Определение № 937 от 20.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6452/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца П. Д. Т., чрез адв. В. Щ. срещу решение № 228/20.05.2013 г. по гр.дело № 166/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 227/05.11.2012 г. по гр.дело № 987/2011 г. на Костинбродския районен съд и е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу Б. П. Л. иск за признаване за установено на осн.чл.23, ал.1 СК по отношение на Б. Л., че придобития по време на брака между страните недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] представляващ ПИ с площ 659 кв.м., съставляващ № I -3944 от кв.63а по регулационния план на [населено място], ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда не представлява съпружеска имуществена общност, а е лична собственост на П. Д. Т.. Отхвърлен е предявения от жалбоподателя иск срещу ответницата за признаване за установено на осн.чл.21,ал.4 СК,че Б. П. Л. няма принос за придобиване на гореописания имот и е прекратено производството по предявения иск от П. Д. Т. срещу Б. Л. с пр.осн.чл.29,ал.3 СК. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. В изложението към касационната жалба е формулиран правния въпрос, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията си, съгласно т.1. от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва – в случаи на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание чл.23,ал.1 и ал.2 СК, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Ответницата по касационната жалба Б. П. Л., чрез адв.М. А. в писмен отговор е изразила становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. С определение № 206/10.06.2014 г. постановено по настоящото дело производството по делото е спряно на осн.чл.292 ГПК до постановяване на решение по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решение по посоченото тълкувателно дело е постановено на 29.12.2014 г., поради което производството по настоящото дело следва да се възобнови. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежат на касационен контрол и е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло решението от 05.11.2012 г. по гр.дело № 987/2011 г. на Районен съд [населено място] и вместо него е отхвърлен предявения от жалбоподателя П. Т. срещу Б. Л. иск за признаване за установено на основание чл.23,ал.1 СК по отношение на Б. П. Л., че придобития по време на брака между страните недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] площ от 659 кв.м. ведно с построената в имота едноетажна сграда не представлява съпружеска имуществена общност, а е лична собственост на П. Д. Т.. Със същото решение е отхвърлен предявения от П. Т. срещу Б. Л. иск за признаване за установено на основание чл.21ал.4 СК, че Б. П. Л. няма принос за придобиване на гореописания имот и е прекратено производството по предявения от П. Т. срещу Б. Л. иск с пр.осн.чл.29,ал.3 СК. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно чл.21 СК при възмездно придобиване по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното вещните права принадлежат общо на двамата съпрузи, че презумпцията на чл.21,ал.3 СК е оборима. Посочил е, че приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация съгласно чл.23 СК, когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но със средства или права придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл.22 СК. Според въззивния съд от значение за правата на страните в съсобствеността е меродавен моментът, в който юридически става придобиването на правото на собственост съобразно съответния придобивен способ. Прието е, че договорът за покупко-продажба е консенсуален и поражда целените от страните правни последици към момента на подписването му. Приел е също, че когато стойността на имота е заплатена със заем, взет за придобиване на жилището по силата на чл.32 СК е възникнала солидарна отговорност за двамата съпрузи за погасяването му, че получените заемни средства се приобщават към съпружеската имуществена общност. Съдът е посочил, че с оглед вещнопрехвърлителното действие на сделката без правно значение е обстоятелството кой от съпрузите и с какви средства е погасил заема след придобиване на собствеността върху имота, че погасяването на заема или част от него само от единия съпруг не му създава вещни права и не може да промени вече възникналите вещни права в патримониума на съпрузите, че създава само облигационни отношения с оглед изравняване на участието им. Според въззивния съд дори и да се приеме, че П. Т. и Б. Л. са придобили процесния недвижим имот със средства от получения от последната кредит и че той е изплатен със сума, получена от покупко-продажбата на апартамента в[жк]съпрузите са съсобственици при равни права и че презумпцията за съвместен принос в придобиването не е оборена. Съдът е приел, че бившите съпрузи са придобили по време на брака процесния недвижим имот и че след като и двамата са участвали като страна по сделката и са изразили воля за придобиване на имущество те придобиват имуществото в режим на съпружеска имуществена общност, независимо от произхода на вложените при покупката средства. Посочил е, че дори вложените средства за придобиване на имуществото да са били лични на единия от съпрузите следва да се приеме, че той е предоставил половината от тях на другия съпруг на някакво основание, което е без значение за възникване на съпружеската имуществена общност и изключва трансформирането на лично имущество. Въззивният съд се е произнесъл и по евентуалния иск с пр.осн.чл.29,ал.3 СК. Приел е, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила на 02.08.2010 г. решение, че исковата молба е подадена в районен съд [населено място] на 16.12.2011 г. след изтичане на преклузивния срок, предвиден в чл.31 СК и поради това искът е недопустим. По този иск съдът е прекратил производството по делото. По правния въпрос: Съдът преценява, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя. С т.решение № 5/29.12.2014 г. по т.дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.4 е възприето становището, че в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество на осн.чл.23,ал.1 и 2 СК. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с тази практика на ВКС. С оглед на това следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Останалите доводи в изложението на жалбоподателя касаят правилността на обжалваното решение и не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание по тях не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по т.1-ва. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско