Определение № 1369 от 22.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4737/2013 г.

Подадена е касационна жалба от Е. Д. от [населено място] срещу решение по гр. д. № 10066/2012 г. на Софийския градски съд. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационна жалба и решения на състави на Върховния касационен съд. Ответникът Г. с изучаване на чужд език „С. В.”, [населено място] не е взел становище. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по иск на Е. Д. за отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”, който й е наложено със заповед № РД 04-2/24. 03. 2009 г. на Началника на Р. инспекторат по образованието, София –град. Софийският градски съд, с въззивно решение от 15. 01. 2013 по гр. д. № 10066/2012 г. е отхвърлил иска. Градският съд е приел, че ищцата е извършила част от нарушенията, описани в дисциплинарната заповед, конкретно посочени, които нарушават държавните образователни изисквания и поставят в опасност обществените отношения, свързани с преподаването и овладяването на знания от учениците. Съдът е отчел извършването и на други нарушения, посочени в заповедта, свързани с правилното водене на документооборота, които макар и формални, поради тяхната многобройност и повтаряемост, разкриват по-висока степен на противоправност. По тези съображения съдът е приел, че е налице трайно неизпълнение на трудовата дисциплина от страна на ищцата и законосъобразно й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС или разрешавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Тези въпроси са конкретизирани в т. 1 – 7 от изложението. По т. 1 и т. 2, жалбоподателката поставя въпроса за задължението на работодателя да опише с думи нарушенията на трудовата дисциплина и да посочи кои трудови задължения са били нарушени, за да се счита, че дисциплинарната заповед е законосъобразна. На л. 6 - 9 от досието на първоинстанционното гр. д. № 27112/2009 г. е приложена заповедта, от която се вижда, че работодателят е описал подробно фактологията на всяко отделно нарушение и посочил кои нормативни правила са били нарушени. При тези данни, въззивният съд е направил преценка за законност на дисциплинарната заповед с оглед нейното съдържание и няма основание да се счита, че е налице отклонение от съдебната практика. Въпросите по т. 3 до т. 6 вкл. от изложението се отнасят да правилното прилагане на закона относно срока за налагане на дисциплинарното наказание – не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, чл. 194, ал. 1 КТ. Жалбоподателката изтъква обстоятелства, че работодателят или дисциплинарно наказващият орган е получил жалби от трети лица, доклад от самата жалбоподателка, документи – доклади от директори на други две училища, относно нарушения на трудовата дисциплина и счита, че получаването на тези писмени актове поставя началото на срока по чл. 194, ал. 1 КТ. Въззивният съд е приел, че двумесечният срок от откриване на нарушението в случая е започнал да тече от 26. 01. 2009 г., когато В РИО София – град е входиран констативния протокол за резултати от извършената проверка в ГИЧЕ „С. В.”. Съдът е преценил, че законовото изискване за „откриване” на нарушението предполага установяване му по един формален начин чрез материална проверка и съответни фактически констатации, а не въз основа на сигнали и жалби, които има само информативно действие. Относно спазването на срока по чл. 194, ал. 1 КТ за едногодишен период от извършване на нарушението, съдът е взел предвид нарушенията извършвани продължавано до края на учебната 2007/2008 г., т. е. до 30. 06. 2008 г. и е дерогирал нарушенията, извършени преди едногодишния срок. По поставените въпроси за сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ не е допуснато отклонение от съдебната практика. По т. 7 от изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателката поставя въпроса за съответствие между тежестта на наказанието и допуснатото нарушение, съобразени ли са обстоятелствата при които то е извършено и поведението на служителя. Този въпрос е по съществото на конкретния спор и може да бъде разглеждан от касационния съд при проверка на въззивното решение по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК при вече допусната касация, но не е основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд