Определение № 3269 от 19.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1457/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. срещу решение № 222 от 04.03.2025г. по в.гр.д. № 1658/2024г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 2158 от 10.06.2024г. по гр.д. № 4242/2022г. на Районен съд - Варна за осъждане на касатора да заплати на „Монев Билд“ ЕООД на основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 20 702. 34 лева, ведно със законната лихва за забава от 31.03.2022г., датата на исковата молба, до окончателното плащане. Присъдената главница е останало неплатено възнаграждение с ДДС по договор от 27.04.2021г. за извършване на строително-монтажни работи (изграждане в груб строеж на подземно ниво) на обект „Жилищна сграда и подпорни стени в УПИ XXXII-516, кв. 61 по плана на СО „Планова“. С решението на Окръжен съд – Варна е потвърдено първоинстанционното решение и в частта за отхвърляне на насрещните искове на касатора по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за суми от по 10 310. 24 лева, представляващи дължими процентни неустойки от стойността на неизпълнените СМР съгласно клаузите на чл. 7.1 и чл. 7.3 от сключения между страните договор.

Оплакванията на касатора са, че решението на въззивния съд в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Спорът между страните се е свеждал до обстоятелството дали „Монев Билд“ ЕООД е извършил изработката с грижата на добър търговец, респективно дали строителството е извършено качествено и според договореното. При наведените възражения във въззивната жалба въззивният съд е следвало служебно с цел изясняване на обективната истина да назначи допълнителна съдебна експертиза, която да отговори на въпроса преодолими ли са допуснатите отклонения от изработката. Още повече това е следвало да бъде извършено след като пред въззивния съд вещото лице Г. е дала показания за съществени отклонения от проектната документация поради които строежът е трябвало да бъде спрян (чл. 154 от ЗУТ). Не са били обсъдени обясненията на вещото лице Г. пред въззивния съд, че построеното не отговаря на официалните документи в общината като архитектурен проект, при което са налице съществени промени по чл. 154 от ЗУТ. Това е съществено отклонение от изработката по смисъла на чл. 265, ал. 2 от ЗЗД. Незаконният строеж не може да служи на собственика по никакъв начин. Неаргументиран е бил изводът на въззивния съд, че всички изменения в хода на строителството са били по настояване на възложителя. Допуснато е било грубо нарушение на съдопроизводствените правила, като е прието, че от свидетелските показания на свидетелите Т. и А. се установява промяна в сключения между страните писмен договор за изработка. Съгласно договора допълнително възложените работи са се уреждали с анекси.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставените от касатора въпроси са:

1. Следва ли съдът служебно да допусне съдебна експертиза при наличието на спорен и релевантен факт за предмета на делото?

Според касатора по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 24 от 23.04.2020г. по т.д. № 437/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., съгласно което щом за установяване на спорен по делото факт се налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, съдът в доклада по чл. 146 от ГПК, изяснявайки, че фактът е спорен и релевантен, следва да допусне служебно съдебна експертиза и без искане от страната.

2. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото?

Касаторът се позовава на решение № 210 от 15.08.2014г. по гр.д. № 6605/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 36 от 07.08.2015г. по т.д. № 465/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 60 от 05.06.2013г. по гр.д. № 546/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др., в които на поставения въпрос е отговорено положително.

3. Допустимо ли е със свидетелски показания да се установяват изменения на писмени съглашения?

Според касатора по въпроса въззивното решение се явява в противоречие с решение № 155 от 13.10.2010г. по търг. дело № 1113/2009г. на ВКС, ТК,ІІ т.о., постановено във връзка с приложението на чл. 164 от ГПК.

4. Има ли некачествено изпълнение, когато извършените СМР не съответстват на строителните правила и норми?

Касаторът сочи определение № 294 от 09.02.2024г. по т.д. № 376/2023г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 69 от 16.08.2019г. по гр.д. № 2319/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., съдържащи положителен отговор на въпроса.

5. Следва ли изпълнителят на СМР да се увери, че предоставените му проекти са одобрени, когато действа с грижата на добрия търговец?

Според касатора този поставен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещната страна „Монев Билд“ ЕООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на „Монев Билд“ ЕООД срещу К. Д. К. за заплащане на сумата от 21 334.85 лева, представляваща незаплатен остатък от възнаграждение по сключен между страните договор от 27.04.2021 г. за извършване на строително-монтажни работи на обект „Жилищна сграда и подпорни стени в УПИ XXXII-516, кв. 61 по плана на СО „Планова“. Претендирана е била и законната лихва от датата на исковата молба (31.03.2022г.). Съгласно изложеното от дружеството с ответника е било уговорено изграждане в груб строеж на подземно ниво на обекта, при възнаграждение в ориентировъчен размер от 68 734. 90 лева с ДДС, с краен срок за завършване на дейностите – 15.09.2021г. Количеството на действително извършените работи е трябвало да се установява чрез измерване на място и представяне на подробни ведомости, а остойностяването е било съгласно твърди единични цени, уговорени в Приложение № 1 към договора. След откриването на строителната площадка на 21.06.2021г. за извършените дейности са били съставени 4 акта образец 19 за приемане на изпълнени СМР, от които неподписан от ответника е бил само акт образец 19-4 (относно изграждане на допълнителни подпорни стени и замяна на предвидената по проект настилка – тротоарни плочи, с бетонна настилка). Към всички актове са били издадени и първични счетоводни документи (фактури). Общата стойност на изпълненото на място е възлизало на 84 417.07 лева с ДДС. След приспадане на платен от ответника аванса и допълнителни плащания, са останали за плащане претендираните от ищеца 21 334.85 лева.

С подаден отговор ответникът е възразил, че работата се извършва неточно и некачествено, поради което не е приета, както и е налице забава. Не е бил изпълнен обратен насип; вложените материали са били некачествени – арматурата е ръждясала; бетонът е бил по-малко от уговореното и не е положен правилно (положена е била повече армировка); ниво кота нула е изградена с 23 см извън (над) проектната документация; бетоновата настилка излиза с 64 см извън границите на обекта. Също според подадения отговор налице е било несъответствие на констатираните количество положен кофраж и бетон и реално необходимото за изпълнение на СМР.

Ответникът е предявил насрещни искове за заплащане на сумата от 10 310. 24 лева, процентна неустойка от стройността на неизпълнените СМР за всеки просрочен ден на основание чл. 7.1 от договора от 27.04.2021г., както и 10 310. 24 лева процентна неустойка от стройността на некачествено изпълнените СМР на основание чл. 7.3 от сключения между страните договор. Потвърдени са били възраженията, че строително-монтажните работи са били извършени в отклонение от съгласувания и одобрен инвестиционен проект, в разрез със строителните норми и стандарти, застрашаващи конструктивната сигурност на строежа и предпоставящи невъзможност за привеждането му в съответствие с изискванията на ЗУТ. Доколкото според чл. 3.8 от договора всички изменения на съглашението е следвало да бъдат направени с писмен анекс, а такъв липсва, то не е имало и допълнително възлагани дейности. Ищецът е изпълнил работа без да му е възложена и без да е поискал промяна на проекта по аргумент от чл. 260 ЗЗД и изцяло на свой риск по аргумент от чл. 258 ЗЗД. Актовете образец 19 не са отразявали количествата, видовете и качеството на реално изпълнените.

В хода на първоинстанционното производство са били събрани писмени доказателства.

Изслушана е била съдебна техническа експертиза, изпълнена от вещо лице – геодезист (В. И. А.), съгласно която при изпълнението на строителните работи е имало навлизане в уличната регулация, като северозападният ъгъл на площадката е навлизал с 0.64 м, а североизточният – с 0.12 м. Имало е разлика между изпълнената средна кота – цялата площадка е била по-висока с 0.20 м.

Съгласно заключение на вещото лице С. И. Б. по изготвена и приета строително-техническа експертиза, на обекта са били изпълнени основи на сграда, подпорни стени и бетонна настилка на сградата на обща стойност 84 759. 59 лева, без обратен насип от южната страна. Изграденото е отговаряло на строителните правила и норми и в съответствие с проектната документация, освен посоченото от вещото лице В. И. А. относно изпълнената фундаментална плоча. При разпита в проведеното съдебно заседание това вещо лице е уточнило, че навлизането в регулация е на настилката около сградата, а не на фундамента.

Съгласно изслушана повторна строително-техническа експертиза (с вещо лице Г. Т. Г. – строителен инженер), извършила и оглед на обекта, СМР на обекта са били изпълнени с добро качество, съобразно строителните правила и нормативи, както и в съответствие с проектната документация. Въз основа на заключението на вещото лице А., вещото лице Г. е потвърдила, че допуснатите отклонения оказват влияние на кота корниз и кота било. Уточнено е било, че заложените по проект констуктивни височини са били 3.00 м, при светла етажна височина от 2.80 м. Допуснатото отклонение от вертикала е било преодолимо, като тези 0.20 м се компенсират в двата етажа и светлите им височини станат по 2.70 м, което е допустимо. В противен случай, изпълнение на сградата на първоначалната кота, без изпълнение на пътна настилка, автоматично би довело до навлизане на атмосферните води от улицата. Етажността е била съгласно чл. 72, ал. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. За площта на бетона, която е излизала извън границата на имота, е било посочено, че може да бъде премахната, успоредно по регулационната линия. От това вещо лице за реално изпълнени на място са били приети строителни работи на обща стойност от 87 401. 83 лева.

Като свидетели по делото са били разпитани И. Н. Т., работил като строител на обекта, и И. К. А., баща на ответника. Свидетелят Т. е дал показания, че плочата е трябвало да се повдигне, за да е на нивото на самия път, иначе вътре е щяла да влиза вода. Това е било уточнено със собственика и проектанта.

С решение № 2158 от 10.06.2024г. по гр.д. № 4242/2022г. исковете на „Монев Билд“ ЕООД срещу К. Д. К. са били изцяло уважени, а насрещните искове на К. – отхвърлени.

Недоволен от решението е останал К. Д. К., подал въззивна жалба. Съгласно изложените оплаквания първоинстанционният съд не е съобразил, че извършеното не е било с грижата на добрия търговец, нито че изпълненото е компрометирано качествено и количествено. При своевременно заявени възражения за негодност на изработеното, то съдът е следвало да посочи дали отклоненията от строителните книжа и норми в изпълненото, е преодолимо или не и ако да – то е бил длъжен да изчисли размера на необходимите СМР за поправка на некачественото (възражение за отбив от цената). Посочил е, че показанията на свидетелите са били в нарушение на забраната на чл. 164, ал.1, т. 5 от ГПК (показанията са били относно промяна в сключения договор за изработка) Свидетелските показания са недопустими за установяване изменение в писмени съглашения. Устно и неформално не могат да се правят изменения и в строителните проекти.

Съгласно определение от 22.08.2024г. по образуваното в.гр.д. № 1658/2024 на Окръжен съд – Варна е бил допуснат служебно преразпит на вещите лица по делото, както и в последствие е било уважено направеното във въззивната жалба доказателствено искане за допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да установи каква е стойността на необходимите СМР, за премахване на допуснатото отклонение в частта относно навлизане на изградената настилка около сградата в уличната регулация.

Вещите лица А., Б. и Г. са потвърдили заключенията си, че не се касае за навлязла в регулацията фундаментална плоча, а за настилка, част от вертикалната планировка. За задигането на фундамента е било посочено, че не е проблем, защото влиза в градоустройствените показатели, т.е. има достатъчно светла площ, за да могат 10 см разлика да се „раздвижат“ между етажите. Освен това при изграждането на асфалтов път пред обекта, какъвто е предвиден съгласно влязлата в сила улична регулация, височината на бетонната плоча също ще бъде компенсирана (с оглед ползването на изградени гаражи).

С допълнителната изслушана пред въззивния съд техническа експертиза е били описани необходимите технически дейности, да отстраняване на навлизането на изградената настилка в уличната регулация. Работите са били остойностени на 632. 51 лева.

Съгласно постановеното въззивно решение, жалбата на К. Д. К. в частта досежно насрещните искове, е била изцяло бланкетна, при което е била приета за неоснователна и първоинстанционното решение в тази част – потвърдено изцяло.

По отношение на главните искове въззивният съд е приел, че между страните е възникнала валидна облигационноправната връзка по договора от 27.04.2021г. Строителна линия и ниво е била дадена на 21.06.2021г. и работата е приключила към края на м. 11.2021г. – началото на м.12.2021г. Тези обстоятелства не са били спорни между страните. Спорът се е свеждал до обема на изпълненото в количествено и качествено отношение и в съответствие с проектната документация, съответно годен ли е строежът за продължаване на последващи СМР и каква следва да е дължимата към изпълнителя сума.

Въз основа на заключението на вещото лице Г. (с оглед нейната по-тясната специализация в областта на строителството на сгради и съоръжения и строителни конструкции в сравнение с вещото лице Б.), както и на заключението на вещото лице А., като пълно, обективно и компетентно дадено, въззивният съд е приел, че реално изпълнените от ищцовото дружество строителни работи са били на стойност 87 401. 83 лева с ДДС. Всички СМР са били изпълнени с качество, отговарящо на строителните стандарти, включително по отношение вложените материали, като СМР са изпълнени в цялост, в съответствие с договора и проектната документация. Според представените актове образец 19 (от 1 до 3), изпълнените и остойностени СМР са били подписани от възложителя и не са се установявали забележки по качеството и количеството на изпълненото, с което работата е приета по смисъла на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД. Неподписан от възложителя е бил акт образец 19 – 4, но съгласно заключенията по изслушаните експертизи всички СМР са били изпълнени качествено и в съответствие със стандартите в строителството, като в количествено отношение общо е изпълнено повече от фактурираното. По нареждане на възложителя са били корекциите в СМР, в това число повдигането на кота +0.00 с 0.20м и подмяната на тротоарната настилка около фундаментната плоча с такава, изпълнена с бетон. Повдигането на плочата с 0.20м не е пречка за приемане на строежа. То е било преодолимо при изпълнение на следващите коти с оглед предвидената височина на двата етажа. Не е било налице съществено отклонение в общо изпълненото, което да компрометира строежа.

Макар стойността на действително извършените СМР да е била 87 401. 83 лева с ДДС, ищецът по главния иск е твърдял изпълнени работи за 84 417. 10 лева с ДДС, при което при извършените от ответника плащания неплатени, според въззивния съд, са останали 21 334. 85 лева с ДДС. Тази сума е била намалена, тъй като е било прието за основателно правопогасяващото възражението на ответника за отбив от цената по чл. 265, ал.1, пр. 3 от ЗЗД. Налице е било навлизане на северозападния ъгъл на положената около сградата бетонна настилка в уличната регулация с 0,64 м и навлизането в нея на североизточния ъгъл на настилката с 0,12 м, които е следвало да бъдат премахнати. Сумата, дължима по средни пазарни цени за премахването, е била 632.51 лева и с нея е било намалено дължимото в полза на ищеца „Монев Билд” ЕООД възнаграждение за извършеното по договора. Т.е. като дължими по иска по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД са били приети 20 702. 34 лева с ДДС, за която сума първоинстанционното решение е било потвърдено, със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане.

По въведеното в жалбата оплакване за кредитиране на свидетелски показания при забрана по чл. 164 ал.1 т.5 от ГПК, съдът е посочил, че го намира за неоснователно. Свидетелите са били допуснати и изслушани по въпроси, за които свидетелски показания са допустими.

При тези установени обстоятелства първият процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да назначи вещо лице служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, но не и на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Във връзка с възраженията на касатора в отговора на исковата молба за вложени некачествени материали, несъответствие на вложените кофраж и бетон с тези за които се търси плащане, както и за неизпълнени или некачествено изпълнени СМР (неизпълнен обратен насип; неположен правилно бетон; ниво кота нула, изградена с 23 см над проектната документация и изградена бетонова настилка извън границите на обекта) още от първоинстанционния съд е била назначена съдебна експертиза, изпълнена от вещо лице геодезист, както и съдебно-технически експертизи (първоначална и повторна), изпълнени от вещи лица със знания в областта на гражданското строителство. По същество заключенията на вещите лица относно тези релевирани от касатора обстоятелства са били безпротиворечиви, включително са били потвърдени при преразпита на експертите пред въззивния съд. Вещите лица са заключили, че общата стойност на изпълненото е била поне 84 417.07 лева с ДДС, както е твърдяло ищцовото дружество (неизпълненият частично обратен насип не е бил калкулиран). Изграденото, при конкретните направени от касатора възражения, е било изпълнено с добро качество и е отговаряло на строителните правила и норми, проектната документация и сключения между страните договор. Използваните материали са били с добро качество. Навлизането в уличната регулация при изграждането на бетонната настилка е било прието за недопустимо, но въззивният съд е приспаднал от претендираното възнаграждение сума, необходима за премахването на съответните ивични части от настилката (чл. 265, ал.1, пр. 3 от ЗЗД). За допуснато отклонение от вертикала е било счетено, че е преодолимо, като отклонението се компенсира в двата етажа и светлите им височини станат по 2.70 м, което е допустимо. Изрично е било подчертано, че при изпълнение на сградата на първоначалната кота, без изпълнение на пътна настилка, автоматично би довело до навлизане на атмосферните води от улицата, както и че е предвидено изграждането на асфалтов път, при което височината на бетонната плоча също ще бъде компенсирана. От вещите лица е било отречено да са налице застрашаващи конструктивната сигурност на строежа обстоятелства, съответно такива, предпоставящи невъзможност за привеждането му в съответствие с изискванията на ЗУТ. При това положение задължението на първостепенния и въззивния съд по чл. 195, ал. 1 от ГПК е било изпълнено. Не се е налагало изслушването на други експертизи - по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК, съответно чл. 201 от ГПК.

Вторият от въпросите на касатора, също процесуалноправен, относно задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията на страните във възивната жалба, като мотивира решението си, в контекста на задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Не е удовлетворено допълнителното изискване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по този въпрос също не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Оплакванията на касатора са за игнориране от въззивния съд на обясненията на вещото лице Г., дадени при преразпита й, но те са за обстоятелства, за които касаторът не е правил възражения. В отговора на исковата молба касаторът не е възразявал, че строителните работи са били изпълнени без одобрен архитектурен проект. Възразено е било за допуснати отклонения при кота корниз и кота било, но те не са били определени от вещите лица като промени по чл. 154 от ЗУТ. Същевременно вещото лице Г. не е давала заключение, че се касае за незаконно строителство, с какъвто довод също е обоснован вторият въпрос на касатора.

Третият поставен въпрос относно процесуалната забрана за установяване със свидетелски показания на изменения на писмени съглашения, е основан на касационен довод за допуснати такива свидетели. Въпросът не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като не съответства на изводите на въззивния съд в решението му. Въззивният съд не е отдал твърдянато от касатора значение на свидетелските показания на свидетелите Т. и А.. Той не е възприемал установена с показанията на такива свидетели промяна в процесния договор от 27.04.2021г.

Дори да се приеме съответен на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, четвъртият въпрос на касатора (материалноправен) дали когато извършените СМР не съответстват на строителните правила и норми, има качествено изпълнение, не отговаря на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въззвният съд не е приемал, че при отклонение от строителните правила и норми е налице точно изпълнение на договора от страна на изпълнителя. Въз основа на конкретните факти и доказателства по делото и съответно на възраженията на касатора кои строително-монтажни работи са изпълнени некачествено, въззивният е приел, че възражението е неоснователно. Работи са били изпълнени с добро качество и са отговаряли на строителните правила и нормативи. Правилността на тези фактически и правни изводи на въззивния съд не може да бъде съобразявана във фазата по допускане на касационно обжалване.

Неудовлетворяващ общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК е и петият (материалноправен) въпроса. Той съдържа питането дали изпълнителят на СМР, полагайки грижата на добрия търговец, дължи да се увери, че предоставените му проекти са одобрени, но, както се посочи, с отговора на исковата молба касаторът не е възразявал, че строителните работи са били изпълнени без одобрен архитектурен проект.

Дори да се приеме, че въпросът отговоря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, не е изпълнено и изискването на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Допълнителното основание не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

По тези изложени съображения няма основание да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Варна.

От името на „Монев Билд“ ЕООД е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат за изготвяне на отговор на касационната жалба. Установява се платено адвокатско възнаграждение от 2 000 лева по договор за правна защита и съдействие от 12.06.2025г., сключен с адвокат В. Д.. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).

Воден от горното съдът