Определение № 2896 от 21.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2201/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Й. К. срещу определение № 105 от 09.02.2026г. по в.ч.гр.д. № 21/2026г. на Окръжен съд - Хасково, с което е потвърдено определение № 1211 от 09.10.2025г. по гр.д. № 1378/2024г. на Районен съд - Димитровград. С потвърденото определение е върната като просрочена въззивната жалба на касатора срещу постановеното по гр.д. № 1378/2024г. решение № 58 от 24.02.2025г. Оплакванията на касатора са, че определението на Окръжен съд - Хасково е нищожно, недопустимо и неправилно. То не е основано на конкретна процесуалноправна норма. Такава норма, регулираща технически проблем, свързан с електронното съдопроизводство, липсва. Налице е празнина в законодателната уредба на този вид процесуални действия – в електронен вариант, от гледна точка на разпоредбата на чл. 7 от ГПК досежно служебното начало при администрирането на образуваните дела, въпреки че именно тук съдът би трябвало да приложи нормите на ГПК по аналогия на правото. Неправилно е било прието, че въззивната жалба е подадена на 30.06.2025г. Тя е подадена по-рано и съдът е трябвало да процедира както по нередовна жалба. Въззивният съд е бил предубеден. Касаторът иска обжалваното определение да бъде допуснато до касация, отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд с указания за предприемане на действия по администриране на въззивната жалба. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Поставеният въпрос е: „Как следва да процедира съдът в ситуация, при която чрез ССЕВ е получен конкретно наименуван документ, изходящ от страна по делото, но към него липсват описаните приложения?“. Според Т. Й. К. в този случай трябва да бъде приложено правилото на чл. 275 от ГПК, който препраща към чл. 262 от ГПК, и постъпилият документ да се докладва на съдията – докладчик. От насрещната страна „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД (с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД) е подаден отговор, с който частната касационна жалба се оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 274 от ГПК, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, както и не се установява вероятна негова нищожност, недопустимост или очевидна неправилност, за да бъде допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. С решение № 58 от 24.02.2025г. по гр.д. № 1378/2024г. на Районен съд – Димитровград е бил отхвърлен искът по чл. 439 от ГПК на Т. Й. К. срещу „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД. Ищцата е била уведомена за решението на 10.03.2024г. чрез адвокат Спартак Димитров Попов, неин пълномощник, като е бил връчен и препис. До изтичане на двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК за обжалване (24.03.2025г. – понеделник, работен ден) въззивна жалба срещу решението не е постъпила. В заявление от 04.06.2025г. до Районен съд - Димитровград адвокат Попов е изложил, че на 26.03.2025г. е подал (чрез ССЕВ) въззивна жалба, но няма никакво съобщение дали е оставена без движение и/или е администрирана. Изложил е още, че получаването на жалбата е било отразено в системата. Във връзка със заявлението от съдебен деловодител при Районен съд - Димитровград са били дадени писмени обяснения. Според тях на 26.03.2025г. чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) е било получено съобщение с подател Спартак Димитров Попов и заглавие „въззивна жалба“, но към него не е имало приложен документ и поради това такъв документ (въззивна жалба) не е бил регистриран. На 30.06.2025г. от името на Т. Й. К. е била подадена въззивна жалба. За нея със заявление от същата дата е било посочено, че е подадената на 26.03.2025г. С определение № 1211 от 09.10.2025г. на Районен съд - Димитровград въззивната жалба е била върната като просрочена. Определението е било обжалвано от Т. Й. К. с частна жалба, в която отново е било заявено, че въззивната жалба е била подадена на 26.03.2025г. и получена в системата на Районен съд – Димитровград. Въз основа на частната жалба е било образувано в.ч.гр.д. № 21/2026г. на Окръжен съд – Хасково. С определение № 105 от 09.02.2026г. жалбата е оставена без уважение по съображения, че са били налице предпоставките по чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК за връщане на въззивната жалба. Съгласно чл. 259, ал. 1 от ГПК срокът за въззивно обжалване е двуседмичен и започва да тече от връчване на първоинстанционното решение. В случая връчването е на 10.03.2025г. и срокът за обжалване е изтекъл на 24.03.2025г. Без значение, според въззивния съд, са били действията по входиране и администриране на въззивна жалба след тази дата, а подаването на жалбата на 26.03.2025г. е било потвърдено от самата страна в хода на извършената проверка от Районен съд - Димитровград. При тези установени обстоятелства формулираният от касатора процесуалноправен въпрос не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ (т. 1), приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Въпросът не е обуславящ за изхода на делото. Окръжен съд – Хасково не е възприемал, че електронно изявление, с което се извършва процесуално действие, включително подаване на жалба, не може да бъде нередовно или че не подлежи на поправяне. Въззивният съд е приел друго – че изпращането на въззивната жалба на Т. Й. К. е станало в електронна форма, но след преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Това, според съда, е било признато от адвокат Попов, процесуален представител по пълномощие на Т. Й. К. (подаване на въззивната жалба чрез ССЕВ на 26.03.2025г.). Косвено обстоятелството е било потвърдено и в писмените обяснения на деловодител при Районен съд – Димитровград при извършената проверка. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд - Хасково. С подадения отговор на частната касационна жалба от „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД е поискано присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, такива разноски в касационното производство следва да бъдат присъдени - 40. 90 евро, равностойност на 80 лева, което е минималният размер на възнаграждението в този случай. Воден от горното съдът