Определение № 3409 от 30.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С определение № 1402 от 24.03.2025г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2023г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд. Тълкувателния акт е постановен на 16.06.2025г. като е прието, че е допустим иск по чл.75, ал.2 ЗН за нищожност на делба, ако тя е допусната, но все още не е извършена“. Поради това производството по делото следва да се възобнови. Обжалвано е решение № 6339 от 08.12.2023г. по гр.д. № 8397/2021г. на Софийски градски съд. С него е обезсилено решение №6867 от 19.01.2022 г. по гр.д. № 41455/2018г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Л. С. А. срещу А. Г. Л., В. И. П., Г. В. А., В. И. Г. и И. И. Г. иск с правно основание чл. 75, ал.2 ЗН за прогласяване за нищожна съдебна делба, извършена по гр. д. №7091/2006г. по описа на Софийски районен съд, 72 състав и делото е върнато на посочения съд за конституиране на ищцата и провеждане на производството по съдебна делба с нейно участие. Касационната жалба е подадена от А. Г. Л. чрез адв. Ч.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по правни въпроси, които могат да бъдат обобщени така: 1/ за да може да се прогласи за нищожна делбата следва ли да е извършена с влязло в сила решение; ако делбата не е извършена във втора фаза с влязло в сила решение, има ли предмет иска по чл. 75, ал.2 ЗН; 2/ следва ли да се приобщи като доказателство по иска по чл. 75, ал.2 ЗН делото за делба, чиято нищожност се претендира. Ответницата по касационната жалба Л. С. А. - ищец в процеса не е представила писмен отговор. Останалите ответници по иска Г. В. А., В. И. Г. и И. И. Г. - необжалвали другари на жалбоподателката не са взели становище. По време на въззивното производство е починала ответницата по иска В. И. П. и е заместена от наследниците си, които са горепосочените три ответници. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск по чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на съдебна делба. Ищцата Л. С. А. твърди, че с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №138, том II, рег. №4857, дело №303 от 11.08.2004г., нейният чичо И. В. Г. й дарил 1/4 ид. ч. от УПИ, находящ се в [населено място], кв. Т., [улица], представляващ УПИ *-*, от кв.* по плана на кв. Т., както и 1/6 ид.ч. от масивна стопанска постройка, застроена на площ от 39,60 кв.м., построена в описаното дворно място. С решение от 25.04.2009г. на Софийски районен съд по гр.д. №7091/2006 г., изменено с решение от 18.07.2011 год. по гр.д. №12008/2009г. на Софийски градски съд, е допусната делба на имота без нейно участие. Поради това ищцата претендира установяване нищожността на делбата. Отговор на исковата молба е подаден единствено от ответницата А. Г. Л., която оспорва иска и излага съображения за съсобствеността и квотите на страните в допуснатите до делба имоти по гр.д. 7091/2006 год. Твърди, че към датата на дарението в полза на ищцата праводателят й не е притежавал прехвърлената идеална част. От фактическа страна е безспорно, че с решение от 25.04.2009 год., постановено по цитираното гражданско дело на Софийски районен съд е допусната делба между ответниците А. Г. Л., В. И. П., Г. В. А., В. И. Г. и И. И. Г. на описания в исковата молба УПИ в [населено място] и стопанската сграда в него. Решението е изменено в частта за квотите от въззивния съд с решение от 18.07.2011 год. по в.гр.д. №12008/2009г. и не е допуснато до касационно обжалване с определение №29/10.05.2012г. по гр.д. №336/2012г. на Върховния касационен съд. Така решението по допускане на делбата е влязло в сила. Безспорно е, че така допуснатата делба не е извършена - производството по нея е спряно пред въззивния съд на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. По молба на настоящите ответници А. Г. Л., В. И. Г. и И. И. Г. по реда на чл.303 от ГПК е искана отмяна на решението на Софийски градски съд поради неучастието на съсобственика Л. А., но молбата е оставена без уважение. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 75, ал.2 ЗН като е приел, че не е налице законовата предпоставка на нормата, а именно делбата да е „извършена“. Посочил е, че едва след постанявавяване на окончателен съдебен акт по втората фаза на делбата, ищцата би могла да предяви конститутивен иск за делба или иск за установяване нищожност на делбата поради неучастието й. В обжалваното решение Софийски градски съд е приел, че въз основа на представения и неуспешно оспорен от страна на ответницата нотариален акт за дарение, ищцата е установила качеството си на съсобственик на посочените по-горе идеални части от поземления имот и сградата. По-нататък съдът не е споделил изводите на първоинстанционния съд относно етапа, на който следва да се намира производството по съдебна делба, за да се приеме, че искът по чл. 75, ал.2 ЗН е допустим. Позовал се е на практика на Върховния касационен съд /Определение № 542 от 25.10.2012 г. по ч. гр. д. № 490/2012 г., I г.о./ и е приел, че неучаствалият съсобственик не може да бъде ограничен във времето да иска установяване нищожност на делбата, т.е., че може да стори това и преди делбата да е извършена. По-нататък Софийски градски съд е заключил, че задължение на съда е да следи за участието в производството по съдебна делба на всички съделители като необходими задължителни другари. Посочил е, че когато въззивната инстанция установи, че не е участвал задължителен другар, следва да обезсили решението и да върне делото на първата инстанция за конституирането му и разглеждане на делото с негово участие - т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК. Затова е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за конституиране на ищцата и провеждане на производство по съдебна делба с нейно участие. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о., приема следното: Въпросът дали може да се прогласи за нищожна съдебна делба, която е допусната, но не е извършена във втора фаза с влязло в сила решение, е разрешен от въззивния съд в съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 4/2023г. на ОСГК. Поради това основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК липсва. Налице е съмнение относно допустимостта на съдебния акт поради произнасяне по непредявен иск. Като е постановил обезсилване на първоинстанционното решение поради неучастие на задължителен необходим другар и е върнал делото за конституиране на ищцата и провеждане на делба с нейно участие, съдът е излязъл извън пределите на претенцията, с която е сезиран. Предмет на разглеждания от него спор е установяване нищожност на съдебна делба на основание чл. 75, ал.2 ЗН поради неучастие на съсобственик, а не самото извършване на делбата. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.