Определение № 1689 от 20.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 832/2023 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Глобо Енерджи“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. В. Миков срещу решение № 6 от 06.01.2023 г. по в. т. дело № 643/2022 г. на Апелативен съд Варна, 1 състав, с което е потвърдено решение № 238 от 16.06.2022 г. по т. дело № 795/2021 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „Глобо Енерджи“ ЕООД срещу „Енерго - Про Продажби“ АД искове за присъждане на дължима и незаплатена преференциална цена по договор № 195 от 24.02.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник ВяЕЦ „Храброво-4“ през м. септември и м. октомври 2018 г. в размер на сборна главница 198 978,66 лв. и сборни лихви 58 975,14 лв. и законна лихва до окончателно плащане.

С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от „Глобо Енерджи“ ЕООД срещу „Енерго - Про Продажби“ АД обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1/ сумата 21 710,51 лв., представляваща неплатена продажна цена за м. септември 2018 г. на произведена електрическа енергия от ВтЕЦ „Храброво-4“ по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 195/24.02.2012 г. по дебитно известие № 127/30.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба - 16.11.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата 6 434,71 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 21 710,51 лв. за периода от 16.12.2018 г. до 15.11.2021 г.; 3/ сумата 177 268,15 лв., представляваща неплатена продажна цена за м. октомври 2018 г. на произведена в количество 826.030 MWh електрическа енергия от ВтЕЦ „Храброво-4“ по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 195/24.02.2012 г. по депитно известие № 128/30.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба - 16.11.2021 г. до окончателното й изплащане и 4/ сумата от 52 540,43 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 177 268,15 лв. за периода от 16.12.2018 г. до 15.11.2021 г., като неоснователни.

С въззивното решение е отменено определение № 1347 от 02.09.2022г. по т. дело № 795/2021 г. на Варненски окръжен съд и вместо това е изменено решение № 238 от 16.06.2022 г. по т. дело № 795/2021 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която са определени разноски, като „Глобо Енерджи“ ЕООД е осъдено да заплати на „Енерго - Про Продажби“ АД допълнително сумата 985,11 лв., представляваща горница над присъдените 8 026,89 лв. до дължимите съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство общо в размер 9 012лв., на основание чл. 248 връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК. „Глобо Енерджи“ ЕООД е осъдено да заплати на „Енерго - Про Продажби“ АД сума в размер 9 627 лв., представляваща сбор от направените разходи за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба и основателна частна жалба, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради постановяването му в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че първоинстанционният съд, а впоследствие и въззивният съд са допуснали нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК като в противоречие с посоченото Тълкувателно решение са отказали да спрат производството по делото при наличие на друг преюдициален спор - висящото пред административен съд производство за проверка на законосъобразността на Решение № СП-1/15.10.2020 г. и Решение № СП-2/15.10.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/.

Касаторът релевира евентуални доводи за неправилност на решението на Апелативен съд Варна поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният състав неправилно е анализирал ефекта на измененията на ЗЕВИ от м. юли 2015г. върху механизма на заплащане на цената на произведена от ВяЕЦ електрическа енергия, в резултат на което е решил спора в противоречие с чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ във връзка с § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр. 56/2015г./. Касаторът твърди, че съдебният състав неправилно е приложил последиците от отмяната на Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР. Доводите за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила са обвързани с оплакването, че въззивният съд е отказал да спре производството по търговския спор и да се произнесе инцидентно по валидността на решение СП-1/15.10.2020 г. на КЕВР по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. Направено е и оплакване, че въззивната инстанция не е обсъдила твърдения и аргументи на ищеца, както и че в решението се съдържат неверни констатации. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни производства.

В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, предл. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение и въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Преюдициален ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спорът за законосъобразността на декларативен индивидуален административен акт /ИАА/, който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен ИАА, който е елемент от фактическия състав на същата облигационна връзка? – според касатора този въпрос е решен в противоречие с определение № 410/27.09.2019 г. по ч. т. д. № 1813/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 40/18.01.2018 г. по ч. т. д. № 2586/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 25/10.01.2013 г. по ч. гр. д. № 795/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о. /основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

2. При наличие на предпоставките, предвидени в чл. 17, ал. 2 ГПК, както и когато административен акт е свързан с реализирането на спорните по делото субективни облигационни права, възниква ли за съда задължение служебно да осъществи косвен контрол за законосъобразността на акта? Ако отговорът е положителен, то в обхвата на косвения съдебен контрол съдът длъжен ли е да вземе предвид всички възражения относно незаконосъобразността на административния акт и следва ли служебно да провери налице ли са всички основания за незаконосъобразност на административния акт, предвидени в чл. 146 АПК?

3. Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на административния акт, който е част от смесения фактически състав, опосредяващ спорните облигационни права в гражданския процес, или това е служебно /ex lege/ правомощие на съда?

4. Допустимо ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност върху ИАА и/или да спре търговския спор на основание чл. 229, т. 4 ГПК до приключване на административното дело по проверка законосъобразността на административен акт, който е елемент от фактическия състав на облигационна връзка между страните в гражданския процес, но по изричната сила на закон подлежи на предварително изпълнение и дали законово придадената изпълнителна сила на ИАА дерогира правомощието на съда да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността му?

5. Допустимо ли е предварително изпълнение на ИАА да дерогира правото на защита на заинтересована страна, пряко засегната от такъв ИАА, посредством възможността гражданският съд да се произнесе по същество без да се съобрази с липсата на стабилност на ИАА, висящността в следствие неговото обжалване и директната връзка между ИАА и облигационноправния спор?

По отношение на въпросите от № 2 до № 5 се поддържа наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - въпросите са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът „Енерго - Про Продажби“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Т. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага съображения за неоснователност на жалбата по съществото на спора по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Третото лице помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД /„НЕК“ ЕАД/, [населено място] чрез процесуален представител старши юрисконсулт М. Н. А. оспорва касационната жалба, излага доводи за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, както и за правилност на обжалваното решение по съществото на спора по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:

В определение № 733/08.11.2022 г. по в. т. дело № 643/2022 г. на Апелативен съд - Варна съдебният състав е приел, че не е налице процесуална пречка за разглеждане на спора – очертаните в жалбата неприключили съдебни производства по обжалване на решение СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР не са преюдициални, тъй като имат за предмет предварително изпълняем административен акт на КЕВР. Позовавайки се на чл. 13, ал. 9 ЗЕ, въззивният съд е заключил, че обжалването на този вид актове е ирелевантно за междувременно регулираните с акта субективни права, поради което висящите административни производства не представляват предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Във въззивното решение е прието, че решението на първоинстанционния съд е действително и липсва преюдициално значение на посочения от ищеца неприключил административен спор относно законосъобразността на акт на държавен регулаторен орган, определящ крайни размери на производство, изкупувано по преференциални цени - Решение № СП-1/15.10.2020 г. на КЕВР. Направен е извод, че няма процесуална пречка, която да е осуетила упражняването на правото на иск на производителя и постановяването на допустимо решение.

Съдебният състав е констатирал, че между страните не е имало спор по следните релевантни факти, установени и с представените по делото доказателства:

Между „Глобо Енерджи“ ЕООД като производител на електрическа енергия от възобновяем източник и „Енерго - Про Продажби“ АД - лицензиран краен снабдител на електрическа енергия е сключен договор № 195 от 24.02.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник, по силата на който купувачът е поел задължение да изкупува електрическата енергия, произведена от вятърна електроцентрала ВяЕЦ „Храброво-4“ по цена, установена с решения на ДКЕВР. Страните изрично са предвидили, че преференциалните цени се отнасят до количества, сертифицирани като произведени и планирани за изкупуване по специалния нормативен ред, но не и за енергията, която производителят е договорил индивидуално с крайни клиенти или предоставя на свободен пазар.

Към месец септември 2018 г. централата, собственост на ищеца, е достигнала нетно специфично производство от 1 907 kWh, като произведената електроенергия за този месеца е изкупена с две фактури по цена 191 лв. за първите 706.962 мWh и по цена от 13.5744 лв. за излишъка от 101.970 мWh, а цялото количество електроенергия за следващия месец е фактурирано като излишък /по фактури № 122/30.09.2018 г., 123/11.10.2018 г. и 126/12.11.2018 г./ и стойностите са били изплатени изцяло. Поради това, че работата на централата продължила и през следващия месец били достигнати 2 250 ефективни часове работа, без да се надхвърли количеството на НСП от 2 139 квч за по-дълго работещи централи, производителят остойностил по преференциалната цена 177.4256 лв. вече доставения излишък и издал дебитни известия за спорните горници 21 710,51 лв. с ДДС и 177 268,15 лв. с ДДС над вече получени за тези два месеца цени /ДИ № 127 и 128/30.11.2018 г./.

Въззивната инстанция е установила, че отношенията между страните са възникнали при действието на нормативна уредба – ЗЕВИ, в сила от 03.05.2011 г., която е претърпяла промени. Дългосрочният договор за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници е сключен по преференциални цени за изкупуване, определени с акт на държавния регулатор според производителността на съответния енергиен обект – действащото и през процесния период на 2018 г. Решение Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, с което са въведени диференцирани тарифи, като по-високата цена от 191 лв. съответства на изкупна цена за работещи по-кратко /до 2 250 ефективни часа годишно/ централи, а по-ниската 173,06 лв. - за обекти с по-дълъг производствен капацитет /работещи повече от 2 250 часа/.

Въззивният съд е отчел, че разделянето на производителите на електрическа енергия от ВяЕЦ по специален критерий - наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2 250 часа и над 2 250 часа, е нормативно регулирано с разпоредбата на чл. 19а, ал. 3 НРЦЕЕ /ДВ, бр. 62/2007 г., сега отм./, като преди приемането на посочената разпоредба ДКЕВР в решение № Ц-013 от 28.06.2006 г. е разгледал същността на тези централи и факторите, пряко относими към ценообразуването, като е придал най-голяма тежест на фактора „средна годишна производителност на ветровите генератори“, зависеща от прогнозните пълни ефективни часове на работата им и размера на инвестиционните разходи. В мотивите към решението ефективните часове на работа са съобразени с изследванията на БАН за потенциала на вятъра, съобразно които страната е разделена на две ветрови зони - с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до и над 2 250 часа. Впоследствие разделянето на производителите на електрическа енергия от ВяЕЦ по посочения специфичен критерий е продължило и в следващите ценови решения на комисията. Въззивната инстанция е констатирала, че процесният енергиен обект попада във ветрова зона, позволяваща работа над 2 250 часа, но поради това, че самият производител е предпочел да ползва тарифиране по цените, гарантирани на по-ниско ефективни производства, сам се е поставил в положение производството му да бъде третирано като излишък след надхвърляне на лимита за преференциално изкупуване.

Съдебният състав е съобразил промяната в ЗЕВИ /обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г./ като част от принципната реформа в сектора, предприета с цел постигане на баланс на цялата електроенергийна система като последен етап преди въвеждането на пълната либерализация на енергийния пазар. Посочил е, че промяната е изисквала коригиране на критерия „средногодишни часове“ с допълнителни фактори, обединени в новодефинирано понятие „нетно специфично производство“ /НСП/, което да осигури изкупуването само на количествата електрическа енергия, които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени. Констатирал е, че с изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ /обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г./ се ограничава преференциално изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, като се въвежда праг на количеството – „нетно специфично производство“ /НСП/, до който крайният снабдител е задължен да изкупи енергията по преференциални цени, а съответно остатъкът от производството, доколкото не е договорено за свободна доставка на други клиенти, може да бъде изкупен от крайния снабдител и доставен на обществения доставчик на по-ниските цени за излишъци на балансиращия пазар.

Въззивният съд е изложил съображения, че постигането на баланс на вече наситения сектор чрез редуциране на разходите на обществения доставчик, задължен до тогава да поеме цялото производство по преференциалната цена, и косвено преразпределяне на поносима тежест на крайните потребители, би бил изключен, ако новата уредба не засегне адекватно и заварените отношения. Поради това е приел, че новото ограничение на прилагането на преференциалните цени до размера на НСП пряко изключва клаузите в чл. 16 от процесния договор за доставка, допускащи последователно прилагане на двете тарифи според двата обема на производство за един и същ производител.

Съдебният състав е посочил, че именно балансирането на приходите на всички производители чрез цени, свързани с определен пределен обем на производство, и ограничаването на възможността за получаване на приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза на обществото е наложило за равното третиране на участниците на пазара да се определят категорично в една от групите, ползващи преференции. Въведената нова нормативна уредба не допуска последователно тарифиране по двете преференциални цени на количествата, доставяни от един и същ производител, и налага ограничаване на преференциалното изкупуване само до обема на НСП за съответната ползвана от производителя цена от тарифата.

Въззивната инстанция е съобразила, че в изпълнение на задължението на КЕВР да приеме решение, с което установява НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на ЗЕВИ, КЕВР е обявила точните размери на НСП /1 907 kWh при средногодишна производителност на работа на централите до 2 250 часа и 2 139 kWh за по-дълго работещи централи/, въз основа на което са определени преференциалните цени, ползвани от доставчика - въззивник, първоначално с решение № СП-1/31.07.2015 г., а след отмяната му по съдебен ред, с нови решения № СП-1 и СП-2 от 15.10.2020 г.

За да направи извод за ирелевантност в настоящето производство на инцидентното произнасяне по реда на чл. 17 ГПК за валидността на актуалното решение на КЕВР, въззивният съд е изложил следните аргументи: 1/ посочените административни актове имат за предмет оповестяване на ценообразуващ елемент на преференциалната цена за вятърни електрически централи по т. 7 от Решение № Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР; 2/ с оглед препращането към вече приети от регулаторния орган решения за определяне на преференциални цени, имат само констативен характер като поясняват необявен до този момент компонент, което обуславя прилагането им, считано от 31.07.2015г., и предварителната им изпълняемост, която налага при разрешаване на гражданскоправния спор между страните да бъдат зачетени породените от момента на приемането им последици, независимо от предприетото обжалване пред компетентния административен съд; 3/ както отмененото, произнесено през 2015г, така и новите решения на КЕВР за определяне на НСП не създават ново съдържание на елемент от правоотношението, както биха действали актовете за определяне на самата цена, а само попълват бланкетното съдържание на законовата разпоредба с конкретното количествено измерение, съобразено от законодателя; отмененото решение за определяне на НСП има тълкувателен и пояснителен характер към вече действащ законов лимит, и не създава, а само оповестява чрез прилагане на обратна формула използваните при определяне на цените точни количества на стимулирано с преференция производство; 4/ дори да са незаконосъобразни, решенията за определяне на НСП не могат да заличат правните последици от нормативно установеното ограничение за изкупуване на произведената енергия; дори този административен акт да бъде обявен за нищожен, от това няма да възникне никакво ново основание за изкупуване на по-големи от вече признатите обеми, докато не се постанови ново стабилно решение за обоснован със съответната цена фиксиран лимит.

Въз основа на изложените съображения съдебният състав е заключил, че като е изплатил по преференциални цени на производителя само произведено количество, съответно на НСП, приложими за централи работещи до 2 250 часа годишно съответно на предварително изпълняемо до отмяна решение № СП-1/31.07.2015г. и заменилото го решение № СП-1/15.10.2020г., също предварително изпълняемо, ответникът по иска е изпълнил точно задължението си за изкупуване на гарантираното преференциално производство и не дължи допълнителна сума над тази цена.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Формулираният от касатора въпрос в раздел I, т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е от значение за спора - относим е към решаващия извод на въззивния съд за отсъствие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството до приключване на висящия пред административен съд спор за проверка на законосъбразността на Решение № СП-1/15.10.2020 г. на КЕВР. Този въпрос е релевантен и за поддържаното от касатора самостоятелно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, защото касае допустимостта на обжалваното решение.

Доводите на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения от него релевантен правен въпрос в раздел I, т. 1 от изложението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и ал. 2, предл. 2 ГПК са неоснователни поради това, че въпросът е решен в съответствие с константната практика на ВКС и въззивното решение е допустимо. Съгласно формираната по аналогични спорове практика на ВКС, обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 60073/16.11.2021 г. по т. д. № 1184/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 60130/31.01.2022 г. по т. д. № 1681/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., както и постановените по реда на чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК определение № 597/30.09.2019 г. по ч. т. д. № 1628/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 241/28.05.2021 г. по ч. т. д. № 985/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 236/27.05.2021 г. по ч. т. д. № 429/2021 г. на на ВКС, ТК, II т. о., определение № 60293/01.08.2021 г. по ч. т. д. № 926/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 60275/21.07.2021 г. по ч. т. д. № 595/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 60429/22.11.2021 г. по ч. т. д. № 1251/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., съгласно изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ /ДВ, бр.56 от 24.07.2015 г./ общественият доставчик, съответно крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници - до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство - по цена на излишък на балансиращия пазар. С § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено КЕВР да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. С разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ е дерогиран суспензивният ефект на обжалването на индивидуалния административен акт, предвиден в чл. 166, ал. 1 АПК, като е допуснато предварително изпълнение на невлезлите в сила решения, издавани от КЕВР, предвид значимостта на регулираните обществени отношения. Такива са и издадените на основание § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр.56 от 24.07.2015 г./ решение № СП-1/31.07.2015 г., решение № СП-1/15.10.2020 г. и решение СП-2/15.10.2020 г. /след отмяна на решение № СП-1/31.07.2015 г./ в частта относно т. 2.7. и т. 2.8., касаеща вятърни централи, работещи до и над 2 250 часа. С тези решения КЕВР само установява вече съобразеното, но непосочено изрично като размер в Решение № Ц-018/20.06.2011 г. на КЕВР нетно специфично производство, което е един от ценообразуващите елементи за определяне на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. По силата на законово регламентираното предварително изпълнение на този индивидуален административен акт, независимо от обжалването на последния, следва за процесния период да се зачетат правните последици, към които е насочен.

Посоченото от касатора определение № 25/10.01.2013г. по ч. гр. д. № 795/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. е неотносимо към релевантните правни въпроси, доколкото е постановено по различен правен спор. Цитираните от касатора определенията по чл. 288 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване не съставляват практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2011г. по тълк. д. № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС.

Формулираните от касатора въпроси в раздел II, т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /въпроси от № 2 до № 5 вкл./ са относими към предвидената в чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК компетентност на съда да се произнесе инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. По отношение на тези въпроси не е осъществена основната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Въззивният съд не е отрекъл принципно задължението за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на приложим към спора индивидуален административен акт при наличие на предпоставките на чл. 17, ал. 2 ГПК. За да направи извод за ирелевантност на инцидентното произнасяне по реда на чл. 17 ГПК за валидността на актуалното решение на КЕВР в настоящото производство, съдебният състав се е аргументирал с констативния характер на решенията на КЕВР, които оповестяват един от ценообразуващите елементи на преференциалната цена за вятърни електрически централи по т. 7 от Решение № Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР, с правните последици от нормативно установеното ограничение за изкупуване на произведената енергия, както и с обстоятелството, че евентуалното обявяване на административния акт за нищожен не би имало за последица възникване на ново основание за изкупуване на по-големи от вече признатите обеми, докато не се постанови ново стабилно решение за обоснован със съответната цена фиксиран лимит.

Следва да се отбележи също, че на настоящия съдебен състав е служебно известно решение № 12972/17.12.2021 г. по адм. дело № 7587/2021 на ВАС, Трето отделение, с което е оставено в сила решение № 3005/10.05.2021 г. по адм. дело № 10874/2020 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на „Глобо Енерджи“ ЕООД против Решение № СП-1/15.10.2020 г. на КЕВР, с което се установява, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1 907 kWh, въз основа на което в Решение № Ц-018/20.06.2011 г. на КЕВР в частта по т. 7 е определена преференциална цена в размер на 191 лв./kWh за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа. Съгласно чл. 302 ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд - Варна. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника „Енерго – Про Продажби“ АД направените от последния разноски за касационното производство в размер 21 576 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение