Определение № 679 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1601/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. Б. от Република Полша, чрез адв. Ф. Ч. срещу решение № 110/14.11.2013 год.по гр.д. №274/2013 год. на Бургаския апелативен съд, с което след като е отменено решението по гр.д. №1827/2012 год. на Бургаския окръжен съд в неговата уважителна част е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от София М. Б. срещу [фирма], [населено място] иск за разваляне на договор за покупко- продажба на право на строеж ,оформен с НА №48, т.ХІ, рег. № 7010, дело №1979/2008 на нотариус Ст. А. и за присъждане на сумата 42 944,64 евро, представляващи двойния размер на платената договорна сума. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна. Ответникът по касация [фирма], [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, не са налице предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване. Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение е необходимо жалбоподателят да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, поради което липсата на такъв въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. В случая такъв правен въпрос не е формулиран. Посочено е, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с други решения по сходни казуси по материалноправен въпрос, който е от съществено значение за решаването на делото. Въпросът е „ относно извода,който съдът прави за наличие на изпълнение по сключения между страните предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот и респективно на липсата на право за разваляне на същия от въззивника”. Безспорно последното няма характер на въпрос и съответно на правен въпрос в посочения вече смисъл. Същевременно следва да се отбележи и това, че касаторът не е посочил и допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Визираното противоречие с решение № 98/03.11.2010 год. по гр.д. № 190/2010 год. на БАС сочи на основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Извън обсъждането на това изпълнен ли е този критерий за допустимост, което е невъзможно предвид липсата на правен въпрос, следва да се отбележи, че цитираното решение, макар и постановено по сходен казус, е при направено възражение за липса на интерес от приемане на изпълнението поради значителна забава, въпреки че към датата на процеса има изпълнение на поетото по договора задължение. Именно преценката на това възражение е обусловило изхода на спора по делото, като предявените искове са били уважени. В настоящото производство такова възражение не е правено, по отношение на него не са събирани доказателства и съдът не е излагал съображения. Последното обуславя съществено различие в предмета на спора по двете дела. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.