Определение № 50832 от 16.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1770/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Х. Н. – У. против решение № 266594/18.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 14256/2020 г. от ІІ“б“ състав на СГС. Ответниците оспорват касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.59 и чл.86 ЗЗД са неоснователни, тъй като ищцата не е доказала своето право на собственост върху имота, за който се претендира обезщетение за ползуване. Съдът е приел, че с решение № 130 от 02.07.2018 г. по гр. дело № 2090/2016 г. на ВКС, постановено в производство по реда на чл. 307 от ГПК е отхвърлена молбата на ищцата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК на влязлото в сила решение № 29 от 16.09.1996 г. по гр. дело № 1572/1988 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен предявеният срещу нея ревандикационен иск, като е отменено и влязлото в сила решение № 117 от 10.11.2015 г. по гр. дело 710/2015 г. на ВКС, в частта, с която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск. С посоченото решение на ВКС е констатирано противоречие между решение № 29 от 16.09.1996 г. по гр. дело № 1572/1988 г. на Софийски районен съд, с което ответниците са признати за собственици на процесния имот и решение № 117 от 10.11.2015 г. по гр. дело № 710/2015 г. на Върховен касационен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният срещу ищцата ревандикационен иск за същия този имот. С решението на ВКСе прието, че правилно се явява решение № 29 от 16.09.1996 г. на Софийски районен съд, с което ответниците са признати за собственици на имота, поради което и на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК неправилното съдебно решение е отменено, а именно отменена е частта на решение № 117 от 10.11.2015 г. на Върховен касационен съд, с която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск на ответниците против ищцата. При това положение и с оглед хронологията на постановените съдебни актове, съдът е направил извод, че в настоящото съдебно производство не се доказва ищцата да е собственик на имота, за ползването на който същата претендира заплащане на обезщетение от страна на ответниците, поради което съдът е приел, че не може да се приеме, че от ищцата по делото е проведено изискуемото от процесуалния закон пълно и главно доказване на първия елемент от фактическия състав на иска по чл. 59, ал. 1 от ГПК, а именно че в периода от 01.01.2015 г. до 31.01.2017 г. същата е била собственик на процесния имот. С молба от 24.06.2021 г., въззивницата по делото е поискала да бъде спряно производството по делото, като е представила доказателства – препис от искова молба, подадена в СРС на 01.06.2021 г., с която на основание чл.270, ал.1 ГПК е предявила иск за прогласяване нищожност на решение № 130 от 02.07.2018 г. по гр. дело № 2090/2016 г. на ВКС, постановено в производство по реда на чл. 307 от ГПК. В открито съдебно заседание /последното по делото пред СГС/, искането е оставено без уважение. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС - касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът е обосновал изводите си въз основа на възприетото с решение № 130 от 02.07.2018 г. по гр. дело № 2090/2016 г. на ВКС, постановено в производство по реда на чл. 307 от ГПК, като липсва изрично произнасяне по искането за спиране във връзка с предявен иск с правно основание чл.270 ГПК, за прогласяване не нищожност именно на посоченото решение на ВКС. Сочения от касатора правен въпрос относно задължението на съда да спре производството по делото при наличие на висящ преюдициален спор, както и какъв е порокът на постановеното решение при наличие на тези предпоставки е относим към спора, като касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на процедирането от страна на въззивния съд с тълкуването, дадено с ТР №1/2017 г., т.1, на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, състав на ВКС