Определение № 5303 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4080/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. Д., подадена чрез процесуалния му представител, против решение № 599 от 16.05.2023 г. по гр. дело № 511/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, чл. 26, ал. 2, пр. 1 и чл. 27 във вр. с чл. 30 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона и невъзможен предмет на осем договора от 01.07.2016 г. за поддръжка на общи части съответно за апартамент D12, находящ се във вилно селище P. GARDENS-B. & SPORT RESIDENS в местността „М.“, [населено място], и за апартаменти А12, В09, Е12, F08, F09, F15 и F19, находящи се във вилно селище P. DUNI RESORT B. & S. F. LINE в същата местност, и за унищожаемостта им поради сключването при заплаха от преустановяване на различни услуги и достъп за посочените самостоятелни обекти във вилните селища. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението. За да обоснове касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, навежда в касационната жалба оплаквания за неправилни изводи на въззивния съд поради наличие на два поземлени имота, различните сгради в които представляват отделна етажна собственост, липса на сключени договори от управителя на етажната собственост за възлагане на управлението и поддържането на общите части на сградите на ответното дружество и на валидни решения на етажната собственост за такова възлагане, неразглеждане и непроизнасяне от въззивния съд и по предявените от него искове за нищожност на процесните договори като сключени в нарушение на общия принцип на равнопоставеност на страните и по-специално поради неравноправния характер на клаузи от тези договори вследствие противоречието им с чл. 143, ал. 2, т. 3, 5, 10 и 13 във вр. с чл. 146, ал. 2 Закона за защита на потребителите (ЗЗП), идентични на които клаузи по други договори с ответното дружество са признати за неравноправни с влязло в сила решение по колективен иск, останало също необсъдено в обжалваното решение. Във връзка с последните оплаквания, по които е изведено искането му за отмяна на обжалваното въззивно решение и за постановяване на друго за уважаване на предявените искове, са и част от формулираните правни въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като включени в предмета на обжалване и за които касаторът навежда за допълнително основание (предпоставка) за допускане на касационния контрол, регламентираното в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба - „Орко“ ЕООД, е подал писмен отговор, с който същият е оспорил наличието на основания за допускане до касационно обжалване и е изложил съображения за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ г. о., намира, че касационната жалба (стр. 12 от същата) при заявените в нея оплаквания за липса на разглеждане и произнасяне („мълчание“) от въззивния съд на предявени от него искове за нищожност на процесните договори по част от поддържаните пороци - нарушение на общия принцип на равнопоставеност на страните и по-специално поради неравноправния характер на клаузи от тези договори вследствие противоречието им с чл. 143, ал. 2, т. 3, 5, 10 и 13 ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 2 ЗЗП, е с характеристика на молба по чл. 250 ГПК за допълване на въззивното решение. Касаторът твърди, че въззивният съд в обжалваното решение не е разгледал и не се е произнесъл по искове за нищожност на процесните договори за тази част от поддържаните от него пороци. Компетентен да се произнесе по молбата по чл. 250 ГПК, съдържаща се в касационната жалба, е въззивният съд. До приключване на производството по допълване на въззивното решение Върховният касационен съд не следва да се произнася по касационната жалба по реда на чл. 288 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.