Определение № 50045 от 08.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2047/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ”Семекс” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, представлявано от управителя В. С., чрез пълномощника адв. В. Х. от САК, срещу въззивното решение № 260329 от 21.12.2021 год. по в. гр. д. № 751/2020 год. на Софийския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение № 134 от 28.08.2020 год. по гр. д. № 1865/2019 год. на районен съд, гр. Ботевград, с което касаторът е осъден да заплати на Етажната собственост в ж.к. "Лагуна-2" в к. к. „Слънчев бряг-запад”, гр. Несебър сумите:

• главница от 634 евро, представляваща дължимата годишна вноска за фонд „Ремонт и обновяване” за 2017 год. за апартамент № 17 с идентификатор 51500.506.583.2.17, както и сумата 137.37 евро, представляваща лихва за просрочено плащане на главницата за периода от 1.09.2017 год. до 31.10.2019 год.; главница от 634 евро, представляваща дължимата годишна вноска за фонд „Ремонт и обновяване” за 2018 год. за апартамент № 17 с идентификатор 51500.506.583.2.17, както и сумата 73.92 евро, представляваща лихва за просрочено плащане на гравницата за периода от 1.09.2018 год. до 31.10.2019 год., сумата от 634 евро, представляваща дължимата годишна вноска за фонд „Ремонт и обновяване” за 2019 год. за апартамент № 17 с идентификатор 51500.506.583.2.17, както и сумата 10.56 евро, представляваща лихва за просрочено плащане на главницата за периода от 1.09.2019 год. до 31.10.2019 год.;

• сумата 518 евро, представляваща дължимата годишна вноска за фонд „Ремонт и обновяване” за 2017 год. за апартамент № 1 с идентификатор 51500.506.583.2.1, както и сумата 112.24 евро, представляваща лихва за просрочено плащане на главницата за периода от 1.09.2017 год. до 31.10.2019 год.; 518 евро, главница на същото основание за същия апартамент за 2018 год., както и сумата 60.44 евро, представляваща лихва за просрочено плащане за периода от 1.09.2018 год. до 31.10.2019 год., и сумата 518 евро на същото основание за същия апартамент за 2019 год., както и сумата 8.63 евро, представляваща лихва за просрочено плащане за периода от 1.09.2019 год. до 31.10.2019 год.;

• сумата 785 евро - дължима годишна вноска за фонд „Ремонт и обновяване” за 2017 год. за апартамент № 2 с идентификатор 51500.506.583.2.2, както и сумата 170.10 евро, представляваща лихва за просрочено плащане на главницата за периода от 1.09.2017 год. до 31.10.2019 год.; 785 евро - дължима годишна вноска за фонд „Ремонт и обновяване” за 2018 год. за същия апартамент и на същото основание, както и сумата 91.58 евро, представляваща лихва за просрочено плащане на главницата за периода от 1.09.2018 год. до 31.10.2019 год., както и 785 евро - дължима годишна вноска за фонд „Ремонт и обновяване” за 2019 год. за същия апартамент и на същото основание, както и сумата 13.08 евро, представляваща лихва за просрочено плащане на главницата за периода от 1.09.2019 год. до 31.10.2019 год.

• суми по 522 евро, представляващи дължима годишна вноска за фонд „Ремонт и обновяване” за 2017 год., 2018 год. и 2019 год. за апартамент № 6 с идентификатор 51500.506.583.2.6, със съответните лихви за забава на плащането на главниците за периодите съответно от 1.09.2017 год. до 31.10.2019 год. – 113.10 евро, от 1.09.2018 год. до 31.10.2019 год. – 60.90 евро, от 1.09.2019 год. до 31.10.2019 год. - 8.70 евро, ведно със законната лихва от предявяване на исковете на 31.10.2019 год. до окончателното плащане на сумите.

Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение по съображенията в касационната му жалба за липса на надлежна процесуална легитимация на ищеца, за произнасяне по непредявен иск, за нищожност на решенията на Общото събраните /ОС/ поради неприложимост на режима на ЗУЕС, респ. неправилност на същите. Налице е позоваване и на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане обжалваното решение да се отмени и вместо това се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа да е налице очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като се е позовал и на задължението на съда служебно да следи за наличието му съгласно изложените в тази насока съображения. Релевирано е и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Допуска ли се разграничаване на иска за отмяна на решението на ОС на етажните собственици от иска за прогласяване на нищожността на взетото решение?”, като се сочи противоречие с определение № 89 от 22.05.2017 год. по ч. гр. д. № 1464/2017 год. на І г. о. на ВКС.

Основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поддържано по формулиран въпрос: „ Особеният режим на управление на общите части на жилищните комплекси от затворен тип, съгласно чл. 2 ЗУЕС, както и кръгът на лицата, които имат право да свикват общо събрание на ЕС при наличието на комплекси от затворен тип”.

Сам касаторът поддържа, че съдът не се е произнесъл по него в решението си, но с оглед данните по делото за наличие на жилищен комплекс, по смисъла на чл. 2 ЗУЕС и наличието на договор за обслужване и поддържане на недвижим имот, който не е прекратен, е следвало да се произнесе по отношение на довода за нарушение на императивни законови разпоредби при вземане на решенията на ОС относно процесните вноски.

От ответника ЕС в ж.к. "Лагуна-2" в к. к. „Слънчев бряг-запад”, гр. Несебър, чрез адв. Ал. А. от САК, е постъпил писмен отговор, с който е заявено становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, респ. такова за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, като взе предвид становищата на страните при проверката на допустимостта на настоящето производство, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима – макар и подадена от легитимирана страна в срока по чл. 283 ГПК, същата е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С въззивното решение съдът се е произнесъл по множество обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на дължимите вноски от ответника за притежаваните от него самостоятелни обекти в сградата, етажна собственост, съгласно взетите от ОС на ЕС решения, като всеки от тези искове за главница и лихви е с цена под 5 000 лв. Без значение е общият сбор на цените на всеки от тях, тъй като при отделното им предявяване всяко от решенията по тях не би подлежало на касационно обжалване. Разрешението на въпроса за касационния контрол не може да е различно само поради това, че исковете са предявени общо с една искова молба, тъй като цената се определя от претендираната сума по всеки от съединените искове, който е с различен предмет, видно от съображенията в исковата молба и уточнителната такава от 26.11.2019 год. Всеки от тях е с цена под предвидения минимален размер от 5 000 лв., поради което и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

С оглед тези съображения касационното обжалване е недопустимо, независимо от изразеното от въззивния съд становище за обжалваемост в самото въззивно решение. Подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство се прекрати. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, направените разноски в размер на 2 000 лв., съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие.

При този извод не се дължи произнасяне по релевираните от касатора основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Воден от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: