Определение № 2922 от 26.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1611/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗАД „Армеец“ АД срещу въззивно решение на Апелативен съд – Велико Търново. Ищецът А. Г. оспорва жалбата. По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което ответникът на основание чл. 432, ал. 1 КЗ е осъден да заплати на ищеца сумата 160 000 лв., заедно със законната лихва, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщерята на ищеца, настъпила при пътно-транспортно произшествие, причинено от водач със застрахована при ответника гражданска отговорност. Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1) как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2) включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, обществено-икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези условия; 3) включва ли се в съдържанието на “редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди“ по смисъла на т. II от ППВС № 4/1968 г. практиката на съдилищата по близки случаи, без да има големи различия в установените обстоятелства, постановени в период, близък към момента на процесното увреждане; 4) следва ли въззивният съд, при постановяване на своето решение, да вземе предвид, обсъди и разгледа целия доказателствен материал, събран по делото, и да изложи мотиви относно това кои доказателства кредитира и кои не и защо; 5) необходимо ли е да се изложат мотиви във връзка с определения размер на обезщетението, над обичайните такива в аналогични случаи, за да стане ясно какви са причините за приетото за справедливо обезщетение и липсата на такива мотиви представлява ли нарушение на процесуалния закон? Първите три въпроса се свеждат до приложението на критериите за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД. По този въпрос е установена последователна практика, изразена в ППВС № 4/1968 г. и редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят размера на вредата. Определящо е наличието на връзка между съответните обстоятелства и вредата, а не само по себе си видът на обстоятелствата. Тези обстоятелства могат да бъдат от най-различно естество и да имат различна относителна тежест съобразно особеностите на конкретния случай. С оглед на това допустимо е съдът по същество да не съобрази дадени обстоятелства, които, макар и обичайно значими за наличието на вреда в сходни случаи, не са налице в конкретния случай, и обратно – да съобрази обстоятелства, които, макар и да не са сред неизчерпателно посочените в постановлението, в конкретния случай да се намират във връзка с подлежащите на обезщетяване страдания. Въпрос на конкретните особености на случая е и преценката относно тежестта на установените и подлежащи на съобразяване обстоятелства, т. е. преценката на тяхното значение в рамките на общата съвкупност във всеки отделен случай. На така установената практика изводите на въззивния съд не противоречат, доколкото съдът е съобразил установените в конкретния случай (и релевантни според установените критерии) обстоятелства и е преценил относителната им тежест за настъпването на вредата, съобразявайки както обстоятелствата, обуславящи по-висок размер на обезщетението, така и тези, налагащи намаляването му (пълнолетието на пострадалата и създаденото собствено семейство при липса на особена зависимост, съвместно съжителство или други специфични житейски обстоятелства, обосноваващи извод за по-висок интензитет на страданието). Правилността на тази преценка по отношение на кръга и значението на съобразените от въззивния съд обстоятелства, до чието оспорване всъщност се свеждат доводите на жалбоподателя, като въпрос по съществото на спора не подлежи на проверка в настоящата фаза на касационното производство. Последните два въпроса, отнасящи се до задълженията на въззивния съд при постановяване на решението по съществото на спора, не удовлетворяват общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК. С дадената обща формулировка въпросите са относими към всяко исково производство, поради което задължение на жалбоподателя е да обоснове значимостта им за конкретното дело, като посочи конкретните доказателства, факти и доводи от значение за крайния правен извод, които според него въззивният съд не е обсъдил. При липса на такава конкретизация отсъства общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като не се обосновава изискването въпросът да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. В настоящия случай не се сочат конкретни доказателства, факти и доводи, които да са останали необсъдени от въззивния съд. Изложената в жалбата аргументация се свежда общо до твърденията, че съдът не е анализирал и не е взел предвид безспорно установени факти и обстоятелства от значение за размера на обезщетението, а само формално е посочил кои обстоятелства следва да се отчитат, без реално да съпостави относимите факти с действително справедливия размер на обезщетението, че не е отчел в достатъчна степен всички критерии от значение за този размер и че е пропуснал да отдаде нужното значение и не е съобразил обществено-икономическата конюнктура към датата на деликта. Не се сочи следователно конкретен процесуален пропуск на съда, в каквато насока са поставените процесуални въпроси, а се оспорва правилността на извършената преценка на относителната тежест на установените обстоятелства, която, както е посочено и по-горе, не подлежи на проверка в първата фаза на касационното производство. Не е обоснована следователно значимостта на поставените въпроси за настоящото производство като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. Независимо от съдържащото се в отговора искане разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК за касационното производство на ищеца не се дължат поради липсата на доказателства такива да са направени. С тези мотиви съдът