Определение № 884 от 10.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 501/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №8944/14.11.2023 г. от адв. Г. П., пълномощник на Ц. К. П., срещу определение № 385/27.10.2023 г. по в.ч.гр.д. № 542/2023г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 6739/07.08.2023 г. на адв.Г. П. против определение № 836/28.07.2023г. по в.гр.д. № 130/2023г. на ОС-Хасково за оставяне без уважение на молбата по чл.248 ГПК на частния жалбоподател за изменение на решение № 136/23.05.2023 г. по в.гр.д. № 130/2023 г. на ОС-Хасково в частта на разноските. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт, тъй като съгласно т.24 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта на разноските се обжалва по реда на чл.274, ал.2 ГПК, поради което се прави извод за обжалваемост на определението на ХОС по чл.248 ГПК. Иска се отмяна на атакуваното определение на ПАС и връщане на делото на този съд за произнасяне по същество на частната жалба. Ответникът по частната жалба ЗК“Лев Инс“АД не е подал писмен отговор. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение ПАС е приел, че с молба по чл.248 от ГПК на адв.Г. П., пълномощник на Ц. П., е поискал от ХОС да измени постановеното въззивно решение №136/ 23.5.2023г. по в.гр.д №130/2023 г. на ОС- Хасково в частта на разноските, като бъде осъден ищецът да заплати адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на адвокат П. от АК-Х. в размер на 21 617,00 лв. общо. Констатирал е, че с определение № 836/28.07.2023г. по в.гр.д. № 130/2023г. по описа на Окръжен съд-Хасково молбата е оставена без уважение. Посочил е, че с частна жалба вх. № 6739/07.08.2023г. адв.П. е обжалвал последното определение. ПАС е счел, че въззивно решение №136/23.5.2023 г. по в.гр.д. №130/2023 г. на ОС- Хасково е окончателно и на основание чл.274, ал.4 ГПК, постановеното по молбата по чл.248 ГПК определение за изменение на същото в частта за разноските, не подлежи на обжалване. Настоящият състав на ВКС намира, че постановеното от ПАС определение по частна жалба вх. № 6739/07.08.2023г. на адв.П. е недопустимо. Подадената от адв. П. молба вх. № 4172/07.06.2023г. пред ХОС по същество притежава характеристиките на искане по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по в.гр.д. № 130/2023г. по описа на Окръжен съд-Хасково решение №136/23.5.2023 г. в частта, с която съдът е определил възнаграждение в полза на процесуалния представител на Ц. П. в размер на 500 лв., на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв., като бъде увеличен на 21 617 лв. Това искане е оставено без уважение от ХОС с определение № 836/28.07.2023г. по в.гр.д. № 130/2023г. Подадената частна жалба срещу акта на въззивния съд /ХОС/ подлежи на разглеждане съгласно нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК по реда, по който подлежи на разглеждане и евентуално постановеното по делото решение, като това предполага и спазване на правилата за функционална подсъдност– въззивното решение на окръжен съд би подлежало на касационно обжалване, ако не са налице пречки по чл.280, ал.3 ГПК, пред ВКС. От тук следва, че компетентен да се произнесе по частната жалба срещу определението на ХОС по чл.248 ГПК е Върховният касационен съд, а не произнеслият се Пловдивдски апелативен съд. В този смисъл са и съображенията изложени в мотивите към т. 24 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които Върховният касационен съд се произнася като втора инстанция по отношение на поставените за пръв път от въззивния съд определения по реда на чл. 248 ГПК. От изложеното следва, че определение № 385/27.10.2023 г. по в.ч.гр.д. № 542/2023 г. на Пловдивски апелативен съд е недопустимо, поради което подлежи на обезсилване, като постановено от съд, непритежаващ функционална компетентност да се произнесе по подадената частна жалба вх. № 6739/07.08.2023г. Обезсилването на обжалваното определение не налагане връщане на делото на ХОС за извършване на последващи процесуални действия. Подадената от адв. П. частна жалба вх. № 6739/07.08.2023г. е надлежно администрирана от съда, постановил обжалвания акт, което дава възможност на настоящия състав да се произнесе с определение по същество по постъпилата частна жалба на адв. Г. П. срещу определение № 836/28.07.2023г. по в.гр.д. № 130/2023г. на ОС-Хасково за оставяне без уважение на молбата по чл.248 ГПК на частния жалбоподател за изменение на решение № 136/23.05.2023 г. по в.гр.д. № 130/2023 г. на ОС-Хасково в частта на разноските. Формирана е трайна практика на ВКС, съгласно която определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК от окръжен съд като въззивна инстанция, по искане (молба) за изменение или допълване в частта за разноските на крайния въззивен акт (въззивно решение, или слагащо край на въззивното производство определение или разпореждане), подлежи на въззивно обжалване, само ако самият краен въззивен акт, чието допълване или изменение е поискано по реда на чл. 248 ГПК, подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Ако крайният акт по делото на окръжния съд, действащ като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване, той е окончателен и влиза в сила. По тази причина и определението по чл. 248 ГПК, постановено по молба за изменение или допълване в частта относно разноските на този влязъл в сила краен въззивен акт (което няма самостоятелно битие, тъй като, макар и постановено отделно, става част от окончателния въззивен акт), също е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Това тълкуване следва от разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Възприемането на обратното становище би означавало на страната да се признае по-широка възможност за обжалване по въпросите относно разноските по делото, в сравнение с разглеждането на самия материалноправен спор по същото дело, каквато цел не може да се извлече от позитивно-правната регламентация. Противното не следва и от т. 24 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като с нея е преодоляно противоречието в практиката на ВКС относно вида обжалване на определението по чл. 248 ГПК на въззивния съд – въззивно или касационно, като е възприето, че обжалването е въззивно. Последицата от това тълкуване е, че когато принципно е допустимо определението по чл. 248 ГПК да бъде обжалвано, процесуалното средство за това е частна жалба, а не частна касационна жалба. Изложеното последователно се провежда в практиката на ВКС (така: Определение № 183 от 15.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 3410/2018 г., І г.о.; Определение № 587 от 12.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 4532/2018 г., ІV г.о.; Определение № 53 от 29.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 4597/2018 г., ІІІ г.о.; Определение № 300 от 20.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 1317/2020 г., ІІІ г.о.; Определение № 31 от 31.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 4672/2021 г., ІІІ г.о.; Определение № 71/ 31.03.2022 г. по ч.гр.д. № 539/2022 г. на ВКС, II г.о. и др.) и се споделя от настоящия състав. В случая решение № 136/ 23.5.2023 г. по в.гр.д № 130/2023 г. на ОС- Хасково не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като е постановено по иск с цена от 2000 лв. Следователно не подлежи на обжалване пред ВКС и определението на ХОС по молба по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта на разноските, на осн. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК. Частна жалба вх. № 6739/07.08.2023 г. е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд