Определение № 2222 от 22.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1482/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Бисофт“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Р. А. срещу решение № 2217 от 02.04.2026 г. по в. гр. дело № 9473/2023 г. на Софийски градски съд, IV-Б състав, с което са обезсилени решение № 5410 от 05.04.2023 г. и определение № 17142 от 12.05.2023 г. по гр. дело № 65901/2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 125 състав и е прекратено производството по исковете, предявени с искова молба вх. № 90644/18.11.2021 г. по опис на СРС, като недопустимо. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът Осигурителна каса „Адвокат“, [населено място] чрез управителя адвокат Я. М. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С посочената императивна разпоредба е въведен обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предявеният иск е по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 258 ЗЗД за установяване, че Осигурителна каса „Адвокат“ дължи на „Бисофт“ ЕООД неплатена главница в размер 9 929,40 лв. - за месечни абонаменти по договор от 07.11.2008 г. за абонамент и поддръжка на софтуерна система „BarKeeper“ за управление на дейността в Осигурителна каса „Адвокат“ при АК - София по фактури, издавани от 01.10.2020 г. до 07.7.2021 г., ведно със законна лихва от 28.07.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми по гр. д. № 44306/2021 г. на СРС, 125 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Обжалваното решение е въззивно и с него са обезсилени решение № 5410 от 05.04.2023 г. и определение № 17142 от 12.05.2023 г. по гр. дело № 65901/2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 125 състав и е прекратено производството предявения иск с искова молба вх. № 90644/18.11.2021 г. по опис на СРС, като недопустимо. Делото е търговско, тъй като претендираната с исковата молба сума произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ – договор за абонамент и поддръжка на софтуерна система „BarKeeper“ за управление на дейността в Осигурителна каса „Адвокат“ при АК – София, сключен между Осигурителна каса „Адвокат“ като възложител и „Бисофт“ ЕООД като изпълнител. Предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване 20 000 лв., въззивното решение е постановено на 02.04.2026 г., поради което същото е влязло в сила като необжалваемо. Следователно въззивното решение не подлежи на касационен контрол и касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са налице доказателства, че такива са направени в касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение