Определение № 89 от 04.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3932/2020 г.
ВКСII гражданско отделение04.03.2021 г.докладчик Здравка Първанова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. А. К. и К. И. К. срещу решение № V - 158 от 03.09.2020 г. по гр. д. № 1158/2020 г. на Бургаски окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3932/2020 г. по описа на ВКС, II г.о. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. К. и К. И. К., двамата чрез адвокат Д. П., срещу въззивно решение № V - 158 от 03.09.2020 г. по гр. д. № 1158/2020 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 416 от 30.01.2020 г. по гр. д. № 5058/2019 г. на Районен съд –Бургас. Ответникът по касационната жалба А. И. Б., чрез адвокат М. Г., е депозирал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване поради липсата на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за това. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. при извършената служебна проверка намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Производството е образувано по иск на А. И. Б. за защита на нарушено владение с правна квалификация чл. 75 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска под 5 000 лв. Изключение от това правило са решенията по предявени искове за собственост и други вещни права и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за исковете за собственост. Те подлежат на касационно обжалване независимо от цената на иска /чл.280, ал.2, т.1 ГПК/. Тъй като с иска по чл.75 ЗС не се защитават вещни права, а се търси защита на едно фактическо състояние, каквото е владението, то за него се прилага общото правило на чл.280, ал.2, т.1 ГПК, че не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивни съдилища по граждански дела с цена на иска под 5 000 лева. Съгласно чл.69, ал.1, т.3 ГПК размерът на цената на исковете за защита на владението е една четвърт от данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на спора, а ако няма такава- от пазарната стойност. В процесния случай, видно от приложената по делото данъчна оценка /лист 32 от гр.д. № 5058/2019 г. на РС – Бургас/, цената на имота е 2217,10 лева. При това положение съгласно чл.69, ал.1, т.3 ГПК цената на иска по чл.75 ЗС е под изискуемия минимум от 5 000 лв. за касационно обжалване. С оглед горното, доколкото цената на исковата претенция, по която е образувано производството, е в размер под 5 000 лв., касационната жалба срещу въззивното решение на Бургаски окръжен съд е недопустима и като такава не следва да бъде разглеждана. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.