Определение № 2133 от 29.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 228/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Й. С. от [населено място] против решение № 3557 от 30.06.2023 г. по в. гр. д. № 5551/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 31 състав решение от 10.12.2021 г. по гр. д. № 11637/2021 г. С първоинстанционния акт са уважени предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място] срещу касатора положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания по договор за потребителски кредит № FL458730 от 12.09.2008г., сключен с „Юробанк България“ АД, прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., за сумите: 6 301.55 лева – сбор от дължимата главница за периода от 18.11.2015 г. до 18.09.2018г., ведно със законната лихва от 19.10.2020г. до изплащането й, както и 1 767.94 лева – лихва за забава за периода от 20.10.2017 г. до 24.09.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50587/2020г. по описа на СРС, 31-ви състав. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора, както първоинстанционният, така и въззивният съд не са се произнесли по заявените от него възражения, касаещи материалноправната легитимация по предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД искове, по-конкретно – по възражението, че преводът на български език на договора за възлагане на вземания в полза на ищеца няма качеството на писмено доказателство, тъй като не е представен оригинал на договора на английски език, което препятства възможността да бъде проверена верността на превода, както и по възражението, че не е установена относимостта на представената по делото извадка от Приложение към Потвърждението за извършената цесия от 18.01.2016г. Като обосноваващ допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Допустимо ли е първоинстанционният съд и въззивната инстанция да не се произнесат по искане за изключване на доказателство и решаващи възражения по съществото на спора, които, ако бяха взети предвид, биха довели до отхвърляне на иска“. По отношение на така поставения въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на решение № 8 от 19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г. на ВКС, II т. о. Ответникът по касация – ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от представените по делото и неоспорени писмени доказателства, че между "Юробанк България" АД и Д. Й. С. е сключен договор за потребителски кредит № FL458730 от 12.09.2008 г., по силата на който банката, като кредитодател, е поела задължение да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер от 14 800 евро, а последният е поел задължението да върне същия съгласно погасителен план на равни месечни вноски в размер на 207.66 евро за срок от 120 месеца, с първа падежна дата 18..10.2008 г. и последна падежна дата 18.09.2018 г., при годишен лихвен процент (ГЛП) – 7. 70% и годишен процент на разходите (ГПР) – 12.79%.; Кредитът е усвоен на 18.09.2008 г.; Последното извършено плащане по договора е на 24.01.2021 г., след което плащанията са преустановени. Решаващият състав е преценил като неоснователно възражението на въззивника за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца по предявените искове. Приел е, че ищецът се легитимира като кредитор на ответника за вземанията по процесния договор за потребителски кредит със сключения между него и "Юробанк България" АД договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., част от който е и представеното Приложение № 1 към договора за цесия, установяващо, че процесното вземане е включено в предмета на цесията. Не е уважил и възражението, че не е настъпил транслативният ефект на цесията, тъй като същата не му е съобщена надлежно преди завеждане на делото. Позовавайки се на конкретно посочена практика на касационната инстанция по реда на чл. 290 ГПК, според която, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор (цесионер) е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника, въззивният съд е приел, че в случая ответникът е уведомен за прехвърлянето на вземанията най-късно с връчването на препис от исковата молба към дата 28.02.2022 г. Споделил е разбирането, че вземането преминава върху цесионера със самото сключване на договора за цесия и той става от същия момент негов носител, като уведомяването на длъжника няма никакво отношение към действието на договора за цесия между страните по него и прехвърлянето на вземането към новия кредитор, а е предвидено единствено с цел длъжникът да узнае за договора за цесия, с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. Като неоснователно въззивната инстанция е преценила и възражението за изтекла погасителна давност. По отношение на главницата е счела за приложима общата 5-годишна давност по съображения, че не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, като съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД същата тече за всяка вноска от датата, на която плащането е било дължимо. Поради обстоятелството, че с предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК на 19.10.2020г. давността е прекъсната на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД, е направен извод, че за вземанията, претендирани за периода 18.11.2015г. - 18.09.2018 г., същата не е изтекла. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Поставеният от касатора въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ за изхода на конкретното дело. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, отсъствието на общата предпоставка произтича от обстоятелството, че въпросът е поставен в хипотезата на „искане за изключване на доказателство“, каквото обаче не е заявявано от страна на ответника. Видно от отговора на исковата молба, т. е. в предвидения от закона преклузивен срок, единственото направено от него възражение е за „непълнота на доказателствата“, аргументирана с твърдението, че извадката от Приложението към Потвърждението за извършената цесия е без ясна връзка с представената извадка от договор за възлагане на вземания. Не е заявено нито оспорване верността на превода, нито искане за представяне оригинала на договора за цесия на английски език. Що се отнася до възражението за „липса на ясна връзка“ между извадката от договора за цесия и потвърждението, макар да не са изложили конкретни съображения, приемайки цесията за доказана, инстанциите по същество косвено са счели същото за неоснователно. С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК