Определение № 24 от 22.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 96/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на синдика на [фирма]-в несъстоятелност-гр. К. срещу определение №371/05.11.2014 г. по т.д. №2971/14 на ВКС, Първо т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на същия жалбоподател срещу въззивно решение № 416 от 07.07.2014 г. по т.д. № 815/13 на П.. Ответниците по частната жалба не изпращат писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че касационната жалба е подадена при действието на чл.280 ал.2 от ГПК в редакцията и в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от тази дата, от която следва, че не подлежат на касационно обжалване решения по търговски дела с цена на иска под 10 000 лева. Настоящият състав на ВКС, ІІ ро т.о. на ТК споделя така изразеното становище по следните съображения: Цената на иска по чл.646 ал.2, т.4 /отм./ ТЗ с предмет недвижим имот се определя по правилата на чл.69 ал.1, т.4 във връзка с т.2 ГПК, т.е. е в зависимост от данъчната оценка на имота, която е 9 590, 70 лева. От изложеното следва, че обжалваното определение за оставяне без разглеждане на касационната жалба се явява правилно и следва да се потвърди, тъй като делото е търговско и цената на иска е под 10 000 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение