Определение № 173 от 01.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 743/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството / МРРБ / против решение № 1553/27.11.2020 г. по т.д.№ 2358/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3879/30.06.2020 г. по гр.д.№ 16442/2017 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са уважени предявените от [община] против касатора обективно съединени искове: с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД – за сумата от 64 342,80 лева – дължимо междинно плащане № BG 161 PO001/1.4.- 06-0023-С0001 – М0007 по Договор № 2 / Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма « Регионално развитие » / 2007 – 2013 / с № BG 161 PO001/1.4. – 06/2010 г. за изпълнение на проект « Изграждане на инфраструктурни съоръжения за предотвратяване на наводнения в рискови зони на територията на [община] /, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.11.2017 г., както и с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД – за сумата от 32 731,83 лева – обезщетение за забава в издължаване на главницата, за периода 12.11.2012г. – 13.11.2017 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила: несъобразяване на всички факти и доказателства по делото, едностранчив анализ на съобразените доказателства, в полза на поддържаната от ищеца теза, неправилно приложение на чл. 298 ал. 4 ГПК – досежно обхвата на СПН на решение № 1878/19.03.2015 г. по гр.д.№ 5487/2014 г. на Софийски градски съд, доколкото въз основа на същото съдът е приел, че цялото вземане на МРРБ по наложена по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG 161 PO001/2.1.-02/2007/013 от 04.06.2008 г. финансова корекция / на което вземане ответникът е основал съдебно възражение за прихващане срещу претенциите на ищеца в същото производство / е неоснователно. Разпростирането на СПН касаторът оспорва по съображения, че предмет на исковете по настоящото и по гр.д.№ 5487/2014 г. на СГС са самостоятелни претенции, а не части от едно и също вземане, т.е. не се касае за частични искове.Доколкото и по двете дела са заявени съдебни възражения за прихващане с вземания или обусловени от вземания на МРРБ от спорната финансова корекция претенции, касаторът поддържа тезата, че със сила на пресъдено нещо следва да се счита отречено само активното вземане на ответника до размера на предявените искове, не и за остатъка от същото. Касаторът оспорва изводите на съда за липса на „нередност„, съгласно легалната дефиниция в чл.2 т.7 от Регламент 1083/2006 г./отм./, обосновавайки такава с анализ на доказателствата по делото. Намира неправилно становището, че стабилизирането на решението за избор на изпълнител води до преклудиране правомощието на Управляващия орган / УО / на Оперативната програма „Регионално развитие” / ОПРР / да установява нарушения, съставляващи нередност и да налага финансови корекции, доколкото същият не е страна в процедурата по избор на изпълнител, нито има правна възможност да обжалва решението на комисията по избора. Според касатора, съдът е следвало да преценява законосъобразността, а не стабилитета на индивидуалния административен акт за избор на изпълнител. Последният препятства страната по същия и заинтересованите от издаването му страни да го обжалват, но не и възможността за упражняване контрол за законосъобразност, съгласно изрично предвидени в закона основания, ред и органи за това. Ответната страна – [община] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетвореност на общия / по втори въпрос / и на допълнителния / по първи въпрос / селективни критерии .Оспорва и обосноваността на „ очевидна неправилност „ по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим ,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав, в обхвата на касационните доводи и изложението по чл.284 ал.3 ГПК, съобрази следното: Ищецът претендира от ответника второ междинно плащане по Договор за безвъзмездно предоставяне на финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие„ / описан по- горе и навсякъде по-долу обозначаван като Договор № 2 /, като няма спор за дължимостта на сумата от 64 342,80 лева. Ответникът е предявил извънсъдебно, в евентуалност предявява и съдебно възражение за прихващане на така претендираната главница и лихва за забава върху същата, с вземане от лихва за забава върху главница по финансова корекция, наложена по друг договор за безвъзмездно предоставяне на финансова помощ, сключен между същите страни, по същата оперативна програма / обозначаван по-долу като Договор № 1 /. В предходно съдебно производство – по гр.д.№ 5487/2014 г. на СГС, приключило с влязло в сила решение - образувано по искове на ищеца за осъждане МРРБ да заплати сума от първо междинно плащане по Договор № 2, съответно уважени - ответникът е противопоставил съдебно възражение за прихващане с част от вземането от финансовата корекция по Договор № 1. Съдът е счел възражението за неоснователно, без произнасяне по същото в диспозитива на решението. Предвид последното, настоящият въззивен съд е приел, че не може да се позове директно на силата на пресъдено нещо и е изложил собствени мотиви по възражението за прихващане – в случая с вземане от лихва за забава върху главницата по финансова корекция. По същество е споделил решаващите изводи на касационна инстанция – в решение от 04.08.2017 г.по т.д.№ 760/2016 г. на ВКС, І т.о.,, постановено при упражнения инстанционен контрол върху решението по т.д.№ 2622/2015 г. на САС, постановено по жалба срещу решението по гр.д.№ 5487/2014 г. на СГС, според които липсва основание за налагане на финансова корекция на ищеца по Договор № 1, тъй като не е допуснато нарушение при избора на изпълнител на проекта - отстраненият участник – „ Пътища и мостове „ ЕООД е представил оферта на стойност повече от 30 % по-ниска от средната цена на останалите оферти за конкретната обществена поръчка и въпреки предоставената възможност не е представил обосновка, аргументираща така направеното ниско ценово предложение. Изрично се акцентира на писмо на отстранения участник до Общината – вх.№ ИП-5-43/09.09.2008 г., съдържащо признание за допуснати технически грешки в предложението, по отношение някои от цените на СМР, които пропуски не биха позволили реализация на обекта в съответствие с инвестиционния проект и с необходимото качество, при изрично изявление за готовност за оттегляне на жалба срещу заповедта на комисията за определяне на изпълнител. Защо и въз основа на кои конкретни доказателства е приел, че се установяват предпоставките на чл.71 ал.1, чл. 73 ал.2 и чл.74 от ЗОП – за изискване на писмена обосновка на предложената цена от „ Пътища и мостове „ЕООД,вместо допускането му за участие, на което обстоятелство се позовава ответника – съдът не е посочил. Противно на разгледаното по същество възражение за прихващане, въззивният съд е изложил и мотиви за съобразима сила на пресъдено нещо относно несъществуването на вземане на ответника от финансова корекция по Договор № 1 / изразяваща се в разликата между предложената от ищеца и предложената от отстранения участник „Пътища и мостове„ ЕООД цена /, предвид отхвърлянето на възражение за прихващане с част от вземането по същата, с влязлото в сила решение по гр.д.№ 5487/2014 г. на СГС. Неоснователността на претенцията за главницата въззивният съд е съобразил, че влече неоснователност на акцесорната претенция за лихва за забава върху същата – която акцесорна претенция съизмерява активното вземане, предмет на възражението за прихващане в настоящия спор. С определение № 17/01.02.2022 г. по настоящото дело, производството е спряно до произнасяне с Тълкувателно решение по тълк.дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, каквото е постановено на 18.03.2022 г.. Последното налага възобновяване на производството, от фазата по допускане на касационното обжалване - чл.288 ГПК. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Задължен и е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка и да изложи в мотивите на решението своите фактически и правни изводи ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС; 2/ Може ли съдът да се позове директно на силата на пресъдено нещо по отношение на възражение за прихващане, когато по същото липсва произнасяне в диспозитива на влязло в сила решение или следва да изрази свои мотиви относно съществуването на противопоставеното за прихващане вземане ? - въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата. Касаторът се позовава и на „очевидна неправилност „ по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, без обосноваването й, отделно от изложените съображения по формулираните въпроси. Първият от въпросите е предпоставен от тезата на касатора, че съдът не е съобразил всички негови доводи и доказателствата по делото, в обосноваване наличието на „нередност„ и на основание за налагане на финансовата корекция. Въззивният съд изначално е приел, че не би могъл да се позове на СПН на решението по гр.д.№ 5487/ 2014 г. на СГС/ поради липса на произнасяне по възражението за прихващане – отхвърлено – в диспозитива на съдебното решение /, излагайки, действително необосновани с конкретни доказателства по делото мотиви за противното и по същество възпроизвеждайки мотивите от решението на ВКС при упражнения инстанционен контрол. В противоречие с това си съждение, обаче, съдът последващо се е позовал на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 5487/2014г. на СГС, с което е прието, че възражението за прихващане с вземане, съставляващо част от спорната финансова корекция, е неоснователно. Споделил е извода, че при отхвърляне със сила на пресъдено нещо се отрича съществуването на цялото активно вземане. Точно това е прието и в ТР № 2 / 18.03.2022 г. по тълк.дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС – т.2 – при неоснователност на възражение за прихващане със сила на пресъдено нещо на съдебното решение се установява несъществуването на вземането на ответника / в цялост, а не само до размера, нужен за отхвърляне на иска - съображения и от мотивите на ТР/, освен ако възражението е неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост. Следователно, със сила на пресъдено нещо в случая е отречено съществуването на вземане на ответника от финансовата корекция по Договор № 1 в пълния й размер, а неоснователността на тази претенция, както правилно е посочил въззивният съд, предпоставя и неоснователност на акцесорната претенция за лихва върху същата – предмет на активното вземане по процесното възражение за прихващане. Ирелевантни са изтъкваните от ответника съображения, че предмет на главния иск по настоящото дело и този по гр.д.№ 5487/2014 г. на СГС са отделни, самостоятелни вземания, т.е. не се касае за частични искове. Въззивният съд не е приел противното, респ. не е прилагал постановките на ТР № 3 /22.04.2019 г. по тълк.дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид преждеизложеното, допуснатите от въззивният съд пропуски в собственото му обосноваване на липсваща „ нередност „ и липсващо основание за налагане на финансова корекция по Договор № 1, не съставляват съществено процесуално нарушение, от естество да допусне възможен друг правен резултат по спора, доколкото безспорно намират приложение постановките на ТР№ 2/18.03.2022 г. по тълк.дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС – т.2, идентично на което разрешение, макар в противоречие с предходното му собствено произнасяне по съществуването на активното вземане, е възприел и въззивният съд. Поради това, формулираният първи въпрос не удовлетворява изискването за правен, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - отговор на който да би бил от естество да промени правния резултат. Вторият от въпросите също не удовлетворява общия селективен критерий - въззивният съд е изложил и собствени мотиви относно несъществуването на активното вземане. Дори - тъй като противоречиво се е позовал и на силата на пресъдено нещо по отхвърляне на възражение за прихващане, с част от вземането от финансова корекция по договор № 1, въпреки липсата на изричен отхвърлителен диспозитив по възражението за прихващане в решението по гр.д.№ 5487/2014 г. на СГС - да се приеме, че въпросът формално удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, не е удовлетворен допълнителния селективен критерий, с формалното позоваване на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Нещо повече – в пар. последен от мотивите към т.2 на ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк.дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено ,че по възражението за прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението само когато възражението за прихващане е основателно – с отхвърляне на иска, като погасен чрез прихващане ,с индивидуализиране на пасивното и активното вземане по основание и размер. Следователно, липсата на произнасяне по отхвърляне на възражението за прихващане в диспозитива на съдебното решение, не препятства съобразяване формираната сила на пресъдено нещо по отричане съществуването на цялото активно вземане. Не се обосновава и основание за допускане на касационното обжалване поради „очевидна неправилност„.. Същата е свързана с особено тежки пороци, изводими единствено от мотивите му, без анализ на действително извършените от страните и съда процесуални действия или от действително събраните доказателства и тяхното съдържание. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените пороци. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение