Определение № 50559 от 03.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2248/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК „ЛЕВ Инс“АД срещу решение № 260154/27.05.2021 г. по в.т.д. №168/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 90/ 07.08.2020 г. по т.д. № 217/2019 г. по на Окръжен съд -Хасково в частта, с която е уважен искът на В. И. Д. срещу касатора за разликата над 5 000 лв. до 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на нейния внук П. И. Д. на 08.04.2016 г., причинена вследствие на ПТП от същата дата, ведно със законната лихва за забава от 08.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл.226, ал. 1 от КЗ/отм./. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответницата по касационната жалба В. И. Д. е подала писмен отговор на касационната жалба, в който оспорва същата. Претендира присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ против застрахователното дружество за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди на В. Д. в размер на 40 000 лв. в резултат на смътрра на внук й П. Д. при ПТП на 08.042016г. Съдът е обсъдил събраните свидетелски показания и е установил, че между ищцата и нейния внук са съшествували изключително близки отношения, обичали се много. Ищцата е участвала в отглеждането му, а когато починали съпругът и и после единственият й син, за нея се грижил внук й П. Д.. Особено силни станали отношенията им след смъртта на единствения й син, който починал от рак. ПАС е приел за доказан, че бабата иключително трудно приела смъртта на внука си - променила се, вглъбила се, живеела със снимки и некролози, сънувала го. Заклчючил е, че в случая се констатира особено близка привъзраност между починалия и ищцата - негова баба в резултат на тъжни житейски обстоятелства – смъртта на единствения син на ищцата и баща на починалия, което е основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт. Налице е изключението в посоченото.Установяват се и понесените болки и страдания от ищцата в резултат на смъртта на внука й. След отчитане на конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта, като вида на увреждането, интензитета му, в каква степен тези обстоятелства са се възприели от ищцата и как са се отразили върху психиката и емоциите й, взети са предвит родствените отношения между починалия и ищцата, близостта между тях, чувствата в резултат на смъртта и след това, отражението върху психиката и начина на живот, както и нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения, социално икономическите и обществени условия в страната, както и всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай, съдът е намерил, че справедливо обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, се явява сумата от 40 000 лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулират следните правни въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд да определя сума за обезвреда на неимуществени вреди – болки и страдания, без в хода на съдебното производство да са събрани като доказателства факти от значение за спорното право, свъразни с равностойността на моралната подкрепа, която би осигурил, ако беше жив пострадалият, с размера на претендираната и присъдената парична сума? 2/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя при дължими суми от родственици? 3/При изследване ведно с останалите конкретни икономически и социални условия съобразно датата на деликта- 2016г., доколкото петитума на иска е за присъждане на парична сума, каква е справедливата сума за обезщетение в настоящия казус и на основание какви обстоятелства, свързани с личността на пострадалия и преживелия роднина следва да бъде определена? Позовава се на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и ПП № 4/1968г. на ВС. Настоящият състав на ВКС намира, че първи и трети въпрос не покриват изискванията към общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Според разясненията дадени с ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по посочените два въпроса касаторът насочва към обсъждане на събрани или несъбрани по конкретното дело доказателства, която дейност не може да бъде отнесена към правомощията на касационната инстанция във фазата по чл.288 ГПК. Доводите касаят оплакване за наличие на касационно основание за отмяна на въззивното решение поради необоснованост, а не формулиране на правен въпрос за допускане на касационно обжалване. Каква е справедливата сума за обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди не представлява решаващ правен извод, който да се явява обуславящ крайното решение по спора. Във всеки конкретен случай на преценка на съда подлежат различните релевантни обстоятелства, които имат специфично проявление. Вторият правен въпрос, макар и да е от значение за произнасянето на ПАС, не изпълнява допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на критериите за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2 от 1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. В тях е прието, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Посочено е, че, за да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, който е причинил смърт, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значения са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. Същите тези критерии следва да се прилагат при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън очертания с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение. В ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС са дадени критериите, които следва да се обсъдят от решаващия съд, за да се прецени дали въобще са настъпили тези лица – само като минимум е необходимо да се установи наличие на взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие, като израз на традиционните за българското общество родствени отношения. Едновременно с това е необходимо създадената връзка да надхвърля това традиционно за нашето общество разбиране, т.е. съдът изследва налице ли са проявления на особено близка житейска връзка – трайна и дълбоко емоционална и претърпени поради това изключителни като интензитет и продължителност страдания от настъпилата на смърт на родственика. В разглеждания случай ПАС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на ищцата като баба на починалото лице, което единствено й е оказвало помощ и подкрепа след поредица от трагични събити в нейния живот – загуба на съпруг и на единствен син. Решаващият състав е изследвал релевантни за спора доказателства относно създадените приживе взаимоотношения. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на адв. Р. И. М., пълномощник на ответницата по касацията следва да се присъди възнаграждение в размер на 1580лв., на осн.чл.38, ал.2 ЗА. Водим от горното, Върховният касационен съд