Определение № 31 от 21.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2458/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частната жалба (с вх. № 9224 от 24.ХІ.2020 г.) на „Инвестбанк“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, в качеството й на универсален правоприемник на търговската банка „Виктория“ ЕАД-София, подадена против онази част от постановеното в производство по чл. 288 ГПК определение № 570 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 3.ХІ.2020 г. по т. д. № 524/2020 г., с която – като процесуално недопустима - е била оставена без разглеждане касационната жалба на тази кредитна институция срещу въззивното решение № 6319/11.Х.2018 г. на СГС, по гр. дело № 4921/2017 г., същото поправено с Р. № 3271/8.V.2019 г., в частта им, „касаеща предявения от Л. Н. М. от София отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата 9 205 евро, представляваща наказателна лихва за периода 07.05.2015 г. – 07.07.2015 г. по договор за ипотечен кредит № М-2015-32 от 03.04.2013 г.“ Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, банката настоящ частен жалбоподател претендира отменяването му и връщане на делото: „за произнасяне по допускане на касационно обжалване и относно тази част на касационната жалба“. Инвокират се доводи, че доколкото договорът за кредит е сключен от физическо лице, с оглед неговите лични нужди, последното е действало в качеството си на потребител. Оттам – че независимо от естеството на кредита като абсолютна търговска сделка, делото нямало характера на търговско, а било гражданско и затова по отношение на иска за недължимост неустойка в размер на 9 205 евро по договор за банков /ипотечен/ кредит, чиято левова равностойност възлиза на 18003.42 (осемнадесет хиляди и три лева и четиридесет и две стотинки), „прагът за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е 5 000 лв., съответно касационната жалба е допустима и относно отрицателния установителен иск“. Ответниците по частната жалба Л. Н. М. и Г. Н. М. –двамата от [населено място], не са ангажирали свои становища по основателността на бланкетното оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено в касационно производство по чл. 288 ГПК. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в касационното производство по чл. 288 ГПК, настоящата частна жалба на „Инвестбанк“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като пр оцесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Ноторно е и следва от връзката между разпоредбите на чл. 1, ал. 1, т. 7, предл. 1-во ТЗ, от една страна и чл. 286, ал. 2 ТЗ – от друга, че банковите сделки имат характера на абсолютни търговски сделки. По аргумент от текста на чл. 365, т. 1 ГПК следва, че търговско е всяко дело, заведено по иск, чийто предмет е право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка /вкл. сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й/, респ. - последиците от прекратяването й. Ето защо, в частта му по иска на Л. Н. М. срещу банката настоящ частен жалбоподател за недължимост на наказателна лихва в размер на сумата от 9 205 евро по сключения помежду им договор за ипотечен кредит за конкретния 2-месечен период, въззивното решение на СГС от 2018 г. се явява постановено по търговско, а не по гражданско дело- независимо, че разглеждането на този търговски по характера си спор е било извършено от състав /ІІ-В/ на гражданската колегия на Софийския градски съд. Съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, по смисъла на този закон „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С последващо постановяването на атакуваното въззивно решение на СГС допълване на разпоредбата на чл. 113 ГПК, извършено със ЗИДГПК (Обн. ДВ, бр. 100 от 20.ХІІ.2019 г.) и влязло в сила на 23.ХІІ.2019 г., е било добавено второ изречение в текста, според което: „Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес“. Визират се делата „по искове на и срещу потребители“. Такъв се явява и процесният отрицателен установителен иск на физическо лице потребител срещу праводателя на банката настоящ частен жалбоподател за недължимост на сума в размер на 9 205 евро, представляваща наказателна лихва по сключен помежду им договор за ипотечен кредит № М-201532-13 от 4.ІV.2013 г. Настоящият състав на ВКС споделя констатацията, изразена в мотивите към решение № 14/21.ХІІ.2010 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 17/2010 г. (Обн. ДВ, бр. 101 от 28.ХІІ.2010 г.), че както в практиката, така и в доктрината няма противоречиво разбиране, че гражданскопроцесуалните норми се прилагат незабавно и спрямо всички висящи спорове. Видно е от съдържанието на процесния договор за ипотечен кредит № М-201532-13, сключен на 4.ІV.2013 г. между Л. Н. М. от [населено място] и бившата вече търговска банка „Креди Агрикол България“ ЕАД-София, че негова цел – според клаузата на чл. 2, ал. 1 – представлява финансирането на част от покупната цена на Ѕ ид. част от жилищен имот на [улица], представляващ терен УПИ ІХ-46, от кв. 9 по плана на [населено място], м. „Изток-Изток“, район „Изгрев“, заедно с построената в него еднофамилна жилищна страда. Следователно физическото лице Л. М. е сключило този договор за ипотечен банков кредит с оглед задоволяването на своя жилищни нужда, действайки в качеството си на потребител. В процесния случай обаче, няма висящ спор, към който горепосоченото изменение на ГПК от 23.ХІІ.2019 г. да е приложимо, защото в оставената без разглеждане част от касационната жалба последната и без друго не е могла да произведе суспензивен ефект. В мотивите към т. 7 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 7/31.VІІ.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 782014 г. надлежно е разяснено, че когато съдебният акт е окончателен (не подлежи на обжалване), той влиза в сила от момента на обявяването му. Това става чрез вписване в срочната книга на съда след произнасянето, изготвянето на мотивите и подписването му от членовете на състава. Следователно дори и да е подадена касационна жалба срещу въззивно решение, което е изключено /изцяло или отчасти/ от касационен контрол, тази жалба не поражда суспензивен ефект. То влиза в сила – чл. 296, т. 1 ГПК. Погрешното указване във финалната част от диспозитива на атакуваното от банката въззивно решение на СГС, че то подлежало на обжалване в неговата цялост „пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК“, е резултат от непрецизна проверка на въззивния съд в нарочното производство по чл. 285 ГПК досежно всеки от съединените за общо разглеждане в едно производство искове, която би следвало да почива върху констатация за липса на връзка на обусловеност помежду им в конкретния случай, а оттам и за необжалваемост на същото решение в частта му по отрицателния установителен иск на Л. Н. М. срещу банката с цена под законоустановения минимум от 20 000 лв. по чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ГПК. Мотивиран от горното в настоящия си състав Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение