Определение № 2118 от 23.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 971/2026 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Х. к.“ О. / с предишно наименование „И. С. К.“ О./ срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №1466/25 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу К. Г. с пр. осн. чл.403 ГПК, вр. с чл.45 ЗЗД за сумата от 5 100 лв./частичен иск при пълен размер на иска от 11 100 лв/., представляваща обезщетение за имуществени вреди / пропуснати ползи, съизмерими със законната лихва върху главницата от 41 198,62 лв./ за периода 5.04.21 – 5.10.23 г. Претендира се, че вредата е нанесена с допуснатото обезпечение на иска на ответника Кр. Г. срещу ищеца „И. С. К.“ О. с пр. осн. чл.439 ГПК за недължимост на посочената главница, който е бил отхвърлен като неоснователен. ВКС намира, че касационната жалба е недопустима на осн.чл.280, ал.3, т.1 ГПК, с оглед цената на иска и следва да се остави без разглеждане. Воденото между страните дело по чл.439 ГПК, по което е допуснато обезпечението е търговско – за недължимост на вземане по запис на заповед, издаден от ответника в полза на ищцовото дружество. В този смисъл са опр. по ч.т.д. №105/26 г. на второ т.о. на ВКС и определение по ч.гр.д. №2315/24 г. на трето г.о. на ВКС, в което е посочено: Обективният и общопризнат в правната теория критерий, по който се разграничават видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото. Когато за материалното правоотношение, предмет на спора, са приложими разпоредбите на Търговския закон, делото не е гражданско, а е търговско. Съгласно установената практика /вж. например определение по ч. т. д. № 360/2020 г. на І т. о. /, предявяването на иск по чл. 439 ГПК, осигуряващ процесуален ред за защита, не променя характера на материалното основание на вземането, което в случая произтича от запис на заповед, абсолютна търговска сделка, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, независимо от сключването й между физически лица. Търговски са както делата, образувани по търговските спорове, изрично посочени в чл.365 ГПК,така и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните – опр. по гр.д. №1160/25 г. на второ т.о. на ВКС. В настоящия случай оспореното с иска по чл.439 ГПК вземане произтича от запис на заповед, издаден от физ. лице / ответник по иска и жалбата/ в полза на търговско дружество / ищец и касатор/. Обезпечението на иска по чл.439 ГПК, обезщетяване на вредите от което се претендира по реда на чл.403 ГПК, е допуснато по търговско дело. Или настоящото дело с предмет спор за вреди от неоснователно обезпечение на иска, допуснато по търговско дело, също е търговско. По настоящото дело и по предхождащите го дела между страните не са наведени твърдения и възражения и не са налице данни, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на каузално правоотношение, произтичащо от потребителски договор, поради което не са налице предпоставките по чл.113 ГПК, обосноваващи допустимост на касационно обжалване при иск с цена над 5 000 лв. Допустимостта на касационното обжалване при търговския характер на делото в случая се определя от цена на иска в размер над 20 000 лв. Затова касационната жалба следва да остане без разглеждане като недопустима и производството по делото да се прекрати. Поради изложеното и на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.