Определение № 3496 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1410/2024 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Е. Д. М. срещу определение № 95 от 09.02.2024 год., постановено по ч.гр.дело № 83/2024 год. по описа на Софийски окръжен съд, І въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение № 815 от 19.12.2023 год., постановено по гр.дело № 713/2023 год. по описа на РС – Костинброд, с което е прекратено производството по посоченото първоинстанционно гражданско дело поради недопустимост на предявения от Е. Д. М. срещу СРС иск за заплащане на сумата от 24 000 лв. Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението към частната касационна жалба като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос, уточнен, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК: Може ли отговорността на държавата по чл. 2в ЗОДОВ за нарушение на правото на ЕС да бъде реализирана срещу орган на съдебната власт, който не действа като последна инстанция? Частният жалбоподател навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика /без да я посочва конкретно/, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението се релевира и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК /очевидна неправилност/. Ответната страна Софийски районен съд излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално – доводи за неоснователност на жалбата. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че ищецът извежда правото си на обезщетение за неимуществени вреди на допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, при постановяване на решение № 1814 от 07.02.2023 год. по гр.дело № 9522/2022 год. по описа на СРС, като е отрекъл допустимостта на предявения иск, доколкото съдебният акт по посоченото дело все още не е влязъл в сила, а ищецът се е възползвал и от правото си да подаде въззивна жалба. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от жалбоподателя въпрос обуславя решаващите изводи на въззивния съд, но не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят не е посочил конкретните съдебни актове по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е обосновал в какво се състои твърдяното противоречие. При въведено с действащия ГПК само факултативно касационно обжалване на въззивни актове е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Изложеното, предвид диспозитивното начало в процеса, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Само за пълнота следва да се посочи, че поставеният въпрос е разрешен в съответствие със служебно известната на настоящия съдебен състав константната практика на ВКС и СЕС – определение № 4406 от 20.12.2022 год. на ВКС по ч.гр.дело № 4239/2022 год., III г. О., ГК и определение 60354 от 04.11.2021 год. на ВКС по ч.гр.дело № 1126/2020 год., IV г. о., ГК, както и решение от 28.07.2016 год. по дело С-168/15 на СЕС и решение от 13.06.2006 год. по дело С-173/03 на СЕС, в които е прието съответно, че пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол и когато са влезли в сила те не могат инцидентно да се проверяват и че отговорността на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция, постановила акт като последна инстанция, възниква само в изключителни случаи, при допуснато очевидно нарушение на приложимото право на Съюза. Не е обосновано и второто поддържано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят не е мотивирал необходимостта от произнасяне на ВКС по повдигнатия въпрос – защо той се явява от значение за почното прилагане на закона и за развитието на правото. Конкретни съображения в тази насока не са изложени, нито има позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която вече не е актуална с оглед промяна на законодателството, респ. липсват и доводи за непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни норми, които страната е задължена да посочи, когато се позовава на липсата на съдебна практика. Не се установява и нито една от хипотезите на очевидна неправилност като порок, обуславящ допускането на касационно обжалване – от мотивите на въззивното определение не се констатира прилагане на закона в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма или грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не са налице наведените от страна на жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, предл 3 ГПК. Настоящият съдебен състав не намира наличие и на друго основание по чл. 280, ал. 2 вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК за служебно допускане на касационно обжалване. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд