Определение № 455 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1695/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р.-М 91 ЕООД [населено място] срещу решение №465 от 18.05. 2010г. по гр.дело № 2581/2009г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 20.05.2009г по гр.д. 3201/2006 на СРС, отхвърлен е частичен иск на касатора за заплащане на възнаграждение по договор за изработка - строителство на жилищен имот и неустойка за забава. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос дължи ли възложителя по договор за изработка заплащане на цената в определените между страните срокове - етапи и когато при договор за строителство на сграда е договорено заплащане на етапи, има ли значение обстоятелството дали сградата е въведена в експлоатация, или се дължи плащане на всеки отделен етап, както ищецът претендира в случая с неустойка за забава. Тезата на касатора е, че макар сградата да е изградена в груб строеж, обекта на ответника е изграден изцяло,а уговорката за плащане на етапи поставя ответната страна в неизпълнение и забава по отношение на дължимото възнаграждение .Доводът по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК е подкрепен с решения от съдебната практика на районни и окръжни съдилища ,приложени са решение №301 от 22.01.2009г на П. РС, решения по гр.д. № 4233/2009г и по гр д. №3221/2009 на СзРС,реш. № 486/12.11.2009 на В. ОС. Ответниикът по жалбата Т. И. Д. поддържа в отговор ,че касационно обжалване не следва да се допуска. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК са представени решения, от чието съдържание не е видно каква е връзката между обсъжданите в тези актове обстоятелства и съставения в настоящето изложение въпрос. С решение по гр.д. № 4233/2009г на С. РС е уважен иск по чл. 79 ал.1 от ЗЗД ,тъй като възложителят по договор за превоз не е заплатил извършени му транспортни услуги,съответно фактурирани. Обстоятелствата, обсъждани в реш. №301 от 22.01.2009г на П. РС нямат общо с фактите по настоящето дело, нито в мотивите на решението се съдържа коментар на въпрос, имащ общо с поставения в изложението. Случаят по дело № 3221/2009 на С. РС е във връзка със заплащане на работа, която възложителят е прегледал и приел без възражения ,като изработената вещ безспорно е била годна. Решаващо за изхода по гр.д. 781/2009 на В. ОС е основателността на възражението за наличие на открит в последствие, след приемане на работата от възложителя, недостатък и санкционното право по чл. 265 ал.1 от ЗЗД. В настоящия случай изпълненото по договора за изработка е установено като негодно и не е приемано от страната, от която се иска да го заплати с несъстоятелния аргумент, че щом „цената” е уговорена на етапи, то естеството и качеството на изпълнената работа не е от значение. При договора за изработка има последователност при изпълнението в задълженията на двете страни, по отнапред уговорените престации. Обжалваното решение е съобразено с установените по делото обстоятелства и правилата на 265 от ЗЗД, даващи възможност за избор от страна на възложителя. Въпросите в изложението нямат отношение към решаващите изводи на съда, тъй като са предпоставени от фактическа обстановка, различна от установената по делото. За да претендира възнаграждение за изработка, включително когато е изработил нещо на определен с договора етап, изпълнителят следва да е изпълнил съответната работа, в който смисъл е и постановеното решение. При посоченото основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК съображенията на касатора са в рамките на оплакването за необоснованост, което не е тъждествено с обосновката на правен въпрос. Поради това касационно обжалване не следва да се допуска. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.