Определение № 681 от 02.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1089/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. Р., чрез адв. В. К., срещу решение № 249 от 12.12.2016г г. по в. гр.д. № 498/2016 г на Шуменски окръжен съд., с което, след отмяна на решение № 143 от 09.08.2016г. на Районен съд - Велики Преслав, срещу касаторката е уважен установителен иск по чл.422 ГПК във вр. чл.240 ЗЗД за главница в размер на 5000 лв, дължима по договор за заем, както и за сумата 3300 лв договорна лихва за исковия преиод, въз основа на същия договор. С жалбата се иска отмяна на въззивното решение като неправилно, при позоваване на трите основания по чл. чл. 281, т. 3 ГПК. В отделно представено изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се извеждат три въпроса: за значението на формулирания при сключването на договора за заем израз „дава в заем” равнозначен ли е на фактическо предаване; за получаване на сумата на различно основание ,а не по договор за заем и за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения. Навеждат се специалните основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответната страна Б. И. К.,чрез пълномощника си адв. П. П. и адв Л. П., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е изразила писмено становище по жалбата, която на първо място счита за недопустима, предвид цената на иска .Претендират се разноски за защита в касационното производство .Приложен е договор за правна помощ за платено адвокатско възнаграждение от 500 лева. Върховният касационен съд, състав на III- то г.о., като съобрази данните по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация, но се явява процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК като насочена срещу решение по иск за главница с цена до 5000 лв., като лихвите върху главницата също са под този размер. В тази връзка възраженията на ответницата по жалбата са основателни, наред с това Върховен касационен съд служебно следи за допустимостта на касационните жалби. В случая цената на иска съвпада със сумата, претендирана по облигационното правоотношение като неизпълено задължение по договор за паричен заем, тя е точно 5 000 лева. Случаят попада в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед предвидения в нормата праг за допустимост на касационното обжалване Като недопустима, касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено. Ответницата по касационната жалба претендира разноски, установени в размер на 500 лева. Приложен е списък, разноските следва да се присъдят. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на състав на III- то г.о.,