Определение № 228 от 24.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1524/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Адиг Агро“ ЕООД срещу решение № 110 от 18.03.2024г. по в.т.д. № 388/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 81 от 24.02.2023г. по т.д. № 616/2021г. на Окръжен съд – Пловдив. С потвърденото решение е бил отхвърлен предявеният по реда на чл. 134 от ЗЗД частичен иск на касатора, кредитор на „Кей Пи Кей Кансалтинг“ ЕООД (в ликвидация), срещу К. П. К. за заплащане на „Кей Пи Кей Кансалтинг“ ЕООД (в ликвидация) на сумата от 54 923. 81 лева, парични средства, предадени за пазене с протокол от 31.12.2016г., със законната лихва от 11.08.2021г., датата на исковата молба, до окончателното плащане.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Апелативният съд не е обсъдил заключението на вещото лице, от което е видно осчетоводяването на процесната сума. Не е съобразено изявлението на управителя пред органите на НАП, че сумата от 260 000 лева е предадена на управителя К., както и че в производството по несъстоятелност по т.д. № 149/2018г. на Окръжен съд – Пловдив се съдържат данни за заявено от дружеството предаване на сумата. Управителят е освободен от отговорност за дейността си, но е видно от протокола от 19.06.2018г., че съдружниците К. К. и съпругът й К. К. се освобождават сами от такава отговорност. Въззивната инстанция е дължала обсъждане на тези факти.

Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и предявеният иск – уважен.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради противоречие на решението с практика на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Има ли процесуално задължение въззивният съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени във въззивната жалба, и в тази връзка длъжен ли е въззивният съд да коментира неоспорено и прието заключение на вещо лице за начина на осчетоводяване на процесната сума ?

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 57 от 02.03.2011г. по гр.д. № 1416/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 34 от 22.02.2012г. по гр.д. № 652/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 37 от 29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 536 от 19.12.2012г. по гр.д. № 89/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о.,

2. Следва ли въззивният съд при постановяване на решението да обсъди всички релевантни доказателства и доводи на страните?

Страната се позовава на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и на решение № 43 от 04.06.2014г. по т.д. № 213/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

3. Следва ли въззвният съд при постановяване на решението си да направи преценка от фактическа страна на всички спорни обстоятелства и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка?

Във връзка с въпроса е посочено решение № 81 от 24.02.2023г. по т.д. № 616/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

„Кей Пи Кей Кансалтинг“ ЕООД (в ликвидация) не е дало становище по жалбата.

От насрещната страна К. П. К. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

С исковата си молба и уточняваща молба по делото касаторът-ищец е изложил, че с влязло в сила решение на Окръжен съд – Пловдив по т.д. № 855/2019г. „Кей Пи Кей Кансалтинг“ ЕООД е било осъдено да му заплати общо 54 923. 81 лева, от които 40 036. 80 лева главница, 10 165. 71 лева обезщетение за забава и 4 721. 30 лева разноски. Сумата не е била платена, нито събрана в образувано изпълнително дело. Поради това на основание чл. 134 от ЗЗД е било поискано осъждането на К. П. К., длъжник на „Кей Пи Кей Кансалтинг“ ЕООД, да заплати сумата 54 923. 81 лева, част от нейно парично задължение към дружеството в общ размер на 260 000 лева. Съгласно изложеното в исковата молба през 2016г. К. П. К. е била управител на „Кей Пи Кей Кансалтинг“ ЕООД и сумата от 260 000 лева й е била предадена за съхранение с протокол от 31.12.2016г. Тя подлежи на връщане, като се касае за договор за влог. Посочено е било също, че по молба на касатора по чл. 625 от ТЗ е било образувано т.д. № 149/2018г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, но с решение от 10.12.2018г., влязло в сила, искането за откриване на производство по несъстоятелност на „Кей Пи Кей Кансалтинг“ ЕООД е било отхвърлено. От състава на Окръжен съд – Пловдив е било прието, че съгласно счетоводните записвания при дружеството, към 31.12.2016г. то има вземане към К. П. К. за сума от 260 000 лева и „Кей Пи Кей Кансалтинг“ ЕООД не е неплатежоспособно или свръхзадължено.

„Кей Пи Кей Консалтинг“ ЕООД, конституирано като съищец в производството, не е дало становище по предявения иск.

Ответникът К. П. К. е подала отговор, за който е било прието, че е просрочен. В хода на делото тя е оспорвала предаването на сума от 260 000 лева за пазене.

По делото не е бил представян и не е бил приеман като доказателство твърденият от касатора - ищец като съставен протокол от 31.12.2016г. за предаване на сума от 260 000 лева на К. П. К. за пазене. По искане на „Адиг Агро“ ЕООД е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да установи осчетоводено ли е вземане за 260 000 лева в полза на „Кей Пи Кей Кансалтинг“ ЕООД, връщана ли е сумата, отразено ли е това, както и дали счетоводството на дружеството е водено редовно. Съгласно заключението на вещото лице по експертизата сума на вземане в размер на 260 000 лева е била осчетоводена и отразена по Дт на счетоводна сметка 498 „Други дебитори“ с подсметка 498/2 „Други вземания краткострочни“ с партида К. К.. В два протокола на НАП Пловдив от 20.03.2018г. и 16.05.2018г., изготвени въз основа на счетоводни документи на дружеството, се е съдържала същата информация. Протокол, с който сумата да е била предадена, не е бил открит като наличен. Не е имало данни за вида на вземането и падежа. Също съгласно наличните счетоводни регистри сумата от 260 000 лева е била върната/възстановена от управителя в касата на дружеството на 31.01.2017г., за което е била взета счетоводна операция, видно от хронологията на Журнала на сметка 500“Каса в левове“ за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. Увеличена е била наличността на парични средства в касата в левове и е било намалено вземането от сметка 498/2. Основанието за счетоводното записване е било „Възстановяване на касовата наличност“. Вещото лице е заключило още, че за периода от 2016г. до април 2018г. „Кей Пи Кей Кансалтинг“ ЕООД е водило своите счетоводни книги съгласно приложимото счетоводно и данъчно законодателство.

При изслушване на заключението (открито съдебно заседание на 24.10.2023г.) е било уточнено, че за връщане на сумата от 260 000 лева не е имало издаден приходен касов ордер. Не е имало издаван и разходен касов ордер, когато сумата е била извадена.

До 28.03.2017г. „Кей Пи Кей Кансалтинг“ е било дружество с едноличен собственик на капитала и управител К. П. К.. На 28.03.2017г. е била вписана промяна във формата (дружество с ограничена отговорност с двама съдружници – К. и нейния съпруг), а след това (от 30.06.2018г.) едноличен собственик на капитала е станал В. Н. П.. При прехвърляне на дружествените дялове през 2018г. не е имало установени задължения. Имало е изискуеми публични задължения от 12 948. 54 лева за начислен данък печалба за 2017г., които са били погасени преди прехвърляне на дружествените дялове. Тогава ответницата К. П. К. е била освободена от отговорност като управител с решение на общото събрание на съдружниците по реда на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ (протокол от 19.06.2018г.).

Към делото е било приложено т.д. № 149/2018г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, образувано по молба на касатора по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност срещу „Кей Пи Кей Кансалтинг“ ЕООД. Молбата е била отхвърлена.

Въз основа на тези събрани доказателства с решение № 81 от 24.02.2023г. по т.д. № 616/2021г. на Окръжен съд – Пловдив искът на „Адиг Агро“ ЕООД е бил отхвърлен като недоказан – останало е недоказано съществуването на задължение на К. П. К. към „Кей Пи Кей Кансалтинг“ ЕООД. По-конкретно, според съда, не е било установено предаване на сума от 260 000 лева. Липсвал е съставен протокол за такова предаване, разходен касов ордер или друг първичен счетоводен документ, който да обосновава счетоводното отразяване на вземане на „Кей Пи Кей Кансалтинг“ ЕООД срещу К. П. К. за такава сума. Договорът за влог е реален договор, като предаването на вложената вещ съставлява елемент от фактическия състав от възникване на правоотношението. Също според състава на Окръжен съд – Пловдив дори да се приеме, на база счетоводните вписвания, че такова отношение е възникнало, то от същите вписвания следва, че предадената сума е възстановена в касата на „Кей Пи Кей Кансалтинг“ ЕООД. Фактът е неизгоден за ищцовата страна и удостоверяването му в счетоводните регистри съставлява извънсъдебно признание, което се ползва с доказателствена сила срещу страната, която го е направила. Действително липсват първични счетоводни документи за връщане на сумата, но такива липсват и за предаването й. За касовата наличност К. П. К. е отговаряла съгласно чл. 145 от ТЗ, но тя е била освободена от отговорност като управител, индиция за недължими към дружеството суми.

Изводите на Окръжен съд – Пловдив са били споделени изцяло от състава на Апелативен съд – Пловдив, потвърдил първоинстанционното решение. Този съд е допълнил, че липсват доказателства, удостоверяващи изявления, че едната страна в качеството си на влогодател е предала, а другата в качеството си на влогоприемател е получила сума от 260 000 лева.

С оглед тези изложени обстоятелства, поставените от касатора три процесуалноправни въпроса относно задължението на въззивния съд да мотивира решението си, отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросите са част от правния спор и обуславят изводите на въззивния съд (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно заявеното в касационната жалба, въззивният съд не е съобразил оплакванията на „Адиг Агро“ ЕООД, изложени във въззивната жалба на дружеството, и не е обсъдил в съвкупност събраните доказателства - заключението на съдебно-счетоводната експертиза, протоколите на НАП Пловдив от 20.03.2018г. и 16.05.2018г., воденото производство по т.д. № 149/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, приключило с отхвърляне на молбата по чл. 625 от ТЗ на касатора, както и обстоятелствата, при които е бил съставен протоколът от 19.06.2018г.

Не е налице поддържаното във връзка с въпросите допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения, както и от практиката на Върховния касационен съд.

Съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, прието при действието на ГПК (отм.), но приложимо и при действащия ГПК от 2007г. (в сила от 01.03.2008г.), мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по същество на спора; въззивната инстанция трябва да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), прието при действащия ГПК, уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор. Разрешението в посочените тълкувателни решения се потвърждава в трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, за което самият касатор е посочил съдебни решения. Въззивният съд е длъжен, когато потвърждава първоинстанционното решение, независимо дали чрез препращане към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК.

В случая, противно на оплакванията в касационната жалба, въззивният съд е обсъдил заключението на допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза и е отговорил на оплакванията на касатора във въззивната жалба срещу изводите на първоинстанционния съд, че по делото не се установява предаването на сума от 260 000 лева на К. П. К., управител на „Кей Пи Кей Кансалтинг“ ЕООД, със задължение тя да бъде съхранявана и върната. Съгласно възприетото от въззивния съд, споделил изводите на Окръжен съд – Пловдив, въпреки счетоводните записвания при дружеството за вземане срещу К. П. К., е липсвал съставен протокол за предаване на сумата, издаден разходен касов ордер или друг първичен счетоводен документ, установяващ вземането, а дори да се приеме, на база счетоводните записвания, че такава сума е била предадена (възникнали са отношения по договор за влог), то също от счетоводните записи следва, че сумата е била възстановена в касата на „Кей Пи Кей Кансалтинг“ ЕООД.

Протоколите на НАП Пловдив от 20.03.2018г. и 16.05.2018г. са били основани на счетоводните документи и записвания при „Кей Пи Кей Кансалтинг“ ЕООД, както и единствено въз основа на счетоводните записвания са били приетите обстоятелство относно финансово-икономическото състояние на дружеството по т.д. № 149/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, образувано по молба по чл. 625 от ТЗ на касатора. Поради това съобразяването или не на тези обстоятелства и доказателства не може да се приеме за относимо към решаващите изводи на въззивния съд.

Това е и по отношение на протокола от 19.06.2018г. на общо събрание на съдружниците на „Кей Пи Кей Кансалтинг“ за освобождаване на К. П. К. от отговорност като управител по реда на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ. Липсата на воден иск по чл. 145 от ТЗ, съответно наличието на решение по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ, са били приети единствено като косвени доказателства за това, че не е имало задължения на управителя на „Кей Пи Кей Кансалтинг“ към дружеството. Установяването на такива задължения, според въззивния съд, е било в доказателствена тежест на касатора – ищец по иска по чл. 134 от ЗЗД, но е останало недоказано.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив.

С подадения отговор на касационната жалба адвокат С. Г. Й., процесуален представител на К. П. К., е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, съгласно уговорка между страните за предоставена безплатна правна помощ (договор от 13.06.2024г., сключен с Еднолично адвокатско дружество „Й.“). С оглед обжалваемия интерес по делото, фактическата и правна сложност на спора и конкретно извършените от адвоката действия следва да бъде присъдено възнаграждение от 1 300 лева или 1 560 лева с ДДС (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).

Воден от горното съдът