Определение № 627 от 10.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 642/2009 г.

ВКСI търговско отделение10.11.2009 г.докладчик Дария Проданова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на О. № 4* от 07.04.2009 год. по ч.гр.д. № 763/08 год. на Софийски градски съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от "ЧЕЗ Е. България"АД срещу О. № 4* от 07.04.2009 год. по ч.гр.д. № 763/08 год. на Софийски градски съд с която е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу разпореждане от 06.02.2009 год. по гр.д. № 5950/2007 год. на Софийския районен съд. С него първоинстанционният съд се е разпоредил връщането на въззивната жалба на "ЧЕЗ Е. България"АД срещу постановеното по същото делото решение, поради просрочие. Частната касационна жалба депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. Представено е изложение по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.274 ал.3 ГПК. В него се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – произнасяне по процесуалноправния въпрос "Валидни ли са извършените след изтичане на установения от закона срок процесуални действия, ако съдът по грешка определи по-дълъг срок". Позоваването е на чл.38 ГПК (отм.). В диспозитива на решението си, първоинстанционният съд е посочил, че то подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението. Процесуалният представител на "ЧЕЗ Е. България"АД е бил уведомен и е получил препис от решението на 11.11.2008 год. Въззивната жалба е депозирана на 01.12.2008 год. т.е. след изтичане на установения от закона и посочен в решението преклузивен срок. Вярно е, че първоначално по грешка СРС е указал на "ЧЕЗ Е. България"АД да внесе държавна такса по жалбата, но по-късно е констатирал просрочието на жалбата и е разпоредил връщането и. Настоящият съдебен състав не счита, че хипотезата на чл.38 ГПК (отм.) респ. чл.62 ал.3 ГПК-2007 има приложение в случая. Посоченият в решението срок за обжалване съвпада с този, установен от закона и е безспорно, че въззивната жалба е депозирана след изтичането му. Неправилното указание за внасяне на държавна такса и срок за това нямат отношение към срока за обжалване. Предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в случая не са налице, поради което искането за допускане на касационно обжалване ще следва да бъде оставено без уважение. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

Цитирани разпоредби

7