Определение № 96 от 10.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1137/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени от ответника по делото [фирма], [населено място] и от неговото трето лице – помагач „Е. А. Д. Ю. Л.“, България, срещу въззивно решение № 1393/14.11.2017 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2014/2017 г., в частта с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на А. Н. Г. обезщетение в размер на 19 650 лв., за причинени неимуществени вреди, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1 296.46 лв. - извършени от ищеца разходи за лечение и обезщетение за причинени неимуществени в реди в размер на 592.68 лв. - разлика между трудовите възнаграждения, които ищецът би получил и пенсията му за инвалидност, всички причинени вследствие трудова злополука от 23.02.2014 г., на осн. чл. 200 КТ. Преди това касаторът е поискал спиране на изпълнението по осъдителното въззивно решение, като е внесъл гаранция в размер на 21 539,14 лв. С определение № 582/04.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4798/2017 г. състав на ВКС, IV г.о. е оставил молбата на [фирма], [населено място] по чл. 282 ГПК без уважение в частта за спиране на въззивното решение в частта, която то е влязло в сила, а това е за присъденото обезщетение от 1 296.46 лв. - извършени от ищеца разходи за лечение и обезщетение, тъй като предявеният иск е в размер под 5000 лв. (арг. чл. 280, ал. 2 ГПК, редакция до изм. ДВ бр. 86/2017 г.). Постъпила е молба от [фирма], [населено място] за освобождаване на сумата от 1 296.46 лв., като е посочена и сметка, по която тя да му бъде преведена. Съдът по касационната жалба е и съд по обезпечението и следва да се произнесе по молбата. Молбата е основателна, защото, видно от гореизложеното, сумата е внесена без основание. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение