Определение № 712 от 03.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1882/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. А. В. К., представляван от адвокат М. К. е подал касационна жалба срещу решение № 1192 от 29.06.2009 г. по гр.д. № 2532 от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, 8 граждански състав в частта, с която е отменено решение № 112 от 15.07.2008 г. по гр.д. № 2690 от 2007 г. на Пловдивския районен съд, 6 състав и е допусната делба при равни квоти между касатора и неговата съпруга С. Й. К. и В. К. К. на дворно място с площ от.... кв.м., ведно с построената масивна жилищна сграда с площ от.... кв.м., паянтов навес, подобрения и насаждения, съставляващ им. пл. № .... по ЗРП на [населено място] от ..... г. С това решение е отхвърлен иска за делба по отношение на С. В. С. и М. В. С.. В тази част решението е влязло в сила. В жалбата детайлно са развити оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата и съпоставянето им с доводите и възраженията на страните. Инвокират оплаквания и за необоснованост на съдебния акт. Към жалбата е представено изложение, в което се касатора заявява искане за допускане на касационното обжалване на въззивното решение при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите относно приложимостта на разпоредбите чл.68 ЗС, чл.69 ЗС и чл. 79 ЗС, като поставя материално правните въпроси за възможността да бъде придобит един имот по давност само въз основа на обстоятелството, че дадено лице живее в него и полага грижи за неговото естествено запазване и необходимо ли е да се установи характера на вътрешните отношения между лицата, които претендират придобиването на имота на оригинерно основание.. Посочва се и процесуален въпрос касаещ задължението на съда да обсъди противоречията между свидетелските показания и писмените доказателства като изложи съображения за това. Като цяло изложението съдържа касационни оплаквания, които са различни от основанията за допускане на касационна проверка на решението с оглед създадената факултативна касация. Ответницата Василка К. К. е представила отговор, в който подържа, че въведените в жалбата оплаквания са по съществото на спора и не представляват основания в предметното поле на чл.280, ал.1, т.1-2 ГПК. Ответниците С. В. С. и М. В. С. не са депозирали становище. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на А. В. К. по поставените материално правен и процесуален въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Пловдивския окръжен съд е допуснал при равни квоти делба на съсобственото дворно място с площ от .... кв.м., ведно с построената масивна жилищна сграда с площ от .... кв.м., паянтов навес, подобрения и насаждения, съставляващ им. пл. № ... по ЗРП на [населено място] от ... г. между ищцата В. К. К. и касатора А. В. К. и неговата съпруга С. Й. К. като е приел че те съвместно са го придобили на оригинерно основание – придобивна давност. За да достигне до тези изводи е намерил за установени следните факти: На 29.06.1976 г. е починал В. А. К. – баща на касатора и съпруг на ответницата Василка К. /у-ние за наследници № .... от ..... г. /. Касатора А. К. е сключил брак със С. К. през 1970 г. В. А. К. е оставил наследници и две дъщери С. В. С. и М. В. С. по отношение на които иска за делба е отхвърлен и решението не е било обжалвано от тях. Съдът е обсъдил показанията на свидетелите, които са били поискани за установяване на фактическата власт върху имота, периода през които е бил владян и анимуса на страните, като ги е съпоставил с представените писмени доказателства, с което е осъществил задължението си по чл.12 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения процесуален въпрос за приложението на чл.188 ал.1 ГПК/отм./ отм./, чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК. При противоречиви показания на свидетелите на страните относно осъществяваната фактическа власт върху имота, съдът е изложил съображения защо дава вяра на едни от тях и не кредитира показанията на други. Доводите на касатора на неправилност на изводите на съда при обсъждане на техните показания не могат да бъдат обсъждани в производството по допускане на касационно обжалване, тъй като не са относими към основанията по чл.280, ал.1 ГПК, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Не следва да се допуска касационна проверка на решението и по поставеният материално правен въпрос за елементите от фактическият състав на придобивната давност, тъй като фактите по делото са разгледани в съответствие с практиката на ВКС по посочените текстове на Закона за собствеността. Прието е че от 1992 г. до 2000 г. майката и семейството на сина са осъществявали съвместно владение на имота. Тук следва да се отбележи, че осъществяваната фактическа власт до 1991 г. е без0 правно значение тъй като едва през 1991 г. е отменен чл.29 ЗСГ, който препятстваше придобиването по давност на недвижимите имоти. Това обстоятелство пречи на касатора, макар той да се е снабдил с нотариален акт № ..., т...., н.д. №.... от ..... г. да установи право на собственост на оригинерно основание защото към този момент не е бил изтекъл необходимия десет годишен давностен срок. Пловдивския окръжен съд е посочил още един довод за това, че касатора и неговата съпруга не са изключителни собственици в режим на имуществена общност на имота, а именно обстоятелството, че не са отблъснали с реални действия владението на ответницата, която през целия срок е владяла имота като свой. Тези обстоятелства, които подробно са били обсъдени в аргументация към решението са мотивирали съда да приеме, че е установено съвладение, което е продължило повече от десет години, поради което е налице съсобственост при равни дялове. Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК по поставените въпроси, тъй като не е налице колебание в практиката при разрешаването им. Разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК защото изведените от касатора вопраси касаят изводите на въззивният съд по съществото на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,