Определение № 59 от 26.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1308/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби от пълномощниците на страните Д. - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД и М. Б. Б. срещу решение № 2397 от 22.12.2014 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 4284/2014 год. Д. - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД обжалва въззивното решение, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение без № от 23.06.2014 г. по гр.д. № 14101/2013 г. на СГС, І ГО, 1 състав в ЧАСТТА, с която предявеният против касатора – ответник иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ е уважен разликата над 78 000 лв. до 100 000 лв. с оплаквания за неговата неправилност. Според касатора, присъденото обезщетение не отговаря на критериите за справедливост и не отчита действителния принос на пострадалата ищца. Моли решението в тази част да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен, с присъждане на сторените разноски. М. Б. Б. обжалва същото решение в следните ЧАСТИ: 1/ с която е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за сумата над 105 000 лв. до претендираните 150 000 лв.; 2/ с която е отменено решението на първата инстанция за уважаване на иска за разликата над 100 000 лв. до 105 000 лв. и вместо него е постановено друго, с което исковата претенция за горната разлика се отхвърля. В касационната жалба на ищцата се излагат подробни доводи, че решението на САС е незаконосъобразно – постановено в противоречие с нормите на чл.51 ал.2 и чл.52 ЗЗД, поради което се моли за отмяната му в атакуваните части и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена в пълен размер, с присъждане на разноските в касационното производство. Всяка от страните е представила изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК с формулирани правни въпроси от значение за изхода от спора, за които се твърди, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. И двете страни са депозирали писмени отговори против подадените касационни жалби в срока по чл.287 ал.1 ГПК, като молят същите да не се допускат до разглеждане по същество, поради липса на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че жалбите са подадени от легитимирани лица, в законо-установения срок по чл.283 ГПК, както и че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване, намира, че производството по чл.288 ГПК е допустимо. По спорния между страните въпрос – относно размера на дължимото обезщетение по чл.226 ал.1 КЗ за претърпените от ищцата неимуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 30.06.2013 г. ПТП, съставът на въззивния съд е посочил, че взема предвид следните обстоятелства: 1. Брой и тежест на травматичните увреждания – ищцата е получила съчетана открита черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма с множество и изключително тежки увреждания, подробно описани /кръвоизливи под твърдите мозъчни обвивки, фрактури на теменна, тилна, слепоочна, пирамидална кост на черепа, кръвоизлив в средното ухо, контузия на бели дробове с тотален пневмоторакс на десния дроб, реактивен кръвоизлив в коремната кухина и много други/; 2. Продължителност на лечебно-възстановителния период – от 12 до 18 месеца с конкретизация на периодите с интензивни болки и състояние към настоящия момент; 3. Наличие на три оперативни интервенции, причинили допълнителни болки и страдания /отваряне на черепа, отваряне на коремна кухина, дренаж на гръдна кухина, операция за поставяне на титаниева пластина в лява теменно-тилна област на черепа/; 4. Наличието на двигателни затруднения и такива от битов характер в първите месеци, довели до допълнителни неудобства, притеснения, емоционален дискомфорт; 5. Съобразяване, че част от травмите са били опасни за живота; 6. Последици за здравето след възстановителния период, като негативни такива са останали в резултат на ЧМТ - нарушения в слуха, обонянието, равновесието, координацията и др.; 7. Наличие на загрозяващ козметичен дефект /белези в областта на лицето с обща дължина 18 см., белег от трахеотомията в шийната област/; 8. Невъзможност да упражнява професията си на състезател и треньор по спортни танци, вкл. носител на национални и международни отличия, докторант; 9. Младата възраст на ищцата /28 годишна към момента на ПТП/; 10. Факта, че вестибуларните нарушения при адекватно лечение не биха се отразили негативно при забременяване, износване на плода и раждане; 11. Обществено-икономическите условия в страната към момента на застрахователното събитие, намерили отражение в нивата на застрахователните лимити. Отчитайки всички тези факти и съобразно нормите на чл.51 ал.1 и чл.52 ЗЗД съдът е определил обезщетение в размер на 120 000 лв., което е редуцирал на 100 000 лв., т.к. по възражение на ответника е приел наличие на съпричиняване в размер на 1/6. За този извод съдът се е доверил на СМЕ, изпълнена от в.л. д-р Б., безспорно установяваща, че ищцата е пътувала без предпазен колан. Вещото лице е заключило, че при наличие на поставен предпазен колан би могло ищцата да получи тежка гръдно-коремна травма, но главата би била предпазена от получените интензивни множествени травми. С оглед така обусловените изводи на съда досежно изхода от спора, страните поставят значимите въпроси за критериите и обстоятелствата, въз основа на които се обезщетяват неимуществени вреди според мерилото на чл.52 ЗЗД за справедливост, както и за предпоставките за отчитане на съпричиняване и определяне на неговия размер, при приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД. И двете страни по делото се позовават на допуснато от въззивния съд противоречие с постановките на ППВС № 4/23.12.1968 г. във връзка с понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и с решения № 159/24.11.2010 г. по т.д.№ 1117/2009 г. и № 58/29.04.2011 г. по т.д.№ 623/2010 на ВКС, ТК, ІІ ТО, базирани на ППВС № 17/18.11.1963 г., т.7, със задължителни указания относно правилното приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД. Сочат се и множество други решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК Съдът намира, че поставените въпроси отговарят на изискванията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационно обжалване по тях следва да се допусне, за проверка съответствието между даденото им разрешение в обжалваното решение и разясненията в двете цитирани Постановления. В изложението на ответника се съдържа и процесуалноправен въпрос – за задължението на съда да обсъди и съобрази всички доводи и възражения на страните съобразно предвиденото в чл.236 ал.2 ГПК, както и да мотивира своите изводи /с оглед съдържанието на въззивната жалба и писмената защита на ответника по спора относно съпричиняването/. Той обаче не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, надлежно цитирана, доколкото доводите и възраженията на страната във въззивното производство са били във връзка с обсъденото от САС медицинско заключение на в.л. Б., което страната интерпретира по различен начин. Поради това по този правен въпрос касационно обжалване не следва да бъде допускано. С оглед пределите на касационното обжалване, ответникът ще следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 880 лв., а ищцата е освободена от внасянето на такава, на основание чл.83 ал.2 ГПК. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение