Определение № 2352 от 10.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3273/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. Н. И., чрез адвокат С. С., срещу въззивно решение № 209 от 10.06.2024 г., постановено от Софийския окръжен съд по въззивно гр.д. № 155/2024 г. Касаторът излага съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна К. С. И., чрез адвокати Ю. К. и С. К., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Елин Пелин, отхвърлил исковете на Г. Н. И. против срещу К. С. И., както следва: за обявяване на недействителността на договор за продажба на недвижим имот, сключен на 08.01.2020 г. между продавача Н. С. И. чрез пълномощника му К. С. Д. и купувача К. С. И. с нотариален акт №, том, рег. №, дело № г. на нотариус И. Г., като сключен без представителна власт, респ. извън обема на представителната власт на пълномощника по отношение на волеизявлението на пълномощника пред нотариуса, свързано с посочената в нотариалния акт продажна цена на имота и нейното заплащане от купувача, на осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на полученото по договора; за обявяване на недействителността на същия договор като сключен във вреда на представлявания продавач поради нееквивалентност на престациите и нарушаване на добрите нрави, на осн. чл. 40 ЗЗД; за връщане на полученото по договора, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; за разваляне на същия договор поради неизпълнение на задължението на купувача да плати цената по него, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД и за връщане на полученото по договора, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Въззивният съд не е установил фактите по делото, нито е обсъждал доказателства, вкл. чрез препращане към мотивите на първостепенния съд; направо е изложил правни съображения по оплакванията във въззивната жалба, оценявайки правилно или не се е произнесъл първостепенния съд. Съдът квалифицирал по чл. 55, ал. 1, предл. 1, съответно – предл. 3, обусловените искове за връщане на ищеца, в качеството му на собственик по наследствено правоприемство, владението върху недвижимия имот, предмет на договора. Посочил, че първата инстанция дала неточна материалноправна квалификация – чл. 108 ЗС, което не се отразява върху допустимостта и законосъобразността на първоинстанционното решение, защото РС е разпределил тежестта на доказване на релевантните по чл. 55, ал. 1 ЗЗД факти. Като резултат, потвърдил изцяло решението на РС, вкл., с което били отхвърлени (от РС) обусловените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1, съответно –предл. 3 ЗЗД, за „връщане на полученото по договора“. Касаторът обуславя допускане на касационно обжалване със следните правни въпроси: 1.Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване на страната от право на защита във въззивното производство, когато въззивната инстанция не е посочила релевантни факти за промяната и не е дала указания на страните за становище (въпросът се поставя в контекста на това, че въззивният съд е преквалифицирал претенцията за връщане на имота, като е приел, че случая не иде реч за иск по чл. 108 ЗС, а за такъв по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в посочените в разпоредбата хипотези) - твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 45 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 516/2009 г., II т.о.; решение № 48 от 23.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 3667/2014 г., III г.о. и решение № 65 от 13.06.2019 г. по гр.д. № 3460/2018 г. на ВКС, II г.о.; 2.Сключен ли е извън обема на представителна власт договора за покупко-продажба, в случай че в нотариалното производство при извършване на служебната проверка от нотариуса по чл. 586, ал.1 ГПК не са представени изискуеми от закона доказателства (предварителния договор) относно уговорената цена и начина на плащане – твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; 3.Следва ли въззивният съд да обсъди всички приложени по делото доказателства, доводите и оплакванията по чл. 12 и чл. 235 ГПК срещу първоинстанционното решение и да изложи свои самостоятелни съображения защо ги отхвърля, независимо от препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК – твърди се противоречие на въззивното решение с ТР № 1 от 09.12.2013 г на ОСГТК на ВКС (т.5); ТР №1 от 2001 г. на ОСГТК на ВКС (т.4), и решение № 63 от 28.06.2019 г. по гр.д. № 2296/2018 г. на ВКС, II г.о.; решение № 102 от 25.11.2016 г. по гр.д. № 1055/2016 г. на ВКС, II г.о.; решение 72 от 25.06.2018 г. по гр.д. № 1934/2017 г. на ВКС, IV г.о.; 4.Задължен ли е съдът да извърши анализ на доказателствата за условията, при които е сключен договора, мотивите и материалното състояние на представляваното лице, с оглед преценката дали уговорената цена уврежда неговите интереси; действат ли във вреда на представлявания пълномощника и купувача по договор за покупко- продажба, които са майка и дъщеря и имат знанието за неравностойността на сключваната сделка; длъжен ли е съдът конкретно да посочи какви фактически изводи прави и от кои доказателства във връзка с изводите си за липса на настъпило увреждане интересите на представляваното лице, както и задължението да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения – твърди се, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1208/2009 г. на ВКС, III г.о.; решение № 1 от 27.02.2018 г. по гр.д. № 1471/2017 г. на ВКС, III г.о.; решение № 841 от 19.01.2010 г. по гр.д. № 3530/2008 г. BКС, IV г.о.; решение № 586 от 01.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 853/2009 г., IV г.о. Съставът на Върховни касационен съд намира, че въпросът, свързан с преквалификацията на иска за предаване владението върху имота/връщане на имота, предмет на договора, е неотносим към постановения резултат. Въззивният съд не е разгледал по същество тази претенция и искът е отхвърлен поради това, че всички, предявени в евентуалност, обуславящи го искове, са отхвърлени. Следователно, негативният резултат по обуславящите искове не зависи от материалноправната им квалификация. В допълнение, в обжалваното решение е прието, че релевантните факти по чл. 55, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, са разгледани от РС и за тях страните, в доклада по делото, са получили правилни указания за разпределение на доказателствената тежест. Ако касаторът не е съгласен с този извод, би трябвало да постави относим въпрос по см. чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът, свързан с тълкуването на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ЗЗД е относим към делото, от значение за постановения резултат и разрешен в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Допълнението във въпроса, имащо отношение към приложението на чл. 272 ГПК, е неотносимо, защото Софийският окръжен съд не е препращал към мотивите на първостепенния съд. Касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по уточнен от настоящия състав правен въпрос, както следва: длъжен ли е въззивният съд да установи спорните пред него релевантни факти, какво трябва да прецени и как да формира вътрешното си убеждение по тях. Следващият въпрос относно доказателствата и обстоятелствата, които следва да се обсъдят и как, за да се формира извод за наличие на увреждащо упълномощителя поведение от страна на пълномощника и третото лице – купувач по договора, се явява частен на горния въпрос, по който съставът на Върховния касационен съд допусна касационно обжалване. Отделно, при липсата на мотиви относно всички установени по делото факти от въззивния съд, касационната инстанция ще се произнесе със съдебното решение и по това питане. По същите съображения, по въпроса относно обема на представителната власт, съдът ще вземе становище със съдебното решение, след като очертае дължимия по казуса предмет на произнасяне съгласно чл. 269 ГПК Съдебният състав на ВКС намира за нужно да укаже на страните, че ще вземе становище в решението си за резултата, който въззивният съд е длъжен да постанови, когато променя дадената от първата инстанция правна квалификация, което е различно от поставения от касатора правен въпрос (№ 1), и касае съдържането на диспозитива на въззивния съдебен акт, което е включено в служебната проверка на касационната инстанция. По същите съображения – служебното задължение на съда сам да издири относимата материалноправна норма и да даде квалификация на исковите претенции, в касационното решение ще бъде взето отношение по въпроса как се очертава в исковата молба предмета на иска по чл. 108 ЗС и по чл. 55, ал. 1, предл. едно и предл. 3 ЗЗД. Указанието е дадено с оглед задълженията на съда да гарантира възможността на страните да изразят становище и да организират защитата си, в светлината на справедливия съдебен процес. Мотивиран от горното, съдът