Определение № 3073 от 18.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3337/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Адессо Кредит България“ ООД против решение № 156 от 06.03.2023 г. по в.гр.д.№ 546 от 2022 г. на Софийския окръжен съд, III въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 260016 от 21.04.2022 г. по гр.д.№ 762 от 2020 г. на Ботевградския районен съд за уважаване на предявените от Г. К. П. /починала и заместена в хода на процеса от наследницата си М. И. П./ срещу П. К. Г. и „Адессо Кредит България“ ООД искове:

1. с правно основание чл.440 ГПК за признаване за установено между страните, че П. К. Г. не е собственик на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от УПИ * в кв.* по регулационния план на [населено място], общ.Б., Софийска област, заедно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 45 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 20 кв.м., върху който имот е насочено принудителното изпълнение по изп.д.№ 97 от 2018 г. по описа на ДСИ при РС- Ботевград, по което изпълнително дело „Адессо Кредит България“ ООД е взискател, а П. К. Г.- длъжник и

2. с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.167, ал.3 ЗЗД за признаване за установено между страните, че сключеният между „Адессо Кредит България“ ООД и П. К. Г. с нотариален акт № 3 от 27.04.2017 г. договор за ипотека върху горепосочения имот е нищожен, като противоречащ на закона и на основание чл.179, ал.1, т.2 ГПК е постановено заличаване от Службата по вписванията по реда на чл.179, ал.2 ЗЗД на вписаната договорна ипотека от 27.04.2017 г.

В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие с решение № 4 от 28.06.2021 г. по гр.д.№ 2796 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о., в което е прието, че ипотекарният кредитор не е необходим другар на ответника в производството по унищожаване на сделка между ответника- длъжник и праводателя му и че въпреки неизгодното за ипотекарния кредитор решение по това дело ипотечното му право върху имота продължава да съществува, независимо от изхода на спора.

Посочени са следните въпроси, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Следва ли въззивният съд да обсъжда всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност ?

2. Следва ли въззивният съд да обсъди и въпроса дали близките родствени отношения между страните по сделката изключват твърденията за неразбиране от страна на Г. К., че на 14.03.2014 г. е продала имота си на П. К. и дали при наличието на такива роднински отношения са налице предпоставките на хипотезите на чл.29, ал.1 ЗЗД ?

3. Продължава ли да съществува за ипотекарния кредитор ипотечното му право върху имот, по отношение на който със съдебно решение е унищожен поради измама договор за покупко-продажба, предхождащ учредяването на ипотеката ?

4. Следва ли да бъде заличена на основание чл.179, ал.1, т.2 ЗЗД от Службата по вписванията вписана договорна ипотека, въпреки че тя е сключена при обстоятелства, установяващи по безспорен и категоричен начин правото на собственост върху имота, послужил за обезпечение и едва при последващо започване на принудително изпълнение върху този имот се започва претендиране от страна на продавача, че е измамен при сключването на договора за продажба на ипотекирания имот ?

В писмен отговор от 26.07.2023 г. ответницата по жалбата М. И. П. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Ответникът П. К. Г. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в едномесечния срок по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост върху недвижим имот и за нищожност на договорна ипотека, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, независимо от цената на иска, ако са налице някои от предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Процесният имот е бил собственост на Г. К. П.. С нотариален акт № 124 от 14.03.2014 г. Г. П. е продала имота на ответника П. К. Г.. С нотариален акт № 3 от 27.04.2017 г. П. Г. е ипотекирал имота в полза на втория ответник по настоящото дело „Адессо Кредит България“ ООД като обезпечение на вземания по сключен между тях договор за кредит. През 2019 г. Г. П. е предявила срещу П. Г. иск за унищожаване поради измама на договора за покупко-продажба от 14.03.2014 г. Този иск е бил уважен с решение № 192 от 26.07.2019 г. по гр.д.№ 173 от 2019 г. на Ботевградския районен съд, което е влязло в сила на 17.08.2019 г. Междувременно е било образувано изп.д.№ 97 от 2018 г. по молба на „Адессо Кредит България“ ООД въз основа на изпълнителен лист срещу длъжника П. Г. за събиране на вземанията по договора за кредит. По това изпълнително дело принудителното изпълнение било насочено срещу процесния ипотекиран от взискателя имот.

При така установената фактическа обстановка, съдът е достигнал до следните правни изводи: Тъй като унищожаването на договора от 14.03.2014 г. имало обратно и конститутивно действие, то имало сила и по отношение на третите лица, които не са били адресати на потестативното право и не са били страна по делото за унищожаване на договора. В това се състояла противопоставимостта на решението спрямо всички /действието му спрямо всички/. Зачитането на конститутивното действие на решението за унищожаване на договора било несъвместимо с оспорване от трети лица на материалноправната промяна в отношенията между страните по унищожения договор. Това означавало, че ответникът „Адессо Кредит България“ ООД не можел да релевира възражение, че съдебното решение, с което е бил унищожен договорът за продажба от 14.03.2014 г., не може да му бъде противопоставено, тъй като не е участвал в това дело и не е обвързан със силата на пресъдено нещо на решението по него. При уважаването на иск по чл.29, ал.1 ЗЗД отпадали с обратна сила не само правата на непосредствения приобретател по атакувания акт, но и на последващите приобретатели /трети лица/. Само в някои случаи законът предвиждал изключение /че унищожаването, развалянето или отмяната на акта не може да засегне правата на трети лица, на които имотът е бил прехвърлен преди вписването на исковата молба /чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.87, ал.3 ЗЗД, чл.135, ал.1 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД и чл.37,ал.1 ЗН/, в които случаи се проявявало оповестително-защитното действие на вписването на исковата молба. Вписването на исковата молба по чл.29, ал.1 ЗЗД обаче нямало такова оповестително-защитно действие и поради това ответниците по настоящото дело не разполагали с противопоставими на ищцата права върху имота. Поради това съдът е приел, че процесният имот не принадлежи на ответника П. Г. и предвид обратното действие на решението от 26.07.2019 г. за унищожаване на договора от 14.03.2014 г., не му е принадлежал и при учредяването на договорната ипотека на 27.04.2017 г. Поради това и съгласно чл.167, ал.3 ЗЗД договорът за ипотека на имота, сключен на 27.04.2017 г., бил нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД като противоречащ на закона. По тези съображения въззивният съд е приел, че е правилно първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Г. П. /починала в хода на делото и заместена от наследницата си М. П./ иск по чл.440 ГПК отрицателен установителен иск върху процесния имот и иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.167, ал.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договорната ипотека от 27.04.2017 г.

С оглед тези мотиви на съда касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречието му с посоченото от касатора решение № 4 от 28.06.2021 г. по гр.д.№ 2796 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о., в което е прието, че ипотекарният кредитор не е необходим другар на ответника в производството по предявен иск за унищожаване на сделка между ипотекарен длъжник и праводателя му и че въпреки неизгодното за ипотекарния кредитор решение по това дело /по което той не е бил страна/ ипотечното му право върху имота продължава да съществува. Противоречието е констатирано по третия поставен от касатора и доуточнен от ВКС правен въпрос, който е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: Продължава ли да съществува за ипотекарния кредитор ипотечно право върху имот, ако след учредяването на това ипотечно право, по предявен от първоначалния собственик на имота срещу ипотекарния длъжник иск е постановено и влязло в сила решение за унищожаване поради измама на договора за покупко-продажба, сключен между първоначалния собственик и ипотекарния длъжник ?

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение