Определение № 5339 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3258/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Начално училище „В. Л.“ [населено място] против решение № 398/08.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 2564/2024 г. от VІІІ-ми състав на Окръжен съд – Пловдив. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел за основателни обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на РС – Пловдив. Съдът е приел, че преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ. Предмет на съдебната проверка е законосъобразното упражняване на правото на подбор,респективно законосъобразното приложение на критериите,установени с разпоредбата на чл.329,ал.1 КТ. Съдът е посочил, че в случая работодателя е назначил нарочна комисия за извършването на подбора с посочени конкретни критерии за поставяне на оценка на всеки един от оценяваните. Комисията е дала оценки на всеки един от оценяваните, но в комисията е участвало и лице, което също е било оценявана от тази комисия. Съдът е приел, че независимо от факта,че същото не е участвала в даването на оценките за него самото му присъствие като член на комисията,прави подбора незаконосъобразен. Съдът е посочил, че така формираните преценки на комисията,чийто крайни изводи за резултата от подбора са изцяло възприети от работодателя, не могат да се приемат за безпристрастни, обективни и съответстващи на действителните качества на участващите в подбора. Следователно подлежащите на проверка от съда обстоятелства-обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя критерии с действителните качества на ищеца остават недоказани. Поради това така извършеният подбор е счетен за незаконосъобразен, с оглед на което съдът е приел, че процесната заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Сочи се въпрос, когато в назначената от работодателя комисия по чл.329 КТ участва лице, което също е участник в подбора, но не е участвало в оценяването си, опорочава ли това извършения подбор, както и доколко работодателят е длъжен да се съобрази с извършения от комисията подбор и ако няма други нарушения при подбора, работата на комисията и нейното документиране отразява ли се това на законността на уволнението. Сочи се противоречие с решение № 311/24.02.2017 г. по гр.д.№ 2333/2016 г. на ІV гр.отд. на ВКС по така поставения въпрос и възприетото от състава на въззивния съд по него. С цитираното решение е прието, че работодателят нито е длъжен да документира подбора, нито да назначи нарочна комисия за извършването му. Прието е, че ако е назначил комисия, той не е длъжен да се съобрази с нейното становище. Работодателят може да се намесва в работата на комисията, защото дали ще има такава зависи единствено от самия него. Според съдебния състав щом волеизявлението за назначаване на комисия не подлежи на контрол, (съответно винаги може да бъде оттеглено също с неподлежащо на контрол волеизявление), то намесата на работодателя в работата на комисията също не подлежи на контрол и сама по себе си не опорочава подбора. Ако при извършването му няма други нарушения, работата на комисията и начинът на документирането й, са без значение за законността на уволнението. С решение № 287/16.07.2010 г. по гр.дело № 90/2009 г. на ВКС, IV г.о., също цитирано от касатора е прието, че след като в закона няма изисквания при извършването на подбора да се спазва формална процедура и документиране няма как да се поставя и подобно условие към работодателя за законност на извършения подбор, а работодателят може да извърши преценка като използва различни способи, включително и ползване на помощни комисии и не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Според съдебния състав въпрос на доказване е дали ще успее да установи действително извършване на подбор, лицата между които го е сторил по какви показатели и, че трудовите правоотношения са запазени с тези работници и служители, които по-пълно отговарят на критериите на закона. В конкретния случай съдът е приел, че формираните преценки на комисията и крайни изводи за резултата от подбора са изцяло възприети от работодателя и въз основа на това е издадане обжалваното заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като този конкретен случай е извън изводите в посочените две решения като съдебна практиката на ВКС. Действително, работодателят не е длъжен да се съобрази с заключенията на назначената от него комисия, както документирането на работата на комисията не е от значение за изводите относно законосъобразността на заповедта за прекратяване на правоотношението, но в случаите, в които работодателят е възприел изводите на същата комисия, то съдът следва да направи преценка на нейната работа, в т.ч. и на нейното формиране. За да направи оценка на квалификацията и нивото на изпълнение на възложената трудова функция, работодателят трябва да получи информация по приетите показатели за конкретната длъжност от непосредствения ръководител на работника или служителя или от назначена комисия от специалисти в съответната производствена или служебна сфера. Събирането на информация за квалификацията и качеството на работа на участниците в подбора следва и от необходимостта за притежаването на специални познания за трудовите функции на работниците и служителите, които работодателят в лицето на съответните длъжностни лица, управляващи предприятието или службата може да получи по посочения по-горе начин. При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна - безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове -решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. В случая съдът е приел, че събирането на информация относно качествата на работниците, участници в подбора и заключенията на комисията в тази насока е опорочено, тъй като в състава на комисията, дала становище относно качествата на участниците е участвало лице, което е и участник в подбора. Без значение е обстоятелството, че това лице не е дало оценки за замия себе си, тъй за да се приеме за незаконосъобразен подбора, извършен от работодателя въз основа на становището на комисията по подбор е достатъчно да се приеме, че същото лице е дало оценка за останалите участници в подбора. Въз основа на горното следва да се приеме, че липсва соченото противоречие с цитираните решения на ВКС, като съдебна практика. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства, доколкото при достигнатия извод за незаконосъобразност на осъществения от работодателя подбор, не е бил длъжен да излага мотиви и да обсъжда останалите по делото доказателства и доводи на страните. В тази връзка съдът не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по втория поставен процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните в тази насока доказателства. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на ответника по жалбата следва да се присъди заплатеното от страната адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС