Определение № 1742 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2513/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. В. от [населено място], Пловдивска област, срещу въззивно решение № 364 от 22.03.2023 г. по в. гр. д. № 68/2022 г. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. С обжалваното решение е допуснато на основание чл. 251 ГПК тълкуване на решение № 435 от 06.04.2022 г. по в. гр. д. № 68/2022 г. на Пловдивския окръжен съд в следния смисъл: обжалваното решение № 262500 от 15.11.2021 г. по гр. д. № 7283/2019 г. на Пловдивския районен съд е потвърдено изцяло, включително и в частта, с която до делба са допуснати стопанската постройка с площ от 18 кв. м и гараж с площ от 24 кв. м, построени в УПИ *, кв. 21 по плана на [населено място], общ. „Р.“, поземлен имот с идентификатор *** на КККР за [населено място]. Въззивният съд е приел, че по гр. д. № 7283/2019 г. на ПРС е предявен от И. Д. против Д. В. иск за делба на четири недвижими имота, един от които е четириетажна масивна сграда, със застроена площ от 118 кв. м, находяща се в [населено място], Пловдивска област, [улица], в УПИ *, кв. 21 по плана на селото /съгласно разрешение за строеж № 29/27.04.1995 г. от [община]/, ведно с две второстепенни постройки - стопанска постройка с площ от 18 кв. м и гараж с площ от 24 кв. м, като жилищната сграда е с идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. В този поземлен имот се намират и изградените по време на брака между страните две второстепенни постройки, представляващи стопанска постройка с площ от 18 кв. м и гараж с площ от 24 кв. м. С въззивно решение № 435 от 06.04.2022 г. по в. гр. д. № 68/2022 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено първоинстанционното решение, с което до делба са допуснати имот с идентификатор ****. по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-85/06.12.2007 г. на изп. директор на АГКК, представляващ триетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 130 кв. м, с адрес: [населено място], [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в имота стопанска постройка и гараж, които са посочени и в диспозитива на въззивното решение. Доколкото второстепенните постройки са описани в исковата молба, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е валидно сезиран с иск за съдебна делба както на сградата с идентификатор ****, така и на стопанската постройка с площ от 18 кв. м и на гаража с площ от 24 кв. м. Тъй като в случая първоинстанционното решение е потвърдено изцяло, искането за тълкуване на въззивното решение в посочения по-горе смисъл е прието за основателно. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: „Допустимостта по пътя на тълкуването да се изменя съдържанието на тълкувания съдебен акт, материализиращ волята на съда, както и недопустимостта да се постанови различен резултат от този по тълкуваното решение“. Бланкетно се релевират основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответната страна по жалбата И. Г. Д. не е подала писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Посоченият правен въпрос за обхвата на тълкуване на съдебното решение е напълно изяснен в практиката ВКС, според която не е допустимо по пътя на тълкуването да се постанови резултат, различен от този по основното решение. Настоящият случай обаче не е такъв. С диспозитива на съдебния акт на районния съд, потвърден от втората инстанция, ясно е посочено кой е недвижимият имот, допуснат до съдебна делба, а именно имот с идентификатор ****, представляващ жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в имота стопанска постройка и гараж. Постановеното решение за тълкуване се отнася единствено до посочване площта на допуснатите до делба второстепенните постройки, а не води до включването на допълнителни обекти в делбата. С него се отстранява констатираната неяснота в диспозитива на решението само относно индивидуализацията на тези постройки, а не се променя съдържанието на тълкувания съдебен акт, респ. на изразената в диспозитива на решението воля на съда, което според установената практика може да се извърши по пътя на тълкуването. Липсва противоречие на въззивното решение с посочените от касатора решение № 294 от 02.12.2014 г. по гр. д. № 179/2014 г. и решение № 253 от 28.09.2020 г. по гр. д. № 4250/2019 г. на ВКС, IV г. о., които също са в посочения по-горе смисъл. Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Не се констатира и видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, а сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,