Определение № 376 от 01.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2611/2019 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Елитис” ЕOOД, [населено място], срещу решение №1632 от 02.07.2019г. по в.т.д. №5936/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №1382 от 29.06.2018г. по т.д.№2122/2016г. на СГС, VІ-12 състав, с което са отхвърлени предявените от „Елитис” ЕOOД, [населено място], срещу "Белвю Пропъртис" ЕООД, [населено място], при условията на евентуалност иск за заплащане на сумата 200 000 евро на основание чл.93, ал.2 от ЗЗД по предварителен договор за покупко - продажба от 22.12.2015г., както и иск за заплащане на сумата 100 000 евро на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, дадени на отпаднало основание поради разваляне на предварителен договор за покупко-продажба от 22.12.2015г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че ответникът "Белвю Пропъртис" ЕООД, [населено място], е изправна страна по предварителния договор, тъй като е изпълнил в срок задълженията си по чл.8 от предварителния договор да предостави всички документи, доказващи собствеността му върху процесния недвижим имот. Твърди, че съдът неправилно е ценил като доказателство представения по делото приемо - предавателен протокол от 12.02.2016г., който не е подписан от представител на „Елитис” ЕOOД, [населено място] и поради това е лишен от обвързваща доказателствена сила. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 пр.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1.Неподписаният частен свидетелстващ документ, ползва ли се с формална и материална доказателствена сила? 2. Необходимо ли е допълнително упълномощаване за получаване на документи, в случай, че представителната власт на упълномощеното лице е учредена с изрично пълномощно за водене на преговори? Изричното упълномощаване подлежи ли на разширително тълкуване от съда? Действията на лице, упълномощено с изрично пълномощно, надхвърлящи пределите на учредената му представителна власт, обвързват ли мнимо представлявания при условие, че тези действия не са потвърдени? 3. Когато една от страните по договора е манифестирала воля за преустановяване на договорна връзка и е изпълнила предвидения в договора и закона фактически състав за това, прекратява ли се облигационната връзка между страните? Предложения или преговори, следващи изявлението за прекратяване на договора, представляват ли отказ или оттегляне на направеното едностранно изявление за разваляне на договора? 4. Искова молба, която съдържа изрично изявление за разваляне на договор и с която ищецът претендира последиците от развалянето на същия този договор, представлява ли годен юридически факт, който да има за своя последица прекратяването на облигационната връзка между страните по договора? 5.Неизправна страна по договор има ли право на задатък по чл.93 от ЗЗД? При наличие на "двустранна вина", респективно установена неизправност на двете страни по едно договорно отношение, някоя от страните има ли право да получи от другата обезщетение за неизпълнението й, респективно някоя от страните има ли право да задържи получения задатък, съответно да иска връщане на двойния размер на предоставения задатък? 6.Допуснатите от продавача по предварителен договор несъществени забави на задължението му да представи нужните за сключване на окончателен договор документи, могат ли да породят потестативното право на купувача да се откаже от договора в хипотезата на чл.93 ал.2 от ЗЗД? Твърди, че постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение противоречи на приетото разрешение на същите въпроси в практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос - твърди противоречие с решение №249/12.11.2012г. по гр.д. №270/2012г. на ВКС, II г.о. и решение №270/19.02.2015г. по гр.д. №7175/2013г. на ВКС, IV г.о.; по втори въпрос - с разясненията в ТР№5/2014г. от 10.11.2016г. по т.д.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС и с решение №162/02.11.2018г. по гр.д. №211/2018г. на ВКС; по трети въпрос - с решение №21/30.06.2015г. по т.д. №1107/2012г. на ВКС, решение №178/12.11.2010г. по т.д.№60/2010г. на ВКС, решение №218/29.11.2016г. по гр.д. №1306/2016г. на ВКС; по четвърти въпрос - с решение №178/12.11.2010г. по т.д. №60/2010г. на ВКС, решение №186/15.07.2014г. по гр.д. №6836/2013г. на ВКС, решение №43/06.02.2015г. по гр.д. №4792/2014г. на ВКС, IV г.о.; по пети въпрос - с решение №39/15.05.2014г. по т.д. №1061/2013г. на ВКС, решение №134/20.12.2017г. по т.д. №405/2016г. на ВКС, II т.о.; по шести въпрос - с решение №305/07.03.2018г. по гр.д. №960/2017г. на ВКС. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът по касация "Белвю Пропъртис" ЕООД, [населено място], оспорва касационната жалба. Твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна. Подробни съображения излага в подадения от него писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по предварителен договор за покупко - продажба от 22.12.2015г., по силата на който ответникът "Белвю Пропъртис" ЕООД, [населено място], се е задължил срещу заплащане на договорената цена в размер от 2 045 165 евро да продаде на ищеца собствения си подробно описан недвижим имот с РЗП от 976,40 кв. м., съгласно одобрените проекти от 2011г., ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж. Установил е, че е поето задължение за сключване на окончателен договор в предвидената от закона форма в срок до 29.02.2016г., като страните са се съгласили част от цената в размер от 100 000 евро да бъде платена от купувача като капаро в деня на подписване на договора, а остатъкът в размер от 1 945 165 евро купувачът се е задължил да изплати на продавача чрез банков превод по посочена сметка в срок до изповядване на сделката по нотариален ред. Въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищеца - купувач по договора, че ответникът в качеството си на продавач е бил неизправна страна по предварителния договор поради неизпълнение на задълженията му по чл.8 от същия, да предостави на купувача в срок до 15.02.2016г. копия от всички необходими документи, доказващи собствеността и изпълнението на особените изисквания на закона за изповядване на окончателния договор. Съдът е констатирал, че с приемо-предавателен протокол от 12.02.2016г. продавачът е предал на купувача чрез адв. Д. П. описаните документи, касаещи процесния имот, вкл. нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №6, том І, рег.№503, дело №6/2004г., схема от 22.01.2016г., протокол за установяване на годността за ползване на строежа, акт обр.16 и разрешение за ползване от 14.12.2011г. Посочил е, че между„Елитис” ЕOOД, [населено място] и адвокат П. е сключен договор за предоставяне на правни услуги във връзка с преговорите по процесния предварителен договор и сключването на окончателен договор, като в чл.5.2. изрично е предвидено, че адвокатът е пълномощник на клиента по преговорите, с оглед на което според съда не е било необходимо нарочно пълномощно или допълнително овластяване на адв.П., за да получава документи във връзка с предварителния договор. Наред с това съдът е изтъкнал, че достигането на документите до дружеството - купувач по предварителния договор се установява от изявлението във връзка с тези документи, обективирано в поканата изх.№940/23.02.2016г. до продавача. Изложил е съображения, че след като до 29.02.2016г. /датата за сключване на окончателен договор/ купувачът само е предлагал договорът да бъде развален, но не е отправил до продавача ясно и категорично изявление за разваляне/ отказ от предварителния договор/, то купувачът не е счел забавата за представяне на данъчна оценка, в която да е отразена реална РЗП на имота, за съществено нарушение на предварителния договор. Относно представения на купувача нотариален акт, легитимиращ продавача като собственик, в който не е било отразено извършеното в имота преустройство, респ. увеличената РЗП, съдът е приел, че тъй като заедно с него са били предоставени и строителните книжа за изграждането на допълнителното полуниво в обекта, купувачът е бил надлежно информиран и е получил необходимите документи за установяване на собствеността на процесния имот, съответно тези документи са били достатъчни за сключване на окончателния договор. С оглед на това е направил извод, че ответното дружество в качеството му на продавач е било изправна страна по предварителния договор, като допуснатите несъществени забави при представяне на нужните за сключване на окончателния договор документи не могат да породят потестативното право на купувача да се откаже от договора в хипотезата на чл.93, ал.2 от ЗЗД, нито по реда на чл.87, ал.2 от ЗЗД. Посочил е, че на 29.02.2016г. на нотариуса са представени всички необходими документи за изповядване на нотариалната сделка, като единствената причина да не бъде сключен окончателен договор е поведението на купувача, който отказва сключването на договора. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Първият процесуалноправен въпрос не отговаря на общия критерий за достъп до касация, тъй като не съответства на фактическите констатации в мотивите на обжалваното решение и правните изводи на въззивния съд. Съдът не е признал материална доказателствена сила на неподписан документ, а е приел, че представеният по делото приемо - предавателен протокол е подписан от лице, овластено да представлява касатора в преговорите с "Белвю Пропъртис" ЕООД - адвокат Д. П.. Трите подвъпроса, формулирани в т.2 от изложението са свързани с оплакването на касатора за неправилна преценка относно обема на представителната власт на адвокат Д. П. и извършено разширително тълкуване на нейното пълномощно от въззивния съд. В случая преценката на съда за правните действия, които адвокат П. е била овластена да извършва като представител на „Елитис” ЕOOД, [населено място], е резултат от извършеното тълкуване на съдържанието на представения по делото договор за предоставяне на правни услуги от 21.01.2016г. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. Наред с това следва да се отбележи, че въззивният съд е основал изводите си за изпълнение на задължението на продавача по чл.8 от предварителния договор да представи в срок документите, доказващи собствеността, не само въз основа на приемо - предавателния протокол, подписан от адвокат П., а и на факта, че управителят на дружеството е обсъждал съдържанието на тези документи в отправената до "Белвю Пропъртис" ЕООД покана. Въззивният съд е изтъкнал, че дори и документите да са предадени на лице без представителна власт, след като те са получени от купувача по предварителния договор, то задължението на продавача е изпълнено. С оглед на това и преценката за редовното овластавяне на адвокат П. не е единствено обуславяща крайния извод на съда, че продавачът по предварителния договор е изправна страна по същия. Трети и четвърти въпрос относно последиците от отправеното от едната страна до другата изявление за разваляне на договора и възможността такова изявление да бъде отправено с исковата молба, са относими към спора. По отношение на тях обаче не е налице сочената допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Изводът на съда, че сключеният договор не е бил развален от касатора не е обусловен само от констатацията, че липсва валидно отправено от него изявление за разваляне. В случая въззивният съд след анализ на събраните доказателства е приел, че продавачът по предварителния договор е бил изправна страна по сделката, тъй като към 29.02.2016г. е представил всички необходими документи за изповядване на нотариалната сделка, включително и данъчна оценка, отразяваща актуалната РЗП на имота. Съдът е съобразил постоянната практика на ВКС относно предпоставките за разваляне на договора без предизвестие. В решение №100 по т.д.№307/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №86/10.05.2016г. по т.д.№595/2015гг. на ВКС, ТК, I т.о. и др., се приема, че страната, която твърди, че е упражнила правото си да развали без предупреждение договора, следва да докаже, че е налице една от хипотезите на чл.87 ал.2 от ЗЗД /невъзможност за изпълнение, безполезност или фикс сделка/. При твърдяно упражнено право на разваляне на договора без предупреждение, страната следва да се позове на наличието на хипотеза от изчерпателно посочените в чл.87,ал.2 от ЗЗД, да обоснове с фактически твърдения и докаже нейното съществуване, или да се основе на уговорена в договора, независимо от отсъствието на законовите предпоставки, възможност за безусловно разваляне. Изводът на съда, че допуснатата забава в представянето на данъчната оценка не може да породи правото за купувача да се откаже от договора по реда на чл.93 от ЗЗД или да го развали без предизвестие по реда на чл.87 ал.2 от ЗЗД, е изцяло в съответствие с практиката на ВКС, доколкото по делото липсват твърдения тази забава да е довела до невъзможност за изпълнение или до безполезност на изпълнението. По тези съображения не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по шестия въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване относно последиците на забавата на продавача да представи нужните за сключване на окончателния договор документи. Петият въпрос в изложението относно приложението на чл.93 ал.2 от ЗЗД също е свързан с предмета на спора, но не се явява обуславящ за изводите на въззивния съд. Въззивният съд не е стигнал до извод за наличие на двустранна вина у страните по предварителния договор. Поради това и съдът не е допуснал противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС - решение №134/20.12.2017г. по т.д.№405/2016г. на ВКС, II т.о., съгласно което правото на неустойка за неизпълнение по чл.92 от ЗЗД, както и правото на задатък по чл.93 от ЗЗД, принадлежи само на изправната страна по договора. И двата института имат обезщетителни функции, поради което развалящият договора, ако бъде възприето наличие на т. нар. „двустранна вина”, няма право да се ползва от тях, респективно в този случай нормите на чл.92 и чл.93 от ЗЗД не намират приложение. В случая даденото от въззивния съд разрешение е обусловено от преценката за изпълнението на задълженията на продавача по предварителния договор, а не от неправилно приложение на разпоредбата на чл.93 от ЗЗД. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател се позовава на аргументите за неправилност на атакувания акт, изложени в касационната жалба, без да излага доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност. На ответника по касация "Белвю Пропъртис" ЕООД не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото не са представени доказателства, че такива са направени. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд