Определение № 1318 от 11.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 605/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение на Ловците и риболовците „Чернатица“, [населено място], [община], област Смолян, чрез адв.Б. К., срещу решение № 323/13.11.2025г. по възз.т.д.№ 374/2025г. на Апелативен съд - Пловдив. С него е потвърдено решение № 19/07.04.2025г. по т.д.№ 32/2024г. на Окръжен съд - Смолян, с което, на осн. чл.25 ЗЮЛНЦ, по предявения от Р. И. М. иск, е отменено решение от 31.05.2024г. на Общото събрание на сдружението, с което е потвърдено решение от 12.04.2024г. на Управителния съвет на сдружението за налагане на ищеца Р. М. на наказанието „изключване“.

В касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост на решението ( т.2 на чл.281 ГПК), поради липса на правен интерес от иска, основан на твърдения, че към момента на решенията на управителния съвет и на общото събрание ищецът не е бил член на Сдружението. Въведени са и основанията за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, основани на доводи, че не е съобразен фактът, че ловната дружина не е ЮЛ и не може да взема решения.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са въведени основанията за допускане на касационно обжалване по т. 1., предл. посл. и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:

1. От кой момент се счита за започнала процедура по изключване на ловеца от сдружението: от решението на ОС на ловната дружинка или от решението на УС на сдружението?

2. Налице ли е бил правен интерес на ищеца да предяви настоящия иск, при положение, че към 12.02.2024г. – датата на постановяване на решението на УС на сдружението той вече е бил член на друго сдружение?

С писмен отговор ответникът по касация, ищецът Р. М., чрез адв. М. П., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:

Пред въззивната инстанция е установено и безспорно, че на проведеното на 16.03.2024г. общо събрание на ловна дружина „Среброто“ е взето решение ищецът да бъде предложен за изключване от дружината и от сдружението; на проведеното на 12.04.2024г. заседание на Управителния съвет на сдружението е взето решението за изключване на ищеца от сдружението, а на проведеното на 31.05.2024г. общо събрание на сдружението е оставена без уважение жалбата на ищеца срещу решението на Общото събрание за изключването му.

Съставът на апелативния съд е приел, че искът е предявен от надлежна страна, доколкото ищецът, няма спор, е бил член на сдружението към релевантния момент на стартиране на многофазната според устава на сдружението процедура за изключване на ищеца– датата на провеждане на общото събрание на дружината, разполагащо с правомощия според устава на сдружението да отправя предложение до управителния съвет за налагане на наказания на членовете й. Съответно е приел за правно ирелевантно обстоятелство евентуалната заверка на ловния билет на ищеца в друга ловна дружина след провеждане на общото събрание на дружината. При обсъждане на въведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на решението на общото събрание на сдружението съставът на апелативния съд е приел, че, при доказателствена тежест за сдружението, не са ангажирани доказателства за свикването му законосъобразно, конкретно за вземане на решение от управителния съвет на сдружението за свикване на общото събрание на сдружението и за надлежното му разгласяване. Отделно от това, въззивният съд е констатирал, че наложеното на ищеца наказание „изключване“ не е предвидено в устава на сдружението, в който е предвидено, че срокът за изключване се определя от управителния съвет и не може да бъде по-малък от 2 години, следователно според устава на сдружението наказанието „изключване“ не може да бъде наложено безсрочно. Друго посочено от въззивния съд основание за незаконосъобразност на решението на общото събрание е, че от съдържанието на протоколите на общото събрание на дружината и от заседанието на управителния съвет не е напълно обективно установено за кои конкретни нарушения на закона и устава е наложено на ищеца най-тежкото наказание „изключване“. Условно приемайки, че приложените на л.17 от първоинстанционното производство доказателства обективират факти, релевантни към изключването на ищеца, е счел, че те не обосновават някое от предвидените в устава на сдружението основания за изключване. Изложено е, че, видно от приложеното свидетелство за съдимост, ищецът е неосъждан, не е доказано да е извършил деяния, които могат да се квалифицират като бракониерство или да са налице други визирани в чл.24, ал.2 от устава обстоятелства, които да послужат за основание за изключването на ищеца.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

При служебната проверка не се констатира вероятност въззивното решение да е нищожно и/или недопустимо. Правният интерес на ищеца от иска за отмяна на решението на общото събрание произтича от въведените и неоспорени твърдения, че е бил член на сдружението към момента на иницииране на предвидената в устава на сдружението процедура за изключването му.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по поставените от касатора въпроси произтича от отсъствието на общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е безпредметно обсъждането на въведените допълнителни предпоставки за достъп до касация по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите не са правни, а фактологични, доколкото изискват проверка на данните по делото и са свързани с правилността, която е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство.

С оглед на този изход на касатора не се дължат разноски. Такива не се присъждат и на ответника, поради липса на данни за извършването им.

Поради изложеното, съставът на I т. о.