Определение № 1594 от 01.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4857/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 21147/22.08.2024г., на Р. Х. Д., чрез процесуалния представител адвокат К. К. от АК-В., срещу решение № 828/16.07.2024г. по в.гр.д. № 76/2024г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е обезсилено като недопустимо по реда на чл. 270 ГПК първоинстанционното решение № 260070 от 14.08.2023г. по гр. д. № 2176/2018г. на Варненския районен съд, в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г., на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], район „М.“, [улица], с площ от 197 кв. м., при съседи: ПИ [№], [№], [№], [№], [№], между съделителите и при квоти, както следва: С. Б. Н. - 6/192 идеални части; М. Я. Ч. - 1/192 идеални части; Е. Г. С. - 1/192 идеални части; Б. Г. Ч. - 1/192 идеални части; С. Й. Г. - 3/192 идеални части; Л. Р. А. - 6/192 идеални части; А. Р. Д. - 6/192 идеални части; С. Н. П. - 60/192 идеални части; А. С. С. - 60/192 идеални части; А. Д. Д. - 12/192 идеални части; Р. Е. Д. - 4/192 идеални части; Д. К. Д. - 4/192 идеални части; Т. К. Ч. - 4/192 идеални части; Д. В. Д. - 8/192 идеални части; М. Х. Б. - 8/192 идеални части; Р. Х. Д. - 8/192 идеални части, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС, във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН като от делбата на поземления имот с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г., на изпълнителния директор на АГКК, са изключени лицата: Т. Г. П., И. Р. П., П. Д. М. и „Варекс консулт“ ЕООД и производството по делото е прекратено. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за делба бъде уважена при законните квоти, респ. за връщане за ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивното решение противоречи на приетото в т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001г. по т.гр.д.№1/2000г. на ОСГК по отношение на процесуалноправния въпрос, отнасящ се до указанията, че въззивната инстанция трябва да направи свои собствени фактически и правни изводи по същество на спора, т.е. по всички въпроси, засягащи съществото на спора, а не само по някои от тях. Поддържа, че приетото от съда противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 195/2017г. от 29.01.2018г., постановено по гр.д.№5301/2016г. на ВКС, I г.о., решение № 672/2010г. от 07.03.2011г., постановено по гр.д. № 1584/2009г. на ВКС, I г.о., съгласно които ако в хода на делото настъпи промяна в индивидуализиращите белези на делбения имот, в съдебното решение той се описва според актуалното му състояние. Касаторът формулира и въпрос: кои са белезите, чрез които може да се индивидуализира един недвижим имот, предмет на иск за делба, като поддържа, че същият е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 50008/01.02.2023г., постановено по гр.д. № 1745/2022г. на ВКС, I г.о. Поставя се въпросът: “При съдебна делба, разрешена с влязло в законна сила съдебно решение за изнасяне на публична продан на делбения имот, възможно ли е пререшаване на делото чрез нова съдебна делба, при условие, че след изнасяне на делбения имот на публична продан, съделител е извършил разпоредителни сделки с идеални части от делбения имот, като се е разпоредил с по-голяма идеална част от неговата квота на съсобственост, което променя квотите на съсобственост между останалите съделители, или следва да се приеме, че тези сделки представляват нововъзникнали обстоятелства след влизане в сила на съдебното решение за изнасяне на делбения имот на публична продан и би следвало новата съдебна делба да установи отново със сила на присъдено нещо новите квоти на съсобственост между съделителите”. По отношение на този въпрос, касаторът поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците по касация Т. Г. П., И. Р. П., П. Д. М. и „Варекс консулт“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат Р. Ч. от АК-В., изразяват становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Д. В. Д., чрез назначения особен представител адвокат М. Т., преупълномощил адвокат Е. М., е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липсата на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: Производството е за делба във фазата по допускане. Предявен е иск за делба на ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 568 кв.м. с административни адреси [улица] [улица]. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за съдебна делба на недвижим имот с идентификатор [№], който е образуван след обединяването на имоти пл. [№], [№] и [№] по КП от 1990г. Установено е, че с влязло в сила на 12.01.2021г. решение № 1132 от 06.08.2020г. по адм. дело № 3369/2019г. на Административен съд - Варна е отменена Заповед № Г-344/14.09.2007г. на зам. кмета на [община], с която е одобрен ПУП - ПРЗ и РУП да УПИ[№], [№], [№], кв. 47 по плана на X. подрайон на [населено място], като след заличаването на ПИ [№] са нанесени нови обекти в кадастралната карта, както следва: ПИ с идентификатор [№]; ПИ с идентификатор [№] и ПИ с идентификатор [№]. Констатирано е от заключението на вещото лице по назначената съдебно - техническа експертиза, че е налице е идентичност между имот пл. [№] по КП от 1990г. и попадащ в пл. №4687 по КП от 1956г. и ПИ № 5056 по действащата кадастрална карта с минимални отклонения (с разлика в уличната регулация от запад по действащия план на 16-ти север п.р. от 1992г. и последната заповед за територията от 2007г.). Съобразено е, че на 29.04.1975г. Р. А. Д., Д. А. Д. и Х. А. Д. са предявили искова молба против Н. А. Д. с искане за подялба на недвижим имот - къща с дворно място, находящи се в [населено място], [улица], придобита по наследство от баща им А. Д. Д.. С решение 6.06.1975г. по гр. дело № 1225/1975 по описа на ВРС е допуснато да се извърши съдебна делба между Р. А. Д., Д. А. Д., Х. А. Д. и Н. А. Д., на недвижим имот - дворно място от 200 кв.м с построена в него жилищна сграда, находящи се в [населено място], [улица], при квоти по 1/4 ид.ч. за всеки съделител. С решение от 29.07.1975г. по гр. д. № 1225 по описа на ВРС за 1975г., в дял на Н. А. Д. е поставен недвижим имот - дворно място от 200 кв. м. с построената в него жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], като за уравняване на дяловете е осъден да заплати на Р. А. Д., Д. А. Д., Х. А. Д. по 880 лв. С решение от 01.12.1976г. по гр. д. № 1225 по описа на ВРС за 1975г., е отменено възлагането, извършено с решение от 29.07.1975г., с което имота, предмет на иска, състоящ се от дворно място от 200 кв. м. с построената в него жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], е възложен на Н. А. Д., като същия имот е поставен в дял на Р. А. Д.. С решение от 27.01.1977г. по в.гр.д. № 3315 по описа за 1976г. на Варненски окръжен съд е отменено решение от 01.12.1976г. по гр. д. № 1225/1975г. на Варненския районен съд, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С решение от 16.03.1977г. по гр.д. №440/1977г. на ВРС е обезсилено решението, постановено на 29.07.1975г. по гр.д. № 1225/1975г., с което на Н. А. Д. е поставен недвижим имот - дворно място от 200 кв. м. с построената в него жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]. С решение от 09.05.1977г. по гр.д. № 440/1977г. на ВРС е допуснато изнасяне на публична продан на дворно място от 200 кв. м. с построената в него жилищна сграда, находящо се в [населено място], [улица]., при първоначална оценка 3520 лв., като получените суми се разделят по поравно между Р. А. Д., Д. А. Д., Х. А. Д. и Н. А. Д.. Посочено е, че съгласно нотариален акт № 5, том IX, дело № 2566 на 17.07.1986г. Н. А. Д. е дарил на дъщеря си С. Н. П. ј ид. ч. от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо имот пл. № 4687 в кв. 1133 по плана на 16-ти подрайон на [населено място], цялото с площ от 200 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда. На съща дата 17.07.1986г. е продал с нотариален акт № 6, том IX, дело № 2568 от 17.07.1986г. на сина си А. Н. А. 1/4 ид. ч. от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо имот пл. № 4687 в кв. 1133 по плана на 16-ти подрайон на [населено място], цялото с площ от 200 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда. С нотариален акт № 120, том I, рег. № 1757, дело № 107 от 13.03.2015г., А. Н. А. е дарил на А. С. С. 1/4 ид. ч. от дворно място с площ от 200 кв. м., съставляващо имот пл. № 4687 в кв. 1133 по плана на 16-ти подрайон на [населено място] по документ за собственост, представляващ имот с идентификатор [№] по действащата кадастрална карта, находящо се в [населено място], [улица]. Установено е, че законни наследници на А. Д. Д., б. ж. на [населено място], починал на 21.07.1939г., са М. К. Д. (съпруга), Р. А. Д. (син), Р. А. Д. (син), Н. А. Д. (син), Д. А. Д. (син) и Х. Т. Д. (син). Законни наследници на Р. А. Д., б. ж. на [населено място], починал на 29.04.1991г., са С. Б. Н. (внучка, дете на дъщеря му М. Р. Н., починала на 10.03.2013г.), М. Я. Ч., Е. Г. С., Б. Г. Ч. (съответно съпруга и деца на Г. Й. Ч., внук на наследодателя от дъщеря му Е. Р. Ч., т. е. правнучки на наследодателя), С. Й. Г. (внучка на наследодателя от дъщеря му Е. Р. Ч.), Л. Р. А. (дъщеря на наследодотеля) и А. Р. Д. (син на наследодателя). Законни наследници на Н. А. Д., б. ж. на [населено място], починал на 13.11.1992г., са С. Н. П. (дъщеря на наследодателя и племенница на починалия на 17.08.2015г. син на наследодателя), С. И. С. и А. С. С. (последните двама - съпруг и дете на починалата на 13.10.2014г. дъщеря на наследодателя, а А. С. и племенница на починалия на 17.08.2015г. син на наследодателя). Законни наследници на Д. А. Д., б.ж. на [населено място], починал на 11.06.1986г., са А. Д. Д. (син), Р. Е. Д., Д. К. Д. и Т. К. Ч. (съпруга и деца на починалия на 21.02.2008г. син на наследодателя). Законни наследници на Х. Т. Д., б. ж. на [населено място], починал на 20.01.2007г., са Д. В. Д. (съпруга), М. Х. Б. (дъщеря) и Р. Х. Д. (син). Посочено е, че съгласно приетите по делото СТЕ за процесната територия има изработени КП от 1956г., КП от 1990г. и действащата към момента на изготвяне на експертизата кадастрална карта от 2008г. По КП от 1956г. на м. „Крайбрежието“ на [населено място], имоти [№], [№] и [№] по КП от 1990г. на 16-ти подрайон - север, формиращи ПИ с идентификатор [№] по КК, попадат в стари имоти с пл. № 4687, с площ от 204 кв.м, записан в разписния лист към плана на наследница на А. Д. Д. и № 4688, с площ от 391 кв. м., записан в разписния лист към плана на М. С. К.; имоти с пл. №№ 563, 570 и 571 по кадастралния план от 1990г. на 16-ти подрайон - север на [населено място], формират ПИ с идентификатор 10135.3515.1711; имот № 570 е с площ от 199 кв. м., като в разписния лист към плана е записан на А. Н. А.. За територията са изработени РП по Заповед № 18/21.04.1964г. и изменение на плана със Заповед № 63/29.09.1971г. изработени върху КП 1956г., ЗРП по Заповед № Г-34/23.09.1992г., изработен върху КП от 1990г., ИЗРП по Заповед №Г-51/14.05.1999г. изработен върху КП от 1990г., ПУП-ПРЗ и РУП по Заповед № Г-344/14.09.2007г. на зам.кмета на [община], изработен върху оцифрена основа по КП от 1990г., налице е отклонение на имот пл. № 4688, кв. 1133 по плана на 16-ти м. р. на [населено място], преобразуван в УПИ [№] кв. 47 „а“ по плана на 16-ти м. р. на [населено място] и УПИ [№] в кв. 47 „а“ по плана на 16-ти м.р. на [населено място], в западната граница. Посочено е, че е налице е пълна идентичност между имота, предмет на решение от 16.03.1977г. по гр. дело № 440/1977г. по описа на ВРС и имота, описан в решение по гр. дело № 1225/1975г. по описа на ВРС, имотът по съдебните решения попада изцяло в границите на бившия имот [№] и заема неговата южна част, съгласно комбинирана скица № 5. Налице е идентичност между имот пл. № 570 по КП от 1990г. и попадащ в пл. №4687 по КП от 1956г. и ПИ [№] по действащата кадастрална карта с минимални отклонения (с разлика в уличната регулация от запад по действащия план на 16-ти север п.р. от 1992г. и последната заповед за територията от 2007г.) Въззивният съд е констатирал, че с молба с вх. № 263056 от 15.03.2022г. ищците П. Д. М. и „ВАРЕКС КОНСУЛТ“ ЕООД, Т. Г. П., И. Р. П., конституирани като страни в качеството си на наследници на починалия в хода на процеса Р. К. П., са отправили пред първата инстанция искане за оттегляне на предявения от тях иск за делба ПИ [№]. Посочили са, че към настоящия момент, между страните по делото не съществува съсобственост, не съществува обща вещ, липса общ обект, който да бъде допуснат до делба между тях като в случай на възражение против оттеглянето на иска ищците направили отказ от иска. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че е сезиран с иск за делба на ПИ [№] като на основание чл. 235, ал. 3 следва да се вземат предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Прието е, че когато с влязло в сила съдебно решение е отменен индивидуален или общ административен акт, правните му последици отпадат с обратна сила, за минало време, поради което с отмяната на заповедта, с която са обединени УПИ [№] - [№], [№], [№], поземленият имот с индентификатор [№] е изчезнал от правния мир и следва се приеме, че никога не е съществувал. Изложени са мотиви, че за да бъде допусната делба е необходимо веща да съществува към момента на допускане на делбата. Посочено е, че делото се прекратява дори и когато делбата е допусната и във втората фаза се установи, че имотът не съществува. Формиран е решаващ правен извод, че с отмяната на Заповед № Г- 344/14.09.2007г. на Зам. Кмета на [община], с която е одобрен ПУП - ПРЗ и РУП, предявеният иск за делба ПИ [№], се е превърнал в недопустим. Взето е предвид, че с отмяната на заповедта, трита имота са възстановили старите си граници и собственици, а от съда не е поискано прекратяване на собствеността на допуснатите до делба имоти. Посочено е, че ищците са оттеглили исковата си молба, като изрично са заявили, че не желаят подялба на съсобствените си ПИ [№] и ПИ [№] и никой от съсобствениците на ПИ [№], не е предявил иск за подялба на същия. Изложени са допълнителни съображения, че ПИ [№] е идентичен с вече допуснатия, поделен и изнесен на публична продан, с влезли в сила съдебни решения недвижим имот - къща с дворно място, находящи се в [населено място], [улица], а съгласно чл. 299, ал 1 и ал. 2 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Прието е, че не следва да се излагат мотиви по основателността на исковата претенция, тъй като контрола за правилност на съдебният акт не следва да се провежда. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При тези посочените по-горе данни за установените по делото факти и обстоятелства и предвид изложените от въззивния съд съображения, настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора правен въпрос, уточнен от настоящия състав както следва: При съдебна делба, приключила с влязло в законна сила съдебно решение за изнасяне на публична продан на делбения имот, допустимо ли е последващо предяване на иск за съдебна делба на същия имот при наличието на нововъзникнали след влизане в сила на решението по извършване на делбата обстоятелства. Касационното обжалване предвид гореизложеното следва да бъде допуснато и по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК с цел проверка правилността на изводите на въззивния съд, че с отмяната на Заповед № Г-344/14.09.2007г. на Зам. Кмета на [община], с която е одобрен ПУП - ПРЗ и РУП, предявеният иск за делба ПИ [№], се е превърнал в недопустим, както и че след като ищците са оттеглили исковата си молба, като изрично са заявили, че не желаят подялба на съсобствените си ПИ [№] и ПИ [№] и никой от съсобствениците на ПИ [№], не е предявил иск за подялба на същия, то производството следва да бъде прекратено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение