Определение № 163 от 30.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2203/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Кооперация „Шуменска заря“ срещу въззивно решение на Шуменски окръжен съд в частта, с която, чрез потвърждаване на първоинстанционното решение, са уважени предявени от ищците Е. Ф., Д. Ж., Й. Й. и Н. А. искове по чл. 58, ал. 1 ЗК.

Ищците оспорват жалбата.

По допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

За да намери за незаконосъобразни оспорените решения на общото събрание на членовете на кооперацията, взети на 02.07.2015 г., въззивният съд е приел, че събранието се е състояло при липса на предвидения в закона и устава кворум от най-малко 12 членове при общ състав 22 членове (чл. 17, ал. 1 ЗК и чл. 22, ал. 1 от устава), както и че не са налице доказателства събранието да е било проведено при условията на спадащ кворум (чл. 17, ал. 2 ЗК и чл. 22, ал. 2 от устава).

Приел е също, че събранието е било свикано и в нарушение на чл. 20, ал. 1-2 от устава, доколкото покани не са били изпратени до 10 от членовете.

Независимо от горното, извода си за незаконосъобразност съдът е мотивирал и със съображенията, че при извършеното от Управителния съвет пренасрочване на събранието от първоначално обявената дата 20.06.2015 г. за 02.07.2015 г. общото събрание се явява проведено в нарушение на процедурата за свикването му, доколкото, след извършеното разгласяване на определената с първоначалното решение на УС дата, съветът не е разполагал с правомощието да го отмени (съобразявайки по аналогия задължителното тълкуване по т. 9 от ТР № 1/2002 на ВКС-ОСГК).

Отделно от това съдът е изложил и съображения, че към момента на вземане на решенията за свикване управителният съвет се е състоял от двама членове, т. е. не е съществувал надлежно конституиран съвет в изискуемия минимален състав от трима членове, поради което взетите от него решения за свикване на събранието са незаконосъобразни от гледна точка на кворум и мнозинство.

По-нататък, във връзка с основния спорен въпрос по делото, съдът е приел, че към момента на провеждане на събранието членовете на кооперацията са били двадесет и двама.

Тази констатация съдът е извел от подробния анализ на представените по делото писмени доказателства от значение за възникването и прекратяването на членството на отделните членове, като след проследяване на настъпилите след учредяването на кооперацията промени е установил, че за редица от членовете не са настъпили предвидените в закона и устава основания за прекратяване на членството, поради което неправилно е било счетено от ответника, че същите не са членове на кооперацията и не следва да бъдат поканени и да участват в общото събрание.

Допускане на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния.

Следва също да се посочи, че извън направените в жалбата оплаквания за неправилност на решението (касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК) не са изложени каквито и да било аргументи за обосноваване на твърдяната очевидна неправилност извън бланкетното позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставят въпросите:

• председателят на кооперация длъжностно лице ли е по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б.“ НК, съответно водената от него книга на член-кооператорите представлява ли официален документ; такава ли е и декларацията за действителните собственици на кооперацията, която се подава до Министерството на културата; следва ли в гражданския процес да се прилага легалната дефиниция за „официален документ“, както и за „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93 НК;

• установената по дело, приключено с влязло в сила решение между същите страни, фактическа обстановка следва ли да се взема под внимание при решаване на последващи правни спорове между същите страни и на същите основания;

• при установен по предходно дело по чл. 58 ЗК брой на член-кооператорите следва ли съдът, разглеждащ следващ иск по чл. 58 ЗК за оспорвани на следващи решения на ОС, да преценява броя на членовете въз основа на доказателства, които са били налице при разглеждането на предхождащото дело или следва да вземе под внимание само нововъзникнали писмени доказателства за факти, настъпили след провеждане на предходното общо събрание, от значение за членствените правоотношения и броя на членовете;

• законосъобразно ли е решението, при чието постановяване съдът при анализа на доказателствата не е спазил направеното от самия него разпределение на доказателствената тежест, което нито е било оспорено от страните, нито е било променено от самия съд.

Първият въпрос не отговаря на общото изискване за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Въпроса за приложимостта на разпоредбите на чл. 93, т. 1 и т. 5 НК в конкретния случай съдът не е обсъждал, съответно не е основал изводите си на такава (приета или отречена) приложимост.

Вторият и третият въпроси – свеждащ се до наличието или липсата на задължителна сила на влязлото в сила решение по иск по чл. 58 ЗК относно броя на член-кооператорите към момента на провеждане на общото събрание, взело оспорените с този иск решения – също не е обсъждан от въззивния съд, съответно не се явява обусловил правните му изводи.

Четвъртият въпрос – относно възможността на съда да променя с решението си вече извършеното в хода на производството разпределение на доказателствената тежест – също не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК предвид пълната липса на доводи за обосноваване на значението му за спора, доколкото не е посочено за кои точно обстоятелства се твърди въззивният съд да е променил с решението си разпределената доказателствена тежест.

И четирите въпроса освен това не удовлетворяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото съдът е основал крайния си извод и на съображенията (посочени по-горе) за незаконосъобразност (поради липса на състав на УС и поради липса на правомощие за отмяна на вече разгласеното решение на свикване на ОС) на решението за свикване на събранието, във връзка с които не са въведени нито основания за допускане по чл. 280 ГПК, нито касационни основания по чл. 281 ГПК.

Независимо от горното, и по четирите въпроса не се обосновава наличие и на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се – по всички въпроси - липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На ищците разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК не се следват поради липсата на направено искане за това и на представени доказателства.

С тези мотиви съдът