Определение № 2613 от 19.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3977/2025 г.

Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от името на Е. Л. У. чрез адв.И. С. касационна жалба с вх.№ 28189 от 08.08.2025 г. срещу решение № 815 от 01.07.2025 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по гр.дело № 1147/2025 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решение № 711/20.02.2025 г., постановено по гр.д. № 2853/2024 г. по описа на Пловдивския районен съд за допускане на съдебна делба между М. Г. К. и Е. Л. У. по отношение на следния недвижим имот – апартамент в [населено място] при квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите. Касаторката счита, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и е нарушил материалния закон като е приел, че не е налице вещно право на ползване в нейна полза. Решението било необосновано и в противоречие с установените обстоятелства, че единствено касаторката заплащала погасителните вноски по кредита, с който е придобит имотът. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК е формулиран процесуално-правният въпрос: Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения във въззивната жалба и длъжен ли е да коментира заключението на вещото лице относно осчетоводяване на процесните суми? Ответникът М. К., чрез пълномощника си адв.И. оспорва наличието на основания за допускане на въззивното решение до касация. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Производството е делбено, първа фаза. Въззивният съд е бил сезиран с жалба от Е. У. срещу решението на районния съд, с което е допусната делба между страните на придобития по време на брака им недвижим имот. Съдът посочил, че с въззивната жалба не се правят конкретни оплаквания против обжалваното решение, но с оглед възраженията срещу предявения от М. К. иск, направени с отговора на исковата молба, изложил съображения за неоснователност на същите. Посочил, че предоставянето на Е. У. на упражняването родителските права по отношение на роденото от брака дете и обстоятелството, че делбеният имот е бил семейно жилище преди прекратяване на брака не съставляват основания за възникване или учредяване на вещно право на ползване, както и не представляват пречка имотът да се допусне до делба. Въпросът кой е погасявал кредита, с който е закупен имотът, било основание за предявяване на претеции по сметки във втората фаза на делбата. Като приел, че апартаментът е придобит от страните по време на брака им, по-късно прекратен с развод и на основание чл.28 СК дяловете на страните са равни, съдът потвърдил първоинстанционното решение съсобственият имот да се допусне до делба при равни квоти. С оглед изложените решаващи мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос не обосновава допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Предвид бланкетния характер на въззивната жалба, поставеният процесуално-правен въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди възраженията в жалбата е неотносим към обжалваното решение. Освен това въззивният съд е изпълнил задължението си да изложи правните си съображения по становищата на страните като е отговорил на възраженията на ответницата в отговора на исковата молба. Така той е действал в съответствие, а не в противоречие с цитираната практика на ВКС по въпроса. Следователно поставеният въпрос не удовлетворява общата и специалната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касация на обжалваното въззивно решение. Ответникът по касация е направил искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Касаторът следва да бъде осъдена да ги заплати в доказания размер от 1022,58 евро (равностойност на 2000 лева). Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение