посочените данни, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 282, ал.2, т. 1 от ГПК. От представените доказателства по делото може да се направи извод, че е постановено осъдително решение относно присъдено вземане. “Доколкото може да се изпълни принудително предварително по силата на чл. 404, т. 1 от ГПК, то при спазване предпоставките на чл. 282 от ГПК, касационната инстанция може да постанови спиране на изпълнението. Видно е от данните по делото, че решението не е влязло в законна сила, представени са доказателства за внесената сума, представляваща обезпечение и равна на сумата на цената на иска. Следва да се отбележи, че е присъдена една обща сума от 30 643,83 лв, като съобразно диспозитива на решението, е формирана от различни суми, внесени на конкретни дати. Предвид посоченото в решението на съдилищата, че се касае за връщане на една сума и предвид глобалното й посочване в общ размер от 30 643,83 лв, следва да се приеме, че при данни, съдържащи се само в решенията на съдилищата, не може да се направи извод за необжалваемост на решението на въззивния съд с оглед нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Поради това, че са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 282, ал.2, т. 1 от ГПК – въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, допустима касационна жалба и представени доказателства за внесена парична гаранция, представляваща надлежно обезпечение, следва да се постанови спиране изпълнението на въззивното решение. Върховният касационен съд на Р България