Определение № 4892 от 28.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1888/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на А. К. А. и Е. К. А., чрез адвокат В. И. от АК-София, срещу решение № 624/30.01.2025г. по в.гр.д.№ 3170/2022г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 82/10.11.2021г. по гр.д.№ 16229/2019г. на Софийски районен съд, 120 състав и са отхвърлени предявените от тях искове против А. М. А. и Ц. Д. М., за нищожност, а евентуално за разваляне на сключения между К. А. М. и неговия брат М. А. М., договор от 10.10.2017 г. за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, с нот.акт № 127, том ІІ, дело № 230/2017г. на нотариус, вписан под № * в рег.на Нотариалната камара, на основание чл.26, ал.1, пр.1, ал.2, пр.2, 3, 4 и чл.87, ал.3 ЗЗД. Касационната жалба съдържа подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК и необоснованост. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките за допускане до касация поради противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, във връзка със задължението на въззивния съд да мотивира своите правни изводи и да се произнесе по всички доводи на страната във въззивната му жалба, вкл. за нищожност на обжалваното съдебно решение. Според касатора, задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото е постановено в противоречие с т.19 от ТР №1/2001 г. на ОСГК, на ТР № 1 от 10.02.2012г. на ВКС, ОСГТК и задължителната съдебна практика за нищожност на оспорваната сделка, съгласно ТР № 1/27.04.2022г. на ВКС, ОСГТК, като твърди неправилна преценка на събраните доказателства относно изпълнението на задължението за издръжка и гледане, с оглед на което счита съдебното решение за необосновано. От А. М. А. и Ц. Д. М., чрез адвокат А. Ц. от АК-София, е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба, като считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна и претендират сторените разноски в производството. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че обжалваното пред него решение на първоинстанционния съд е валидно, тъй като не страна от особено съществени пороци, които водят до неговата нищожност. Липсата на мотиви или неправилно възприемане на обстоятелства по делото, респ. тяхното „изопачаване“ е основание за неправилност, но не и нищожност на съдебното решение, а след като волята на съда е формирана ясно и разбираемо, решението не е нищожно. Според въззивния съд, с исковата молба са предявени искове за нищожност на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, а евентуално за унищожаването и развалянето му поради неизпълнение. От фактическа страна, въззивният съд е приел, че с нот.акт № 127, том ІІ, дело № 230/10.10.2017г. на нотариус рег.№ * от Нотариалната камара, К. А. М. /баща на ищците, поч.на 30.04.2018г./, е прехвърлил на М. А. М., по време на брака му с Ц. Д. М., правото на собственост на апартамент № 14 в [населено място], ж.к.*, бл.* /стар номер 213А/, вх.1, ет.3, с прилежащо избено помещение и съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, срещу полаганите грижи, които прехвърлителят е получил и ще продължи да получава докато е жив, като си запазва пожизнено правото на ползване на имота. Съдът е установил, че М. А. М. /поч. на 28.12.2021г./ е брат на прехвърлителя, като приема, че сключеният между тях договор не противоречи на закона – престацията срещу която се прехвърля собствеността не е неясна и само бъдещите грижи определят алеаторння характер на договора, няма изискване в договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане да бъде определена стойността на миналите грижи и издръжка; сделката има основание, което се предполага и не се доказва сключването й с оглед предстоящата смърт на прехвърлителя. Липсва неяснота в насрещните престации по сделката, която е сключена в нотариална форма, поради което от нейното съдържание не може да се направи извод за лишени от логика уговорки, респ. за недееспособност на прехвърлителя. По отношение на евентуално предявения иск за разваляне на договора, въззивният съд приема, че от събраните по делото доказателства се установяват близките отношения между двамата братя приживе и изпълнение на поетите задължения за издръжка и гледане, поради което не е налице основание за разваляне на договора по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд по поставените въпроси поради следното: Въпросът, във връзка със задължението на въззивния съд да се произнесе по всички пороци обуславящи нищожност на обжалваното първоинстанционно решение е поставен теоретично, а отговорът му зависи от конкретно установените пороци на съдебното решение, т.е. въпросът не покрива изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за правен въпрос, обуславящ волята на съда в обжалваното решение и по отношение на който е налице някоя от хипотезите по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Отделно от това, мотивите на въззивния съд за валидността на постановеното решение на първата инстанция са изцяло в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл.269 ГПК, поради което въпросът за нищожност на съдебното решение не обуславя допускане до касация в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният въпрос за задължението на въззивния съд да мотивира своето решение след преценка и анализ на всички доказателства и обсъждане на защитните тези на страните, също не дава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е разрешен в съответствие с трайната съдебна практика на ВКС, обобщена в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК, според която, задълженията на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства произтича от разпоредбата на чл.121, ал.2 от Конституцията, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът постановява решението си, като преценява всички доказателства и доводите на страните по свое вътрешно убеждение, върху приетите по делото обстоятелства и в рамките на заявените от страните факти, като всяка от тях носи тежестта на доказване за тези от тях, от които черпи изгодни за себе си последици. В мотивите на обжалваното решение са изложени подробни аргументи относно фактическите обстоятелства, въз основа на които решаващият състав е достигнал до извод, че не се доказва нищожност на договора за гледане и издръжка поради противоречие със закона, липса на яснота в насрещните престации, както и сключването му с оглед непосредствено предстоящата смърт на прехвърлителя след сделката, за да се приеме, че не е изразена валидно воля от страните; че договорът е сключен без основание или не е спазена предвидената нотариална форма. В този смисъл, въпросът не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, формирана с т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по заявените фактически основания, в рамките на заявения предмет на делото, като обсъди наведените във въззивната жалба доводи и направи самостоятелни изводи по фактическата страна на спора и приложението на закона. В този смисъл не може да се приеме, че е налице основание за допускане до касационно обжалване поради противоречие със задължителната практика на ВКС, във връзка със задължението на въззивния съд да мотивира своите правни изводи и да се произнесе по всички доводи на страната във въззивната му жалба. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и по останалите въпроси на касатора. Съгласно дадените указания в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, т.1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая липсва ясно формулиран правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване, с оглед на което е безпредметно да се изследва дали са налице релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съображенията на касатора в изложението му, всъщност, преповтарят неговите оплаквания в касационната жалба срещу преценката на съда за събраните доказателства, въз основа на които се установяват релевантни фактически обстоятелства, т.е. представляват доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по селектиране на касационните жалби. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира че мотивите на въззивния съд, с което се отхвърля евентуалния иск за разваляне на договора, не са в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 88 от 16.04.2013 г. по гр.д.№ 528/2012 г., ІV г.о. и решение № 83 от 26.06.2019 г. по гр.д.№ 2084/2018 г., ІІІ г.о., според която задължението за предоставяне на грижи на прехвърлителя е неделимо по естеството си и всяко съществено неизпълнение поражда правото да бъде развален сключения договор. Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя се определя от постигнатото между тях съгласие, но е от значение времето на изпълнение на задължението да се предоставят издръжка и грижи. Обикновено се уреждат бъдещи задължения на приобретателя и в тези случаи договорът е алеаторен, но няма пречка да се прехвърли собствеността срещу вече предоставени грижи. Когато прехвърлянето е извършено срещу вече предоставените издръжка и грижи, договорът е възмезден, но не е алеаторен - двете насрещни престации са определени. Такъв договор не подлежи на разваляне поради неизпълнение, тъй като за никоя от страните не възниква никакво задължение. Ако в действителност издръжка и грижи не са били предоставяни, договорът е привиден и прикрива други правоотношения между страните: възмездни, ако срещу прехвърлянето в действителност е предоставено нещо друго; или безвъзмездни, ако в действителност срещу прехвърлянето не е предоставено нищо. Предвид изложените съображения, мотивите на въззивния съд са в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС, а при липсата на доводи за необходимост от осъвременяването й, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От А. М. А. и Ц. Д. М., чрез адвокат А. Ц. от АК-София са поискани разноски, които с оглед изхода на спора следва да й бъдат присъдени съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 17.04.2025 г., в размер на общо 1800 лева /по 900 лева за всеки ответник/. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение